Делото КТБ: Сигналите са ни скъпи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Делото КТБ: Сигналите са ни скъпи

Прокурор Иван Гешев има гъвкав подход по сигналите, пристигали по делото "КТБ"

Делото КТБ: Сигналите са ни скъпи

Разследването на банката е моделирано с писма до прокуратурата, писани от анонимни автори и загрижени общественици

11273 прочитания

Прокурор Иван Гешев има гъвкав подход по сигналите, пристигали по делото "КТБ"

© Надежда Чипева


В поредица от текстове по конкретни теми "Капитал" ще разкаже и покаже най-важното в хилядите страници доказателства на прокуратурата по делото КТБ

Какво има в делото КТБ

Плодовете на отровеното дърво

Банка на ръчно управление


Офшорните владения на Цветан Василев

Парите за Бареков първо идваха в пликове, а после в чувал


"ДП защо не го търсиш?"

Сигналите са ни скъпи

Милиони в пликове от КТБ

Преди седмица един от най-уважаваните генерални адвокати в Съда на Европейския съюз - Джулиан Кокот, излезе със становище по едно ключово българско дело. Накратко - независимо от българският закон според европейското право Фондът за гарантиране на влоговете е трябвало да започне да изплаща гарантираните депозити до 20 дни след като се установи, че не са налични, а не както стана с КТБ - пет месеца след затварянето й. И ако този срок не бъде спазен, съответният орган дължи обезщетение за вредите, причинени за нарушение на правото на ЕС

Становището на генералния адвокат не ангажира съда, но в много голяма част от случаите се споделя напълно в крайното решение. И ако това се случи, то ще позволи на всички близо четвърт милион депозанти в КТБ да заведат дела срещу държавата за причинените вреди.

Властите няма как да са изненадани от едно бъдещо решение. Четири години преди тези събития на електронната поща на главния прокурор пристига сигнал от вложител в затворената няколко месеца по-рано КТБ. Към него той прилага писмо от ръководителя на Главна дирекция "Вътрешен пазар и услуги" към ЕК, от което става ясно, че комисията прави задълбочено разследване защо българските власти не са спазили задължението си да започнат изплащането на депозитите. Сигналоподателят иска от главния прокурор да провери дали зад отказа на институциите да спазят задълженията си, следващи от европейското право, не стои престъпление. Такава проверка няма. Незнайно защо сигналът и писмото от ЕК са изпратени за присъединяване към... разследването срещу Цветан Василев за източването на банката. Където се намират и до ден днешен.

Може би, ако писмото не беше забатачено по делото, а изпратено по компетентност (както държавното обвинение процедира в други случаи) на Фонда за гарантиране на влоговете или министъра на финансите, днес България нямаше да е застрашена от дела за милиони. Сюжетът с това покрито писмо е симптоматичен за това как мегаразследването КТБ е използвано като склад за неудобни сигнали, а в същото време от материалите, които прокуратурата е внесла в съда, става ясно, че продължилото три години разследване е било постоянно моделирано с анонимни писма.

Как да превърнеш обвиняем в свидетел

Както стана ясно в първия текст от поредицата на "Капитал" за "Делото КТБ" досъдебното производство по казуса е образувано от Софийска градска прокуратура по анонимен сигнал, което е абсолютно нарушение на правилата на наказателния процес. Впоследствие това се превръща в рутинна практика, която повече би отивала на тоталитарните служби за сигурност, отколкото на правоохранителна институция.

През юни 2015 г. , една година след началото на разследването за КТБ, главният прокурор Сотир Цацаров получава плик. На него ръкописно е записано "ЛИЧНО", а като подател "адв. К.Симеонов". Пред "Капитал" Константин Симеонов, който защитава Цветан Василев, категорично отрече той да е изпращал подобен плик: "Очевидно някой се опита тогава да направи интрига между мен и клиента ми."

Нещо повече - пликът има пощенска марка, но не и клеймо. Входящият номер от регистратурата на главния прокурор е сложен върху плика, т.е. той е занесен на ръка в Съдебната палата. Практиката в регистратурата на прокуратурата е да "снема" самоличност на всеки, който внася документ и да записва изрично на документа кой го е донесъл, в случай че е различен от подателя. Тази практика в този случай не е спазена, т.е. подателят остава анонимен.

