Защо пращането на пияни шофьори в затвора е безсмислено
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо пращането на пияни шофьори в затвора е безсмислено

Защо пращането на пияни шофьори в затвора е безсмислено

Как сбърканата наказателна политика праща всяка година над 500 пияни шофьори зад решетките и защо това е безсмислено

20762 прочитания

© Надежда Чипева


Темата за борбата с тежките катастрофи винаги е била една от любимите дъвки на политиците. Промените в Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата не са на дневен ред само когато парламентът е разпуснат. Двата закона отдавна са се превърнали в тепих за демонстрация на политическата воля.

Липсата на адекватна статистика и още по-малко на задълбочено проучване за причините, влияещи на динамиката на пътните произшествия, обаче превръща законодателния процес по темата в алхимия. Криминологията отдавна е отстъпила път на популизма и аргументацията, базирана на очевидната самодостатъчност.

Освен че подобен законодателен подход не решава проблема с пътния травматизъм, той влече със себе си и други бели.

Точно такъв е случаят с едно изменение в Наказателния кодекс, предложено от ГЕРБ в края на 2014 г. и прието с пълно мнозинство в средата на 2015 г. Насочено срещу управлението на автомобил с концентрация на алкохол над 1.2 промила и след употреба на наркотични вещества, то премахна възможността съдът да налага пробация за този вид престъпление. Така единственото възможно наказание за тези две деяния остана лишаването от свобода.

Според статистика на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - структурата, която управлява затворите, след приемането на промените през 2015 г. зад решетките са попаднали около 500 нови затворници - всичките осъдени за това, че са шофирали с над 1.2 промила или след употреба на наркотични вещества. В същото време жертвите от катастрофи растат, както и растат заловените да шофират след употреба на алкохол или други наркотици, т.е. реален ефект от промените няма.

Защо е ненужно

Пробацията беше въведена през 2002 г. като наказание, което е алтернативно на затвора. Осъденият не се изолира от обществото в килия, а е на свобода, но е поставен под форма на контрол (например да се среща регулярно с пробационни служители, да не напуска дадено населено място или да не посещава определени заведения) и е задължен да извършва определени дейности (да посещава курсове или да работи в полза на обществото), които да го превъзпитат.

Автор: Капитал

Дълги години властите в България (а и международните донори) инвестират в този инструмент, защото отдавна е доказал своята ефективност там, където се прилага ефективно. И така до 2015 г., когато управляващите на практика взимат решение да спрат да прилагат пробацията за едно от най-масовите престъпления.

Пробация може да се наложи тогава, когато Наказателният кодекс я посочва като възможно наказание, или в случай че за дадено престъпление не е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода - тогава съдът може да замени лишаването от свобода с пробация.

Преди промените в Наказателния кодекс през 2015 г. наказанието за шофиране с над 1.2 промила беше до една година лишаване от свобода, което означаваше, че съдът може да наложи и пробация. Именно така свършваха и голяма част от тези дела. След промените единственото възможно наказание, което съдът може да наложи, е лишаване от свобода, което в повечето случаи, но не задължително, е условно, а при повторно провинение става ефективно.

По своя замисъл пробацията трябва да е по-ефективна от т.нар. условно осъждане, защото предвижда ангажираност на осъдения, която му позволява да се превъзпита.

Условната присъда има единствено възпиращ ефект, защото осъденият знае, че в срок от три до пет години не трябва да извършва престъпления, иначе ще попадне в затвора. Да, това може да излиза по-евтино за държавата, но в никакъв случай не е насочено към причините за извършване на престъплението.

Много често условното осъждане не се възприема и като реална санкция, защото освен угрозата при рецидив няма абсолютно никакви последствия за осъдения. Показателна е историята на столичен съдия, който след произнасяне на условна присъда чул подсъдимата да се провиква в коридора: "Оправдаха ме условно!"

До 2014 г. над 51% от присъдите, които прокуратурата е получила за изпълнение, са били пробация. През 2016 г. техният дял вече е спаднал до 27.4%, а този на ефективно вкараните в затвора се е покачил с 6% .

Новите около 500 затворници, които държавата е произвела с промените от 2015 г., най-малкото са тежест за бюджета - годишната им издръжка е над 3.5 млн. лв. Паралелно с това затворите са пренаселени, а държавата се оплаква, че няма достатъчно ресурс, за да ги охранява добре. Съвсем друг е въпросът дали от престоя им в затвора има някакъв смисъл, а няма по-скоро криминогенен ефект.

Андрей Момчилов, който от 13 години е част от екипа на сдружението ИГА, което активно изследва въпросите на пробацията, коментира промените така: "Проучване на ИГА сред осъдени на пробация в рамките на изготвянето на "Независим доклад за законодателното и институционално развитие на пробацията в България" показа, че при лицата, осъдени за шофиране в нетрезво състояние, основните криминогенни фактори са злоупотребата с алкохол, заниженият самоконтрол и дефицити в определени социални умения и нагласи. Криминологичната наука е доказала, че всички тези фактори се повлияват добре от когнитивно-поведенческа терапия, каквато всъщност представляват реализираните в пробационните служби програми за шофиращи в нетрезво състояние. При всички положения в хипотезата на условна присъда или лишаване от свобода липсата на каквото и да било целенасочено въздействие върху тези лица ги лишава от възможността да осъзнаят и коригират нагласите, а оттам и поведението си."

Ефектът - от нулев до съмнителен

В мотивите към законопроекта, приет през 2015 г., е записано, че жертвите от катастрофи са се увеличи според черната статистика на МВР и че употребата на алкохол и наркотици са сред основните причини за катастрофи с голям брой жертви в Европа. За да подкрепят това твърдение, вносителите представят статистика, че полицията "санкционира около 9000 пияни шофьори годишно".

Какво реално показва статистиката на МВР? От 2014 до 2017 г. делът на катастрофите, причинени от пияни или дрогирани водачи, в общия брой тежки ПТП-та, е средно 2.1%. от общия брой тежки ПТП.

Действително след приемането на промените абсолютният брой на тези катастрофи е паднал (от 168 през 2014 на 130 през 2017 г.), но по никакъв начин не може да се твърди с категоричност, че този спад се дължи на по-рестриктивното законодателство.

Автор: Капитал

Показателна в тази посока е криминалната статистика на МВР, която показва, че броят на заловените пияни шофьори и такива, управлявали след употреба на друга дрога, е нараснал от 6834 през 2014 на 8180 през 2017 г. Очевидно промените не постигат възпиращ ефект.

Покрай случая с двамата избягали затворници правосъдният министър Цецка Цачева, която отговаря и за затворите, заяви съвсем насериозно, че заради намаляването на осъдените на пробация се обсъжда идеята пробационните служители да бъдат "командировани" в затвора, където да се занимават с охрана. Идея, която показва базово неразбиране на концепцията за пробацията - по дефиниция пробационните служители са социални работници, а не специалисти по охранителна дейност.

В случая далеч не става дума за това, че по-силната репресия над пияните водачи е непременно нещо лошо - това е въпрос на законодателна политика. Когато обаче тя не е базирана на анализ или поне на базово изследване за ефективността на съществуващите механизми и причините, поради които те евентуално не са сработили, това може да е неефективно, скъпо и дори вредно.

Темата за борбата с тежките катастрофи винаги е била една от любимите дъвки на политиците. Промените в Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата не са на дневен ред само когато парламентът е разпуснат. Двата закона отдавна са се превърнали в тепих за демонстрация на политическата воля.

Липсата на адекватна статистика и още по-малко на задълбочено проучване за причините, влияещи на динамиката на пътните произшествия, обаче превръща законодателния процес по темата в алхимия. Криминологията отдавна е отстъпила път на популизма и аргументацията, базирана на очевидната самодостатъчност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    Браво отличен анализ на автора. Благодаря за което.
    От години законотворците имат само една мантра в устата. По-големи глоби, по-строги наказания и така хората ще се плашат и няма да правят нищо. Да ама статистиката показва, че тази стратегия не работи. Време е да се променят нещата.

  • 2
    tie_interceptor avatar :-P
    tie_interceptor

    До коментар [#1] от "ЗиленЗадколисенОлегархСпуредГусинДайнов";:

    Стратегията "с малки суми, но редовно" е определено по-работеща.
    За по-дебелите глави може да се доразвие и с "х2 за редовни клиенти".

    За съжаление, стратегията "Ся ко ш праим" проваля всичко...

    Не че и тя не може да се пребори с години затвор, равни на Nх сумата на подкупа (⅛ < N < ¼) и дисциплинарно уволнение, ама, пък, няма да остане, кой да пази властта от народната любов...

  • 3
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    "В същото време жертвите от катастрофи растат, както и растат заловените да шофират след употреба на алкохол или други наркотици, т.е. реален ефект от промените няма."

    Аз пък не бих отсъждал толкова лесно - не бях карал от 2012 до 2017 година и след като миналата година се качих на кола, направо се отчаях какво се случва по нашите пътища - масово каране с превишена скорост, изпревариха ме 2 пъти отляво в насрещното платно, от време на време виждам минаване на червено и то не от типа "да хванем светофара"...така че не се знае с пробацията какво щеше да е. Да не говорим, че, както спомена съфорумеца горе - "Стратегията Ся ко ш праим проваля всичко" - ако се знаеше, че няма да има милост, много шофьори щяха да имат едно наум.

    Така че май търсим проблема не там където е...

  • 4
    aslkflasfka avatar :-|
    aslkflasfka

    Абсолютно ефикасна си е мярката. Като тикнат някой твой познат в затвора ще се замислиш петорно като сядаш пиян зад волана.

    Само че има нещо по-важно - абсолютно не се спазват санкциите, защото не се налагат. 500 души е нищо към 9000 криволичещи индивиди. Това са сигурно 15-20% от хванатите, вероятно са били без джобни завалиите.

  • 5
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    До коментар [#4] от "aslkflasfka":

    Пропускате много важен момент с вкарването безразборно в затвора. А автора го е описал в статията си. Ще си позволя, въпреки повторението, да го цитирам:
    "Новите около 500 затворници, които държавата е произвела с промените от 2015 г., най-малкото са тежест за бюджета - годишната им издръжка е над 3.5 млн. лв."
    И продължава в същия абзац с нещо още по важно:
    "Съвсем друг е въпросът дали от престоя им в затвора има някакъв смисъл, а няма по-скоро криминогенен ефект."
    Тоест вместо да се инвестира 3,5млн. лв. в някакви смислени курсове/терапии/методики. Ние инвестираме 3,5млн. лв., за да произведем още повече престъпници.
    В закона изобщо липсва базовата човешка основа за даване на втори шанс и не ме разбирайте погрешно. Изобщо не смея да твърдя, че трябва да се толерират рецидивисти с по 5-6-7-8-9 груби нарушения.

  • 6
    dabeda avatar :-P
    Da be.. da..

    Трябва да лежат в отделни затвори или с халки на глезена у дома, и да асфалтират дупки по пътишата..
    Отнемането на свободата е тежко.. ставаш като мангал.. никой ти няма вяра после..
    Бивши поделения в Родопите с радост биха организирали затвори за пили джигити..

  • 7
    profesionalist avatar :-|
    profesionalist

    Само пандиз с бачкане по урановите рудници ще ги направи нормални.Е може и на тухларната по времето на бай Тошо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK