Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 15 юни 2018, 11:47, 33727 прочитания

Повече светлина за софийския боклук

Столицата е напът да задвижи един от най-скъпите си проекти - за изгаряне на RDF в "Топлофикация", без да предостави пълната информация а него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Столицата е напът да задвижи един от най-скъпите си проекти - за изгаряне на боклук, като гориво за общинската "Топлофикация"

- Преминати са почти всички стъпки от подготовката на проекта, но активисти се опитват да го спрат заради липса на достатъчно информация
Инсталацията за RDF с един поглед

Цена: 158 млн. евро (91 млн. грант и 67 млн. заем)
Срок на експлоатация: 29 години
Капацитет: 180 хил. тона RDF на година (28% от боклука на София)
Разходи за експлоатация: 88 млн. евро за срока на проекта

АЕЦ "Белене" е нарицателно за дългогодишен, много скъп проект, замръзнал в състояние на неопределеност и страдащ от липса на съгласие трябва ли да се случи изобщо. Тази пролет Столичната община изпадна в опасност да се сдобие с подобен казус. Площадката за оползотворяване на RDF отпадък или по-просто казано - за горене на боклук, с голяма вероятност ще се появи до няколко години в ТЕЦ "София" край централните гробища. Там ще се изгаря остатъчният продукт на завода за боклук край село Яна. Стъпката, казва общината, е необходима по две причини - първо, това е логичният втори етап на завода, защото RDF (т. нар. Refuse Derived Fuel) трябва да се изгаря някъде, и второ, защото така ще генерира безплатно гориво за общинската топлофикация.

Подобно на АЕЦ-а обаче проектът върви бавно, с мъглива обосновка, при критики и протести. Въпреки че се подготвя от поне шест години и е в обществени обсъждания от поне три, хората не го разбират и подкрепят. Това оставя пространство на противниците на инсталацията за критики в поне три посоки: екологични, финансови и морални. По първите две точки Столичната община има аргументи в своя полза. Хроничният недостиг на публична информация, който преследва общината винаги обаче, заплашва да й изиграе лоша шега.


Информация за ЕС може, но за граждани - не

Подготовката на проекта е почти приключила. Столичната община успя да придвижи, бавно и тихо, избора на технология и на място за строеж на площадката. Преди месец общинските съветници дадоха и последното нужно "да" - за взимането на заем за 67 млн. евро финансиране за проекта. Останалите 91 млн. евро от общо нужните за построяването 158 млн. евро ще бъдат безвъзмездно покрити от Европейския съюз.

Така след няколко години подготовка бъдещата инсталация е на финалната права пред апликацията за европейско финансиране. "Родилният грях" обаче преследва проекта - на общественото обсъждане преди три години например присъстваха не повече от десетина граждани. След експлозията на проблема с мръсния въздух, сега има много по-голям граждански натиск за информация, но София вече е сериозно притисната от сроковете на оперативните програми.



Площадката в "Топлофикация" е последната от три стъпки за справянето със софийския боклук. Първо ЕС плати строежа на депа за отпадъци и завода за преработка на боклук. С тази инсталация трябва да бъде завършен цикълът и "Топлофикация" да се възползва от отпадъците, които не могат да бъдат използвани по друг начин.

Ще замърсява ли инсталацията

Най-важният въпрос е дали това е най-добрата, ефикасна и безопасна технология за изгаряне на отпадъци.

Според официалното становище на общината със строежа на площадката прахът в столицата ще намалее, тъй като тя ще замени по-стари мощности на "Топлофикация". Консултантът по проекта - датската фирма Rambol твърдят, че генерираните опасни вещества - диоксини и фурани, няма да надвишават и 1/20 от европейските норми. "Има научни изследвания, които доказват следното: ако притежавате ресторант на 24-часово работно време, произвеждате 3 до 6 пъти повече диоксини и фурани за 24 часа, отколкото се очаква тази инсталация да произвежда за една година", твърди заместник-кметът по екологията Йоана Христова.

Процесът на изгаряне ще оставя по 32 тона неопасна пепел годишно, която ще бъде депонирана. Ще се генерират и 8.2 тона опасна, "летяща" пепел, която ще бъде транспортирана извън границите на София - според анализа потенциално в "Русе, Севлиево или Германия" на цена от 370 хил. евро до 3 млн. евро на година. Това са официалните аргументи на частния консултант.

