Жизненият стандарт в България, измерен чрез брутния вътрешен продукт на човек от населението, остава на ниво от 49% спрямо средното за ЕС и през 2017 г. Страната задържа позицията си на дъното в класацията, като съотношението остава непроменено спрямо предходната година. Това не означава, че БВП, измерен през покупателната способност, не е пораснал, но увеличението е колкото и в останалите държави, т.е. недостатъчно за ускорено догонване на жизнения стандарт на средния европеец. Това показват последните данни на статистическата служба Евростат. За сравнение, стъпка над България са Хърватия и Румъния, където жизнените стандарти са съответно на 61% и 63% от средното за съюза.
Според еврокомисаря по въпросите за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис ниските доходи в страната не са пречка пред присъединяването на България към преддверието на еврозоната. "Няма предварителни условия по отношение дохода на глава от населението", коментира Домбровскис в интервю пред БНР. "В България той е равен на този в Литва и Латвия в момента, когато двете страни се присъединяваха към механизма ERM II, така че това не може да е препятствие (..). Бих казал, че основният въпрос, на който трябва да се отговори в тази връзка, е как присъединяването към еврозоната ще засегне българската икономика. Според нашите оценки то ще има положителен ефект и дори ще облекчи приближаването към средните нива на Европейския съюз", допълни той.
Разстоянието между България и ЕС
Показателят, който се асоциира с жизненият стандарт в дадена страна, е БВП на човек от населението по стандарт на покупателната способност. В България нивото е на 49% от средното за ЕС за втора поредна година през 2017 г. Въпреки че заплатите и доходите се повишават с около 10%, потреблението расте, а безработицата пада, страната не успява да поддържа достатъчно висок темп на икономически растеж, за да догонва средноевропейските жизнени стандарти.
Малко по-добри са сравнителните данни за реалното потребление. То е на 55% от средното за Европа през 2017 г., което е с 2 пр. п. над нивото от година по-рано. Най-голямата промяна нагоре е в Румъния - с 6 пр. п. над нивото от 2016 г. (до 68% от БВП), заради административното увеличение на заплатите в публичния сектор и понижението на данъчните ставки.
Според анализ на икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов доходите в България ще достигнат 90% от средното ниво в ЕС до 2042 г., при условие че страната продължи да поддържа сегашния си темп на икономически растеж.
Ниските доходи и еврото
Ниските доходи в страната обаче не са пречка пред присъединяването на България към преддверието на еврозоната - валутния механизъм ERM II. Това става ясно от думите на еврокомисаря по въпросите за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис в интервю пред БНР.
Коментирайки последния доклад за напредъка на страните извън еврозоната, той добави, че страната ни изпълнява всички икономически критерии (с изключение на този за 2 години престой в ERM II, но че страната трябва да направи някои законодателни промени. "Наистина тук има известни проблеми по отношение на независимостта на централната банка. Не бих казал, че това са огромни и основни проблеми, но е явно, че законът за централната банка трябва да се промени", коментира Домбровскис.
Домбровскис потвърди думите на финансовият министър Владислав Горанов, че в рамките на една година България може да се присъедини към чакалнята и банковия съюз. Преди това обаче банките в страната ще трябва да минат през още една оценка на активите, тъй като това е един от критериите за присъединяването ни към банковия съюз.
"Банковият съюз означава, че най-големите банки в страната попадат под директния надзор на единния надзорен механизъм на Европейската централна банка. България е обвързана от общата рамка на банковия съюз, което означава единен надзор, а в случай на проблеми в някои от банките – от единен механизъм за решаването им", уточнява Домбровскис.
Жизненият стандарт в България, измерен чрез брутния вътрешен продукт на човек от населението, остава на ниво от 49% спрямо средното за ЕС и през 2017 г. Страната задържа позицията си на дъното в класацията, като съотношението остава непроменено спрямо предходната година. Това не означава, че БВП, измерен през покупателната способност, не е пораснал, но увеличението е колкото и в останалите държави, т.е. недостатъчно за ускорено догонване на жизнения стандарт на средния европеец. Това показват последните данни на статистическата служба Евростат. За сравнение, стъпка над България са Хърватия и Румъния, където жизнените стандарти са съответно на 61% и 63% от средното за съюза.
Според еврокомисаря по въпросите за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис ниските доходи в страната не са пречка пред присъединяването на България към преддверието на еврозоната. "Няма предварителни условия по отношение дохода на глава от населението", коментира Домбровскис в интервю пред БНР. "В България той е равен на този в Литва и Латвия в момента, когато двете страни се присъединяваха към механизма ERM II, така че това не може да е препятствие (..). Бих казал, че основният въпрос, на който трябва да се отговори в тази връзка, е как присъединяването към еврозоната ще засегне българската икономика. Според нашите оценки то ще има положителен ефект и дори ще облекчи приближаването към средните нива на Европейския съюз", допълни той.
5 коментара
Пак манипулирте чрез заглавието, защо не сте написали, България е на последно място в Европа по Жизнен стандарт и БВП на човек от населението....
Дъно............ http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/
Мда.. За 1 година ще направим стрес тест. Някой има къса памет.
Скимтящите безработни мърши по интернет са от тия дето свалят средното ниво.
До коментар [#4] от "smotlixx":
Ти явно си доста откъснат от реалността в България.. Само 161 000 българи взимат повече от 2000 лв. заплата или 24 000 лв. годишно., като от тях само 33 000 българи получават доходи над 5000 лева на месец..... За 90,3% от населението дохода е под 1000лв... Сред българите в активна трудова възраст 18-64 години процентът на риск от бедност е 37 на сто.. Заплатите на 2/3 /70%/ от българските работници и служители получават заплата, която е под средната за страната, в диапазоните 700 - 800 лева. Единственият плюс са 20млд/лв/год Емигрантски пари и, че през 2017 г. в собствено жилище живеят 91,4% от Българите.