Работим по нови методи, които ще доведат до по-прозрачни наистина надеждни системи
В България се работи по научна инфраструктура, но липсват инвестиции в силни учени, които правят изследвания както с фундаментална така и с практическа насоченост.Мартин Вечев e професор по компютърни науки в Швейцарския федерален институт за Технологии в Цюрих. Неговите изследвания са свързани с пресечната точка между изкуствения интелект, програмирането и компютърната сигурност. Постиженията му са получили редица престижни награди, включително стартов грант от Европейския научноизследователски съвет, Googlе и Facebook Faculty Awards, IBM Extraordinary Accomplishment Award, наградата Джон Атанасов от Президента на Република България през 2009 г. и много други. Той е съосновател на две стартъп компании: DeepCode.ai, която разработва продукти в областта на изкуствения интелект, и ChainSecurity, която създава системи осигуряващи сигурността в блокчейн.
С него разговаряме, точно след като той участва в края на мй в диалога между топ европейски учени и депутати от Европейския парламент. Темата на срещата бе инвестирането в млади учени и ролята на инициативи като Европейския научноизследователски съвет и програми като Хоризонт 2020 за бъдещето на Европа и европейските инвестиции.
Какво точно обсъждахте в Европейския парламент?
Това беше среща в Европейския парламент (ЕП) относно финансирането на науката в Европа, тъй като ЕП трябва да вземе решение за бюджета на следващата рамкова програма. Една от основните теми бяха грантовете на European Research Council (ERC), тъй като тези грантове се считат за най-престижни и тяхната цел е да подкрепят най-новите и интересни научни изследвания.
Те съществуват от 10 години и целта им е да изведат Европа като световен лидер в науката. Продължителността им е за 5 години, варират между 1.5 и 2.5 милиона евро и около 5-10% от подалите успяват да ги вземат, тоест те се считат един вид награда. За разлика от другите грантове, те се дават лично на дадения учен който вече може да реши в кой университет или институт да ги използва.
Има статистика, че около 80% от тези проекти водят до нови открития и за политиците е ясно че тази програма трябва да се подпомага, ако искаме Европа да се развива като лидер в високите технологии, и да задържа и привлича силни учени.
Така че в ЕП имаше такава среща между политиците и учените на която трябваше да се обмени информация, като аз и други носители на тези ERC награди отговаряхме на въпроси свързани с науката в Европа и нейното развитие. Моето впечатление е, че бюджета за наука ще се увеличи, но предстои заседание на ЕП в началото юни месец.
Вие се занимавате и с изкуствен интелект и това в момента е гореща тема пълна с множество притеснения?
Надеждността и прозрачността на системите за изкуствен интелект е голям проблем, защото в момента много от тези системи са "черни кутии" и не е ясно как взимат решения и защо. Tова е един от основните въпроси около тaзи технология в политическите среди в момента и трябва да отговорим на много публични притеснения. Това беше и посланието на Макрон преди няколко седмици.
Ние, както и много други групи по света, работим по нови методи които ще доведат до системи които са по-прозрачни и където ще може да се докаже че са наистина надеждни. Като например да се докаже, че автосистемата като види един уличен STOP знак, който е малко надраскан, няма да го вземе за нещо друго. С нас често се свързват производители които се занимават с автономни коли и се интересуват как да се докаже че колата наистина взима правилни решения. Общо казано, такива системи, които са по прозрачни и могат да обяснят своите решения, приспадат към така наречените трето поколение изкуствен интелект системи. За тяхното развитие е нужно и подходящо финансиране.
Колко сериозни са рисковете при използването на Изкуствен интелект?
Ние не можем да спрем технологиите да се развиват. Със сигурност ще се загубят работни места свързани с дейности където има голяма повтаряемост. В този смисъл, най-много ще бъдат афектирани хората с ниско образование. Но за сметка на това ще се отварят повече работни места за хора с по високо образование. Това са силно етични въпроси.
Разбира се, за да може обществото да има полза от тези системи, и образователния модел трябва да се промени към насока в която непрекъснато се учим и сдобиваме нови способности, така че да може по-добре и по-ефективно да взаимодействаме с тези системи.
В България в момента липсва цяла екосистема, която я има обикновено около най-силните университети и институти по света, както например е тук в ETH Zurich. Това е една симбиоза от силни учени, които правят изследвания както с фундаментална така и с практическа насоченост. Това позволява и създаването на силна индустрия в региона (например силни стартъпи) и привличането на най-големите и стабилни международни корпорации и фирми, които искат да инвестират и работят с тези хора. Това пък води до много нови, качествени работни места и като цяло една добра връзка между науката и бизнеса. И така общо взето се завърта един кръг.
За да може да се създаде такава екосистема с добър баланс, трябва да се инвестира сериозно и целенасочено в образованието и изследователската дейност и най-вече в привличането на топ учени на световно ниво, които работят и се финансират по определен начин и около които може да се създава тази екосистема. Без правилните хора е невъзможно да има сериозен напредък и е много трудно за една държава без такава екосистема да надскочи други които имат такива.
Разбира се, такива екосистеми, особено около информационните технологии и компютрите стават все по важни, защото те могат бързо да сменят икономиката на държавата а възвращаемостта е много по-голяма от инвестициите. Този факт се знае добре от държави като Германия, Франция, Швейцария и Израел например, и те правят нужните инвестиции и привличат нужните хора. В България в момента този приоритет липсва и повече се инвестира в инфраструктура, вероятно защото няма ясна концепция и разбиране каква е крайната цел.
0 коментара