Активистите срещу проекта не ги намират за достатъчно основателни. В оценката на въздействието на площадката например "липсва оценка на въздействието върху здравния статус на живущите в рамките на целия град, а се оценява единствено рискът за работещите на площадката на ТЕЦ - София", твърдят те. Екологични сдружения съдят общината заради липсата на информация, а Административният съд все още не се е произнесъл по казуса.

Критиците на проекта предлагат например алтернативи като технология за плазмено изгаряне на отпадъците (при много по-висока температура, която изпарява боклуците) или технология за преработка на RDF в гориво, което да захранва системата на градския транспорт.

Йоана Христова, съветниците от ГЕРБ и Rambol твърдят, че избраната технология е "доказана" (виж блиц интервюто), а алтернативите не са. Това е вярно, но ако инвестираш за 25 години напред, е добре да търсиш нови технологии. Проблемът не е, че се отказваме от технологии (вероятно е те въобще да не са подходящи за София), а че подобни опции изобщо не са разглеждани в първоначалното проучване.

Каква ще бъде сметката

Бъдещата площадка е и финансов въпрос. Тезата на Столична община е, че от това градът само може да спечели: от спестените средства за покупка на газ от "Топлофикация", транспорт на други места в страната, от когенерираната електроенергия и от намалената цена на парното. С проекта "ще се генерират повече свободни парични средства, като в различните години варират от 2.5 млн. евро до 8,2 млн. евро", твърдят от Столична община. Тези изчисления няма как да бъдат проверени при липса на пълните финансови данни за проекта, но е ясно, че ползите за общината за следващите десетилетия могат да са над 700 млн. лв. (виж карето).

Бъдещата площадка ще генерира и още неуредици в отношенията с "Топлофикация". Бъдещият заем от Европейската инвестиционна банка ще бъде взет от Столична община, но прехвърлен на "Топлофикация", която да се ангажира с обслужването му. "В споразумението ще бъдат включени клаузи, уреждащи действията на СО в случай, че "Топлофикация" има затруднения или е в невъзможност да изплати дълга", казват от общината.

Което прави още по-наложително цялата информация да бъде направена публична възможно най-скоро. Пълната документация за площадката така и не беше публикувана. На граждански въпрос за анализа на разходите и ползите от проекта пък общината отговаря, че той ще бъде предаден на Оперативна програма "Околна среда", но така и не го показва.

София има проблем с боклука и трябва да го реши по някакъв начин. Ако иска да убеди хората, че е избрала най-адекватния вариант за следващите 25 години, е добре да почне да говори.
Икономиката на проекта

"Топлофикация" - София, е най-големият консуматор на природен газ в Българя - средно около 700 млн. куб. м на година. Ако е вярно, че новата инсталация ще пести по 65 млн. куб.м газ на година (по 10% от потреблението) при актуалните цени от 390 лв. за 1000 куб.м газ, това прави малко над 25.3 млн. лева (13 млн. евро) спестявания на година. За период от 25 години това са 320 млн. евро (632 млн. лв.).

Друг източник на приходи за "Топлофикация" - София, би следвало да е увеличеното производство на ел. енергия - с 30 хил. МВтч на година. Това са близо 5 млн. лв. (125 млн. лв. за 25 години). Тук обаче стои въпросът каква цена за изкупуване на ел. енергията ще определи КЕВР при замяната на природния газ с "безплатен" RDF. Вероятно ще е по-ниска.

Отделно Столична община ще си спести разходите за транспортиране на RDF до циментовите заводи - около 5 млн. лв. на година, или 125 млн. лв. за 25 години. Със сигурност обаче ще има разходи за транспортиране от завода за отпадъци до площадката за изгарянето им.

Общите икономии биха могли да бъдат около 750 млн. лв. (360 млн. евро) за 25 години, при максимално изпълнение на условията и изключително рисковото допускане за цените на газа, които принципно варират силно. Според оскъдния разчет на градската управа и датския консултант тази сума ще бъде 556 млн. евро.
За Столична община и датските консултанти Rambol това е единствената доказана и приемлива технология
Блиц интервю с Нилс Холм, директор на глобалното подразделение "Енергия от отпадъци" в Rambol и Петър Трайков, директор "Управление на отпадъците" в Столична община

Колко различни технологии за оползотворяване на RDF проучихте?
Н.Х: Първо, при такъв тип проекти се търсят доказани технологии, които са изпробвани при подобни обстоятелства. Ако тя не е доказана, е много трудно да се търси финансиране, застраховка и така нататък. На второ място технологията трябва да е здрава и гъвкава. Ако има вариации при постъпващото гориво в бъдеще, тъй като планираме за дълго време напред, тя трябва да може да се адаптира към различни обстоятелства. Разбира се, всяка технология трябва да отговаря на европейското и българското законодателство за околна среда, ограничения на емисиите и пр. Също така търсихме висока енергийна ефективност. RDF горивото е генерирано от града и е важно да увеличим максимално неговата употреба в производството на електричество и топлина.

Доброто икономическо и финансово представяне също е основен фактор. Един подобен завод включва множество елементи - горивна камера, котел, пречиствателни съоръжения и много други части. Не става въпрос за малки промени в дизайна, а важни разлики в технологията. Избрахме оптималната технология измежду много различни опции. Избрахме такава, която е широко разпространена в Европа.

Каква е опасността в инсталацията да попаднат опасни отпадъци?
П.Т: Анализите, които се правят на входа на завода за МБТ, показват наличие на 0.5% опасни отпадъци. Това са флакони, батерии, бои, които в процеса на предварително третиране се отделят. На практика те не отиват в RDF горивото. Отделно има работеща система за разделно събиране и предаване на опасните отпадъци от домакинствата. За това и процентът в смесения битов отпадък е толкова нисък.

НХ: Tази инсталация би могла да филтрира елементите от опасни отпадъци благодарение на пречиствателната си система. Ситуацията тук е по-добра, отколкото в много други европейски градове, заради завода за МБТ и всичко, което се случва с боклука, преди той да пристигне за изгаряне.

Как отговаряте на екологичните критики за отделяне на опасните диоксини и фурани от бъдещата инсталация?
НХ: Това е донякъде исторически въпрос. Преди 20 - 30 години това беше голяма тема, но сега всички нови заводи имат отделни стъпки в процеса за премахване на подобен тип материали. Проектът в София ще бъде комфортно под всички европейски изисквания. Всъщност вероятно емисиите ще бъдат под 1/10 от европейските изисквания.

Трудно е да се осъзнаят толкова ниски стойности, поради което различните институции правят различни сравнения. Виждал съм изчисление от агенцията по околната среда във Великобритания, според което в Нощта на Гай Фоукс (традиционен празник на 5 ноември) се отделят 14% от диоксините в цялата страна за цяла година, други 16% идват от случайни пожари, а всички инсталации за изгаряне на отпадъци отделят 0.27% от общите годишни емисии.

Има ли опасност София да трябва да произвежда "задължително" количество боклук, за да захранва бъдещата площадка?
ПТ: Този проект е едва последна стъпка. Всички предхождащи са в посока рециклиране, предварително третиране, намаляване на образувания отпадък. Те вече са анализирани и е ясна пълната картина - какъв капацитет е необходим за тази фракция, която не може да се предотврати, не може да се употреби повторно и не може да се рециклира. Това съоръжение покрива 28% от общо генерирания на територията на общината отпадък. Тези 28% не се отразяват на останалите цели и възможности на града.

Има и нещо друго. Анализите за количествата генерирани отпадъци показват значително нарастване. Надвишават се очакванията дори и към тази година. По анализи от 2014 г. трябваше към настоящия момент да имаме около 508 кг на жител, ние имаме 528 кг.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска 3 Вечерни новини: Започва приемът на документи по схемата за заетост; Навън - само с маска

И още: Петролът продължава да се срива, срокът за чакалнята на еврозоната за България се изтегля за следващата година, а кабинетът обсъжда актуализация на бюджета

30 мар 2020, 2256 прочитания

Във вторник изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево Във вторник изтича срокът за становища по общия устройствен план на Царево

Той предвижда застрояване на нови 835 декара в парк "Странджа", от които 678 декара са по крайбрежието

30 мар 2020, 776 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Лятно намазване на ските

Зад шумно обявената проверка на концесията в Банско и ръководената от Цеко Минев спортна федерация стоят неясни цели

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10