В плика има документ, озаглавен "декларация-разписка", подписана от изп. директор на КТБ Орлин Русев. В нея той пише, че между 12 и 23 май 2015 г. е получил на различни дати около 13.3 млн. евро "за които декларира, че са използвани по предназначение съгласно разпорежданията на господин Василев".

Главният прокурор изпраща веднага анонимното писмо на наблюдаващия разследването КТБ прокурор Иван Гешев, а на следващия ден следователят Мая Ковачева възлага на Националния институт по криминалистика да изготви почеркова експертиза, която установява, че подписът под документа действително е на Орлин Русев.

Разпитан като обвиняем, Орлин Русев отказва да дава обяснения за този документ. Половин година по-късно обвиненията срещу него са свалени при неясни обстоятелства и той става прокурорски свидетел. В деня, в който разследването срещу него е прекратено, Русев е разпитан вече като свидетел. Този път никой не се сеща да го пита за тази разписка, която днес е част от доказателствата по делото, въпреки че е приобщена в абсолютно нарушение на процесуалните правила.

По същия начин по делото има материали, които са изпратени със сигнал, който е уж подписан от друг представител на мениджмънта на банката - Александър Панталеев - нещо, което той отрича.

Будната гражданска съвест

През юли 2014 г. един от най-видните депозанти в КТБ - Вежди Рашидов, пише ръкописен сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, в който му обяснява, че е получил в пощенската си кутия анонимно писмо, "излагащо факти относно банка КТБ". Въпросният сигнал съдържа твърдения за действията в последните дни преди затварянето на банката, определени като "пладнешки обир, извършен само за 27 дни в Корпоративна търговска банка от нейния мажоритарен собственик Цв. В и свързаните с него лица". Рашидов е разпитан като свидетел, за да обясни: "нямам друга официална информация, имам мои лични разсъждения, които не касаят разследването".

Към прокуратурата се обръща и собственикът на сайта ПИК Недялко Недялков, който за разлика от Вежди Рашидов е успял своевременно да спаси спестяванията си. Той се оплаква, че сайтът noresharski.com e публикувал списък с VIP клиентите на КТБ. Според него публикацията нарушава банковата тайна. "Действията на тези лица при всички случаи са извършени в нарушение на закона, но е много вероятно и да бъдат преценени като престъпление от общ характер", какво се е случило с тази молба не е ясно, защото върху нея градският прокурор Христо Динев слага резолюция тя да се приложи към делото КТБ. Недялко Недялков е един от големите депозанти в ПИБ и успява да изтегли голямата част от парите си малко преди затварянето на банката. А въпреки възмущението на издателя по същото време сайтът му публикуваше дописки със заглавия като "Разкритие в ПИК! Ето ги звездите с милиони в КТБ - вижте кой с колко гори."

По делото има сигнали от главните редактори на "Труд" и "Телеграф", които насочват вниманието на прокуратурата към статии в изданията. Става дума за анонимни публикации по различни сюжети като "вторичното разграбване" (т.е. Битката за контрола над големите активи, контролирани от Василев - "Петрол", БТК и т.н.) или персонални атаки, като например срещу издателя на "Фрог нюз" Огнян Стефанов или блогъра Мирослав Иванов, които са известни с критичните си публикации към действията на прокуратурата по казуса и често обрисувани от медиите на Делян Пеевски като рупори на тезите на Василев, който в техните разследвания обичайно се подвизава като "мустакатия аферист" или "Българския Мадоф".

Показанията като гаранция за неприкосновеност

По делото има още и сигнали от свидетелите на прокуратурата Бисер Лазов и Албена Анд еева, в които те тогава в качеството си на директори на дружества по веригата на собствеността на "Дунарит" изказват притеснение, че Василев се опитва да ги смени и да овладее дружеството, което би ощетило масата на несъстоятелността. Не толкова внимание обаче е обърнато на друга категория от сигнали, подадени срещу Бисер Лазов, който до затварянето на КТБ е дясна ръка на Цветан Василев, отговарял е за изграждането на структурите от компании кредитополучатели, а от документите и признанията му личи, че е получавал почти ежедневно разпореждания от банкера и, ако наистина е имало престъпна група, е бил важно звено в нея.

През март 2015 г. Недко Маринов - охранител и номинален изпълнителен директор на свързаното с Цветан Василев дружество "Вивес", подава сигнал, в който твърди, че са присвоили огромни суми от дружествата "Вивес и "Финансово консултиране". Три месеца след подаването на сигнала, вместо да се проверят обстоятелствата, от прокуратурата отделят материали в ново разследване, тъй като приемат, че Недко Маринов е набедил Бисер Лазов. Какво се случва с това разследване от прокуратурата не отговориха, но като нищо, то да се е обърнало към сигналоподателя и той да е станал обвиняем.

В следващия брой: Кой е получавал пари на ръка от КТБ

В поредица от текстове по конкретни теми "Капитал" ще разкаже и покаже най-важното в хилядите страници доказателства на прокуратурата по делото КТБ

Какво има в делото КТБ

Плодовете на отровеното дърво

Банка на ръчно управление


Офшорните владения на Цветан Василев

Парите за Бареков първо идваха в пликове, а после в чувал


"ДП защо не го търсиш?"

Сигналите са ни скъпи

Милиони в пликове от КТБ

Преди седмица един от най-уважаваните генерални адвокати в Съда на Европейския съюз - Джулиан Кокот, излезе със становище по едно ключово българско дело. Накратко - независимо от българският закон според европейското право Фондът за гарантиране на влоговете е трябвало да започне да изплаща гарантираните депозити до 20 дни след като се установи, че не са налични, а не както стана с КТБ - пет месеца след затварянето й. И ако този срок не бъде спазен, съответният орган дължи обезщетение за вредите, причинени за нарушение на правото на ЕС


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ruslan avatar :-|

    Цацаратура сър.

    Ето това не винаги се прави от прокуратурата, обаче.
    Факт е.
    "Практиката в регистратурата на прокуратурата е да "снема" самоличност на всеки, който внася документ и да записва изрично на документа кой го е донесъл"

    Проверяват за адрес и телефон, но не и КОЙ го носи това нещо.

  • 2
    ruslan avatar :-|

    И "странно".

    Мазният пак е в дъното на всички проблеми.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    "Недялко Недялков е един от големите депозанти в ПИБ и успява да изтегли голямата част от парите си малко преди затварянето на банката."

    >>> Ето това се казва висш журналистически професионализъм. Не да вървиш след събитията, а направо да ги пресрещаш.

  • 4
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883

    С такива таланти като Иван Грозни (Гешев), другояче не би могло и да бъде. Аз само се чудя как така в делото няма още сигнали от Крачунов, Недялков, Будакова и прочее будни граждани. Иначе, разбира се, че всеки който "набеди" любимия Б. Лазов, сам ще се превърне в обвиняем. Цациратурата е докарала своята "селективна пропускливост" до едно наистина виртуозно ниво. Затова и в делото са скрити ДП и другите интересни люде. Като например Бареков. И ще си останат скрити во веки-веков.

    Но тук има и друг (доста) интересен момент. Ако наистина Съдът на ЕС вземе, та се съобрази с мнението на Генералния Адвокат, ще се отвори кутията на Пандора. Можете да бъдете сигурни (а и аз разбрах това-онова от мой контакт в ЕК), че в момента Б.Б. отчаяно натиска (така да се каже) "моя приятел Жан-Клод" да упражни някакво влияние над Съда, така щото България да не бъде осъдена. Бедната, вдлъбната Тиква... тя така и не можа да разбере, че #ТАМ не е като #ТУК, че там не може да мачкаш и командваш съдии, било то чрез СМС, било то чрез #Сотир, било то чрез подкупи. Но - в Банкя това е нивото, сега-и-завинаги.

    Иначе ако се отвори кутията на Пандора... познайте колко хиляди хора и фирми ще заведат дела срещу БНБ, Фонда (т.е. МинФин) и въобще държавата. И дали голяма част от тези дела няма да бъдат спечелени. И какво ще се случи тогава с държавния дълг, с чиито малък размер(!) Владко толкоз обича да се хвали. Да продължавам ли с разказа?...

    Та, има ли въобще полезен ход в момента пред властта? В смисъл, ако Тиквий не успее да смачка съдиите в Люксембург - а той няма да успее. Ами има май само един вариант - Цвъкоу спешно да приеме закон, според който България спира да признава решенията на Съда на ЕС. И този закон - това задължително! - трябва да важи със задна дата, така щото да обхване и всички вече заведени (и висящи) дела. #ТОЙ ще се справи, знаем, той има опит в такова законотворчество. При това - съвсем пресен опит.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK