Световното по футбол, Олег Сенцов и Европейският съд по правата на човека
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Световното по футбол, Олег Сенцов и Европейският съд по правата на човека

Reuters

Световното по футбол, Олег Сенцов и Европейският съд по правата на човека

Съдът в Страсбург ще решава дали да поиска от Русия освобождаването на украинския режисьор - политически затворник

5181 прочитания

Reuters

© Reuters


Наташа Добрева е адвокат правозащитник, който представлява украинския режисьор Олег Сенцов пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. За "Капитал" тя разказва защо през последните дни ескалира ситуацията със Сенцов, който излежава 20-годишна присъда в сибирски затвор, и кои са основните въпроси по този значим казус, които трябва да се знаят.

Украинският филмов режисьор Олег Сенцов влезе във втория месец на гладната си стачка в сибирски затвор, след като спря да приема храна на 14 май 2018 г. Планирането на стачката му включва тежката прогноза, че след първия месец той може да бъде подложен на насилствено хранене. В миналото в руските затвори е имало практика да се хранят насилствено стачкуващи затворници чрез тръба в гърлото, в която се налива бульон, без задължително спазване на медицински стандарти. Някои оцеляват, други не.

Сенцов е известен като яростен противник на анексирането на Крим от Русия. В момента той излежава 20-годишна присъда по обвинение за тероризъм, произнесена през 2015 г. Сенцов отрича обвиненията.

Роднините му са хранили надежда, че той ще бъде освободен при размяна на политически затворници преди началото на световното първенство по футбол. Вместо това откриването на турнира съвпадна с края на първия месец от гладната му стачка – именно моментът, когато опасенията за прилагане на насилствено хранене стават актуални. В случая тези опасения са напълно основателни, защото е малко вероятно руските власти да допуснат Сенцов да умре по време на световната купа. Неговият протест цели да привлече международното внимание към руската политика във време, когато целият свят е обърнал поглед към Русия, да създаде нежелан фон върху световното още при неговия старт.

В началото на юни, с влошаване на здравословното му състояние, Сенцов е преместен в болницата на затвора, където сега е под постоянно наблюдение, загубил над 10 кг.

Миналата сряда, ден преди откриването на световната купа, Европейският парламент издаде резолюция, изисквайки освобождаването на Сенцов заедно с още над 70 политически затворници, задържани на територията на Русия и окупирания Крим.

Президентът на Русия Владимир Путин отхвърли възможността за размяна на затворници, включваща Сенцов. По-рано този месец той каза, че г-н Сенцов няма да бъде разменен за руски журналист, държан в столицата на Украйна Киев, тъй като Сенцов е считан за руски гражданин и случаите са несравними.

Произволът срещу Олег Сенцов, който е роден в Симферопол, Крим, започват през 2014 г. след обявяването на полуострова за руска територия, а неговите жители – за руски граждани. Сенцов, който се идентифицира като украински гражданин, отказва да получи руския си паспорт. На 10 май 2014 г. той е арестуван в Симферопол от служители на Федералната служба за охрана на Русия по обвинение в тероризъм. На 29 май 2014 г. е качен на самолет за Москва, без да има проведена процедура по екстрадиция. По време на тези ранни събития той подава първата си жалба в Европейския съд по правата на човека с оплакване от незаконно задържане, равняващо се на отвличане – нарушение на Член 5 (1) от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По-късно, след като е признат за виновен с окончателна присъда, подава втора жалба с оплакване от изтезание и несправедлив процес – нарушения на чл. 3 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС.

Ето отговорите на основните въпроси, които се поставят във връзка с този казус.

Защо Олег Сенцов се оплаква пред ЕСПЧ, че е бил практически отвлечен в Москва?

Поради липсата на каквато и да било съдебна процедура по екстрадиция, която нормално щеше да бъде изпълнена, ако не се беше случило анексирането на Крим. На 21 март 2014 г. руското правителство приема Закон за приемане на Република Крим към Руската федерация. Законът предвижда едномесечен срок, в който жителите на Крим да заявят изрично дали искат да запазят украинското си гражданство. Ако не направят това, те автоматично стават руски граждани, губейки украинското си гражданство. Г-н Сенцов не е изразил изрично пред новите органи на местна власт в Крим, че иска да остане украински гражданин, вярвайки, че този факт се презюмира, тъй като притежава валиден украински паспорт, а освен това украинското законодателство предвижда изрично волеизявление за отказ от гражданство. Руските власти пък презюмират придобиване на руско гражданство в резултат на анексирането на Крим. Оттам нататък те процедират с г-н Сенцов изцяло на базата на тази презумпция – изправят го пред местен съдия, който да гледа мярката му за неотклонение според руското законодателство; не спазват процедура по екстрадиция, вместо това руските тайни служби го ескортират с полет до Москва; отказват му да се срещне с посланика на Украйна в Москва; съдят го в руски съд според руското материално и процесуално наказателно право.

