Точно такъв е случаят с едно изменение в Наказателния кодекс, предложено от ГЕРБ в края на 2014 г. и прието с пълно мнозинство в средата на 2015 г. Насочено срещу управлението на автомобил с концентрация на алкохол над 1.2 промила и след употреба на наркотични вещества, то премахна възможността съдът да налага пробация за този вид престъпление. Така единственото възможно наказание за тези две деяния остана лишаването от свобода.

Според статистика на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - структурата, която управлява затворите, след приемането на промените през 2015 г. зад решетките са попаднали около 500 нови затворници - всичките осъдени за това, че са шофирали с над 1.2 промила или след употреба на наркотични вещества. В същото време жертвите от катастрофи растат, както и растат заловените да шофират след употреба на алкохол или други наркотици, т.е. реален ефект от промените няма.

Защо е ненужно

Пробацията беше въведена през 2002 г. като наказание, което е алтернативно на затвора. Осъденият не се изолира от обществото в килия, а е на свобода, но е поставен под форма на контрол (например да се среща регулярно с пробационни служители, да не напуска дадено населено място или да не посещава определени заведения) и е задължен да извършва определени дейности (да посещава курсове или да работи в полза на обществото), които да го превъзпитат.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Дълги години властите в България (а и международните донори) инвестират в този инструмент, защото отдавна е доказал своята ефективност там, където се прилага ефективно. И така до 2015 г., когато управляващите на практика взимат решение да спрат да прилагат пробацията за едно от най-масовите престъпления.

Пробация може да се наложи тогава, когато Наказателният кодекс я посочва като възможно наказание, или в случай че за дадено престъпление не е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода - тогава съдът може да замени лишаването от свобода с пробация.

Преди промените в Наказателния кодекс през 2015 г. наказанието за шофиране с над 1.2 промила беше до една година лишаване от свобода, което означаваше, че съдът може да наложи и пробация. Именно така свършваха и голяма част от тези дела. След промените единственото възможно наказание, което съдът може да наложи, е лишаване от свобода, което в повечето случаи, но не задължително, е условно, а при повторно провинение става ефективно.

По своя замисъл пробацията трябва да е по-ефективна от т.нар. условно осъждане, защото предвижда ангажираност на осъдения, която му позволява да се превъзпита.

Условната присъда има единствено възпиращ ефект, защото осъденият знае, че в срок от три до пет години не трябва да извършва престъпления, иначе ще попадне в затвора. Да, това може да излиза по-евтино за държавата, но в никакъв случай не е насочено към причините за извършване на престъплението.

Много често условното осъждане не се възприема и като реална санкция, защото освен угрозата при рецидив няма абсолютно никакви последствия за осъдения. Показателна е историята на столичен съдия, който след произнасяне на условна присъда чул подсъдимата да се провиква в коридора: "Оправдаха ме условно!"

До 2014 г. над 51% от присъдите, които прокуратурата е получила за изпълнение, са били пробация. През 2016 г. техният дял вече е спаднал до 27.4%, а този на ефективно вкараните в затвора се е покачил с 6% .

Новите около 500 затворници, които държавата е произвела с промените от 2015 г., най-малкото са тежест за бюджета - годишната им издръжка е над 3.5 млн. лв. Паралелно с това затворите са пренаселени, а държавата се оплаква, че няма достатъчно ресурс, за да ги охранява добре. Съвсем друг е въпросът дали от престоя им в затвора има някакъв смисъл, а няма по-скоро криминогенен ефект.

Андрей Момчилов, който от 13 години е част от екипа на сдружението ИГА, което активно изследва въпросите на пробацията, коментира промените така: "Проучване на ИГА сред осъдени на пробация в рамките на изготвянето на "Независим доклад за законодателното и институционално развитие на пробацията в България" показа, че при лицата, осъдени за шофиране в нетрезво състояние, основните криминогенни фактори са злоупотребата с алкохол, заниженият самоконтрол и дефицити в определени социални умения и нагласи. Криминологичната наука е доказала, че всички тези фактори се повлияват добре от когнитивно-поведенческа терапия, каквато всъщност представляват реализираните в пробационните служби програми за шофиращи в нетрезво състояние. При всички положения в хипотезата на условна присъда или лишаване от свобода липсата на каквото и да било целенасочено въздействие върху тези лица ги лишава от възможността да осъзнаят и коригират нагласите, а оттам и поведението си."

Ефектът - от нулев до съмнителен

В мотивите към законопроекта, приет през 2015 г., е записано, че жертвите от катастрофи са се увеличи според черната статистика на МВР и че употребата на алкохол и наркотици са сред основните причини за катастрофи с голям брой жертви в Европа. За да подкрепят това твърдение, вносителите представят статистика, че полицията "санкционира около 9000 пияни шофьори годишно".

Какво реално показва статистиката на МВР? От 2014 до 2017 г. делът на катастрофите, причинени от пияни или дрогирани водачи, в общия брой тежки ПТП-та, е средно 2.1%. от общия брой тежки ПТП.

Действително след приемането на промените абсолютният брой на тези катастрофи е паднал (от 168 през 2014 на 130 през 2017 г.), но по никакъв начин не може да се твърди с категоричност, че този спад се дължи на по-рестриктивното законодателство.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Показателна в тази посока е криминалната статистика на МВР, която показва, че броят на заловените пияни шофьори и такива, управлявали след употреба на друга дрога, е нараснал от 6834 през 2014 на 8180 през 2017 г. Очевидно промените не постигат възпиращ ефект.

Покрай случая с двамата избягали затворници правосъдният министър Цецка Цачева, която отговаря и за затворите, заяви съвсем насериозно, че заради намаляването на осъдените на пробация се обсъжда идеята пробационните служители да бъдат "командировани" в затвора, където да се занимават с охрана. Идея, която показва базово неразбиране на концепцията за пробацията - по дефиниция пробационните служители са социални работници, а не специалисти по охранителна дейност.

В случая далеч не става дума за това, че по-силната репресия над пияните водачи е непременно нещо лошо - това е въпрос на законодателна политика. Когато обаче тя не е базирана на анализ или поне на базово изследване за ефективността на съществуващите механизми и причините, поради които те евентуално не са сработили, това може да е неефективно, скъпо и дори вредно.