С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 22 юни 2018, 13:30, 10521 прочитания

Защо пращането на пияни шофьори в затвора е безсмислено

Как сбърканата наказателна политика праща всяка година над 500 пияни шофьори зад решетките и защо това е безсмислено

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

За разликатата между отклоняване и бягство

Дали е уместна масовата ирония на журналистите и други анализатори с "отклоняването" на затворника от Ловеч?

22 юни 2018

Когато затворите са пренаселени

Бягството на лишени от свобода показва трагичното състояние на системата

4 апр 2018

Полицай във всяко село...

Или колко струва популизмът на тема вътрешна сигурност и обществен ред

2 мар 2017
Темата за борбата с тежките катастрофи винаги е била една от любимите дъвки на политиците. Промените в Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата не са на дневен ред само когато парламентът е разпуснат. Двата закона отдавна са се превърнали в тепих за демонстрация на политическата воля.

Липсата на адекватна статистика и още по-малко на задълбочено проучване за причините, влияещи на динамиката на пътните произшествия, обаче превръща законодателния процес по темата в алхимия. Криминологията отдавна е отстъпила път на популизма и аргументацията, базирана на очевидната самодостатъчност.

Освен че подобен законодателен подход не решава проблема с пътния травматизъм, той влече със себе си и други бели.

Точно такъв е случаят с едно изменение в Наказателния кодекс, предложено от ГЕРБ в края на 2014 г. и прието с пълно мнозинство в средата на 2015 г. Насочено срещу управлението на автомобил с концентрация на алкохол над 1.2 промила и след употреба на наркотични вещества, то премахна възможността съдът да налага пробация за този вид престъпление. Така единственото възможно наказание за тези две деяния остана лишаването от свобода.

Според статистика на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - структурата, която управлява затворите, след приемането на промените през 2015 г. зад решетките са попаднали около 500 нови затворници - всичките осъдени за това, че са шофирали с над 1.2 промила или след употреба на наркотични вещества. В същото време жертвите от катастрофи растат, както и растат заловените да шофират след употреба на алкохол или други наркотици, т.е. реален ефект от промените няма.



Защо е ненужно

Пробацията беше въведена през 2002 г. като наказание, което е алтернативно на затвора. Осъденият не се изолира от обществото в килия, а е на свобода, но е поставен под форма на контрол (например да се среща регулярно с пробационни служители, да не напуска дадено населено място или да не посещава определени заведения) и е задължен да извършва определени дейности (да посещава курсове или да работи в полза на обществото), които да го превъзпитат.

Дълги години властите в България (а и международните донори) инвестират в този инструмент, защото отдавна е доказал своята ефективност там, където се прилага ефективно. И така до 2015 г., когато управляващите на практика взимат решение да спрат да прилагат пробацията за едно от най-масовите престъпления.

Пробация може да се наложи тогава, когато Наказателният кодекс я посочва като възможно наказание, или в случай че за дадено престъпление не е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода - тогава съдът може да замени лишаването от свобода с пробация.

Преди промените в Наказателния кодекс през 2015 г. наказанието за шофиране с над 1.2 промила беше до една година лишаване от свобода, което означаваше, че съдът може да наложи и пробация. Именно така свършваха и голяма част от тези дела. След промените единственото възможно наказание, което съдът може да наложи, е лишаване от свобода, което в повечето случаи, но не задължително, е условно, а при повторно провинение става ефективно.

По своя замисъл пробацията трябва да е по-ефективна от т.нар. условно осъждане, защото предвижда ангажираност на осъдения, която му позволява да се превъзпита.

Условната присъда има единствено възпиращ ефект, защото осъденият знае, че в срок от три до пет години не трябва да извършва престъпления, иначе ще попадне в затвора. Да, това може да излиза по-евтино за държавата, но в никакъв случай не е насочено към причините за извършване на престъплението.

Много често условното осъждане не се възприема и като реална санкция, защото освен угрозата при рецидив няма абсолютно никакви последствия за осъдения. Показателна е историята на столичен съдия, който след произнасяне на условна присъда чул подсъдимата да се провиква в коридора: "Оправдаха ме условно!"

До 2014 г. над 51% от присъдите, които прокуратурата е получила за изпълнение, са били пробация. През 2016 г. техният дял вече е спаднал до 27.4%, а този на ефективно вкараните в затвора се е покачил с 6% .

Новите около 500 затворници, които държавата е произвела с промените от 2015 г., най-малкото са тежест за бюджета - годишната им издръжка е над 3.5 млн. лв. Паралелно с това затворите са пренаселени, а държавата се оплаква, че няма достатъчно ресурс, за да ги охранява добре. Съвсем друг е въпросът дали от престоя им в затвора има някакъв смисъл, а няма по-скоро криминогенен ефект.

Андрей Момчилов, който от 13 години е част от екипа на сдружението ИГА, което активно изследва въпросите на пробацията, коментира промените така: "Проучване на ИГА сред осъдени на пробация в рамките на изготвянето на "Независим доклад за законодателното и институционално развитие на пробацията в България" показа, че при лицата, осъдени за шофиране в нетрезво състояние, основните криминогенни фактори са злоупотребата с алкохол, заниженият самоконтрол и дефицити в определени социални умения и нагласи. Криминологичната наука е доказала, че всички тези фактори се повлияват добре от когнитивно-поведенческа терапия, каквато всъщност представляват реализираните в пробационните служби програми за шофиращи в нетрезво състояние. При всички положения в хипотезата на условна присъда или лишаване от свобода липсата на каквото и да било целенасочено въздействие върху тези лица ги лишава от възможността да осъзнаят и коригират нагласите, а оттам и поведението си."


Ефектът - от нулев до съмнителен

В мотивите към законопроекта, приет през 2015 г., е записано, че жертвите от катастрофи са се увеличи според черната статистика на МВР и че употребата на алкохол и наркотици са сред основните причини за катастрофи с голям брой жертви в Европа. За да подкрепят това твърдение, вносителите представят статистика, че полицията "санкционира около 9000 пияни шофьори годишно".

Какво реално показва статистиката на МВР? От 2014 до 2017 г. делът на катастрофите, причинени от пияни или дрогирани водачи, в общия брой тежки ПТП-та, е средно 2.1%. от общия брой тежки ПТП.

Действително след приемането на промените абсолютният брой на тези катастрофи е паднал (от 168 през 2014 на 130 през 2017 г.), но по никакъв начин не може да се твърди с категоричност, че този спад се дължи на по-рестриктивното законодателство.

Показателна в тази посока е криминалната статистика на МВР, която показва, че броят на заловените пияни шофьори и такива, управлявали след употреба на друга дрога, е нараснал от 6834 през 2014 на 8180 през 2017 г. Очевидно промените не постигат възпиращ ефект.

Покрай случая с двамата избягали затворници правосъдният министър Цецка Цачева, която отговаря и за затворите, заяви съвсем насериозно, че заради намаляването на осъдените на пробация се обсъжда идеята пробационните служители да бъдат "командировани" в затвора, където да се занимават с охрана. Идея, която показва базово неразбиране на концепцията за пробацията - по дефиниция пробационните служители са социални работници, а не специалисти по охранителна дейност.

В случая далеч не става дума за това, че по-силната репресия над пияните водачи е непременно нещо лошо - това е въпрос на законодателна политика. Когато обаче тя не е базирана на анализ или поне на базово изследване за ефективността на съществуващите механизми и причините, поради които те евентуално не са сработили, това може да е неефективно, скъпо и дори вредно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Правителството в защита на Орбан, Аpple плати на Ирландия 13 млрд. евро Вечерни новини: Правителството в защита на Орбан, Аpple плати на Ирландия 13 млрд. евро

И още: Утре депутатите гласуват смяната на трима министри, в парламента обсъждат медийния закон на Пеевски

19 сеп 2018, 437 прочитания

Делът на незаконните цигари падна до 4.7% Делът на незаконните цигари падна до 4.7%

Градовете с най-голям дял продукти без бандерол са Хасково, Велико Търново и Плевен

19 сеп 2018, 258 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Борисов ще настоява за затваряне на границите на ЕС за мигранти

Премиерът запозна депутатите с позицията на България за мигрантите в отговор на декларация на БСП

Защо властта се страхува от съда

Промените в административния процес ограничават съдебния контрол върху управляващите и отвързват произвола и корупцията

Финансова грамотност за нашите деца

Все повече инциативи обучават ученици и подрастващи за важността на парите, инвестициите и семейния бюджет

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Книга: Уилям Фокнър - "Докато лежах и умирах"

Една от класиките на американската литература се появява за първи път на български език

Георги Марков, писателят

Penguin ще публикува на английски четири кратки романа на Георги Марков. Защо е важно да го помним и като белетрист?

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 15.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Правителството в защита на Орбан, Аpple плати на Ирландия 13 млрд. евро

Емисия

DAILY @7PM // 19.09.2018 Прочетете