Некомпетентността на органа, наложил задържането, ли дава повод за първата жалба в ЕСПЧ?

Не само. В практиката си ЕСПЧ е развил 4 приемливи причини да се откаже пускане под гаранция: риск, че обвиненият ще се укрие; риск, че ще възпрепятства правосъдието; риск, че ще извърши друго престъпление, и риск, че ще наруши обществения ред. Само че за риска от укриване не може да се съди само на база на това колко сериозно наказание заплашва обвинения. Трябва да се вземат предвид също личността на човека, моралът му, имуществото му, съдебното му минало, връзките му с държавата, в която го разследват, къде се намира семейството му, международните му контакти и др. Националният съд трябва да обсъди възможността за по-лека мярка за неотклонение или поне да даде обяснение защо тази алтернатива няма да гарантира правилното разгръщане на процеса. Тежестта на доказване по тези въпроси не трябва да се обръща, като се възлага на задържания да докаже причини за пускане под гаранция. В случая на Олег Сенцов такъв анализ в съдебното решение по мярката за неотклонение просто липсва. Нещо повече, по време на производството по обжалване на задържането под стража пред горестоящ съд руските власти не разрешават на адвокатите, упълномощени от г-н Сенцов, да се срещнат с него и да се запознаят с всички материали по делото.

Кое даде повод за втората жалба в ЕСПЧ?

Втората жалба беше подадена след края на наказателното производство – осъдителна присъда с наказание от 20 години лишаване от свобода. В нея развихме на първо място оплакване за изтезание в първите часове след ареста на г-н Сенцов. Медицинските доклади от помещенията за задържане доказват нанесен побой и въз основа на тях г-н Сенцов прави опит да провокира досъдебно производство срещу полицейските служители, но безуспешно. Впоследствие, пред съдебните състави, които гледат обвиненията срещу него по същество, дава подробни обяснения за начина, по който е измъчван. Съдиите обаче отхвърлят тези твърдения като недостоверни с мотива, че с тях се цели избягване на наказателна отговорност. Във втората жалба се съдържа и оплакването за несправедлив процес с три основни аргумента: Сенцов не е изправен пред "съд, създаден в съответствие със закона" (анексирането на Крим е в противоречие с международното право); осъдителната присъда се базира на доказателство, събрано чрез деяние, квалифицирано като изтезание (показания от досъдебно производство на свидетел, който по-късно в съдебното следствие ги оттегля и съобщава за нанесен побой над него); липса на релевантни мотиви в присъдата (основана е на показанията на още един свидетел, събрани в хода на досъдебното производство, без да е разпитван след това пред съда). Накрая в жалбата се прави оплакване по чл. 18 от Конвенцията, който много рядко се използва в практиката на ЕСПЧ. Твърдим, че обвиненията и осъдителната присъда срещу г-н Сенцов са осъществени с прикрита цел да се сплашат поддръжниците на публичните демонстрации на киевския площад Майдан. Той е бил нарочен заради общоизвестната му роля на политически активист, опонент на руските политики в Украйна и признат филмов режисьор. По този начин наказателното преследване не е насочено към законовата си цел да се бори с престъпността, а да даде заглушителен ефект на политическата критика към руските действия в Украйна.

Какво развитие предстои по делата в Страсбург?

В момента и двете жалби чакат ред за разглеждане. Изпратих искане до Съда за незабавно комуникиране на руското правителство на първата жалба. Налице са критериите на Съда за решаване на делото с приоритет, тъй като, от една страна, то повдига "важен въпрос от общ интерес" (законността на анексирането на Крим), а от друга – оплакване по Член 5 (core right), но най-важното - при положение че днес е 41-ият ден от гладната му стачка - вече има опасност за живота на г-н Сенцов. Досега в практиката си ЕСПЧ не е постановявал привременна мярка – освобождаване на затворник, това би било прецедент. Вместо това задължителни изисквания към държавата ответник са били поставяни в случаи на предстояща депортация. В сряда ЕСПЧ задължи руското правителство в срок до 27 юни да отговори как ще гарантира правото на живот на Олег Сенцов в настоящата ситуация и как ще го предпази от нечовешко и унизително третиране.

Наташа Добрева е адвокат правозащитник, който представлява украинския режисьор Олег Сенцов пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. За "Капитал" тя разказва защо през последните дни ескалира ситуацията със Сенцов, който излежава 20-годишна присъда в сибирски затвор, и кои са основните въпроси по този значим казус, които трябва да се знаят.

Украинският филмов режисьор Олег Сенцов влезе във втория месец на гладната си стачка в сибирски затвор, след като спря да приема храна на 14 май 2018 г. Планирането на стачката му включва тежката прогноза, че след първия месец той може да бъде подложен на насилствено хранене. В миналото в руските затвори е имало практика да се хранят насилствено стачкуващи затворници чрез тръба в гърлото, в която се налива бульон, без задължително спазване на медицински стандарти. Някои оцеляват, други не.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK