Taваните при агросубсидиите след 2020 г. ще бъдат само с национален контрол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Taваните при агросубсидиите след 2020 г. ще бъдат само с национален контрол

Земеделският министър Румен Порожанов

Taваните при агросубсидиите след 2020 г. ще бъдат само с национален контрол

България ще получи повече директни плащания в новия програмен период, но сумата за селските райони намалява с над 15%

Деница Ватева
7560 прочитания

Земеделският министър Румен Порожанов

© Николай Дойчинов


Брюксел ще въведе таван на директните субсидии до 100 хил. евро за земеделските производители, но контролът дали стопанствата се раздробяват, за да го избегнат, ще зависи от правителствата в отделните държави. В програмите за селските райони задължително ще се отделя бюджет за екологични схеми, програма ЛИДЕР и мерки за управление на риска, но правителствата ще имат много по-голяма свобода при разпределението на останалата сума.

Това стана ясно по време на представяне на законодателното предложение за бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., което се проведе в сряда.

Повече директни плащания за България, но силен спад при селските райони

Договарянето на бъдещия бюджет на ЕС след 2020 г. идва в контекста на напускането на Великобритания и необходимостта от финансирането на нови приоритети като сигурност, миграция и др. Според предложението на Европейската комисия (EК) общият бюджет на ЕС в периода 2021-2027 г. ще бъде 1.28 трлн. евро. От тях за Общата селскостопанска политика са отделени 365 млрд. евро, което е спад от 5% спрямо предходния програмен период.

Същевременно обаче разпределението на средствата показва, че в България по-скоро ще се запази сегашното ниво на финансиране и дори ще има леко увеличение. Така след 2021 г. страната ще разполага с бюджет от близо 7.52 млрд. евро (изчислено по текущи цени) за директни плащания и програмата за развитие на селските райони при 7.4 млрд. евро за периода 2014-2020 г.

Голямата разлика обаче ще дойде в разпределението. В новия програмен период директните плащания ще бъдат за 5.55 млрд. евро (по текущи цени), което е спад от под 1%, ако се вземе предвид последната година от настоящия програмен период - 2020 г. Същевременно обаче, тъй като бюджетът за директни субсидии се увеличава всяка година с идеята членките от Източна Европа да доближат средноевропейското ниво на подпомагане, всъщност общата сума за новия програмен период ще нарасне до 5.55 млрд. евро при над 5 млрд. евро за периода между 2014 и 2020 г.

Същевременно средствата по линия на програмата за развитие на селските райони ще бъдат с над 15% по-малко. В новия програмен период сумата от ЕС без националното съфинансиране ще бъде 1.97 млрд. евро според предложението на ЕК. За сравнение, в момента то доближава 2.4 млрд. евро.

Тавани при директните субсидии, но с национален контрол

Голямата промяна при директните плащания според законодателното предложение на ЕК, че се предвижда единен таван на плащанията от 100 хил. евро за едно стопанство, както и орязване на получаваните суми от над 60 хил. евро. За разлика от настоящия програмен период въпросният таван няма да важи само за т.нар. Базово плащане на площ, а ще обхваща и всички добавки, които фермерите могат да получат по линия на директните плащания - например за "зелени" дейности или за млади производители.

Същевременно Брюксел не предвижда въвеждането на единна система за контрол на това условие независимо от опасенията, че може да се стигне до изкуствено раздробяване на стопанствата с цел заобикаляне на ограниченията. По време на представянето на законодателното предложение Марио Милушев, директор на дирекция "Развитие на селските райони" в генерална дирекция "Земеделие" към ЕК, съобщи, че не са предвидени специални мерки срещу евентуално разделяне на фирми извън съществуващите и в момента правила за т.нар. изкуствено създадени условия. Така контролът ще остане в националните правителства, които трябва да следят дали има опити за подобно раздробяване.

По време на обсъжданията Слави Кралев, директор на дирекция "Пазарни мерки" в земеделското министерство, съобщи, че вероятно тези правила за изкуствено разделяне на фирми ще се развиват на национално ниво, допълвайки, че в момента тече обществено обсъждане на наредба, свързана именно с това.

Другата промяна при директните плащания е, че ще се намали пакетът по т.нар. Обвързана подкрепа, която осигурява по-висока субсидия за приоритетни сектори, в случая с България това са животновъдство, производството на плодове, зеленчуци и др. В настоящия период за такива цели могат да бъдат отделяни 15% от всички директни плащания, докато след 2020 г. сумата може да достигне максимум 12%.

Поне 1/3 от парите за селски райони - за екология

По програмата за развитие на селските райони държавите членки ще имат по-голяма свобода при определянето на приоритетите, които ще финансират, но същевременно ще се въведат задължителни изисквания за някои от тях. Така например 30% от парите по програмата задължително трябва да отидат за подпомагане по линия опазване на околната среда и борба с климатичните промени, а други 5% да бъдат насочени за ЛИДЕР (подпомагане за общностни стратегии и дейности в регионите). Ново изискване е в програмите задължително да бъдат заложени схеми за управление на риска - например застраховане на продукция или друго, но същевременно няма да има изискване каква част от общата сума да бъде отделена за тях.

За останалите средства по програмата правителствата ще могат да избират самостоятелно конкретни схеми за финансиране, които трябва да бъдат в няколко области. Такива са например средства за инвестиции (в производство, преработка или общини), привличане на повече млади хора в земеделието, подпомагане на райони с природни или други ограничения и др. Страните ще имат възможност и да прехвърлят до 15% от директните плащания към програмата за селските райони, стана ясно от думите на Марио Милушев. Тази опция е възможна и в настоящия програмен период, но България не се възползва от нея.

Брюксел ще въведе таван на директните субсидии до 100 хил. евро за земеделските производители, но контролът дали стопанствата се раздробяват, за да го избегнат, ще зависи от правителствата в отделните държави. В програмите за селските райони задължително ще се отделя бюджет за екологични схеми, програма ЛИДЕР и мерки за управление на риска, но правителствата ще имат много по-голяма свобода при разпределението на останалата сума.

Това стана ясно по време на представяне на законодателното предложение за бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., което се проведе в сряда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK