Висшият адвокатски съвет: Без агенти под прикритие в адвокатурата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Висшият адвокатски съвет: Без агенти под прикритие в адвокатурата

Висшият адвокатски съвет: Без агенти под прикритие в адвокатурата

Адвокатурата изпрати остро становище до кабинета срещу проекта за промени в mравилника по Закона за ДАНС

8090 прочитания

© Георги Кожухаров


Висшият адвокатски съвет (ВАдС) остро възрази срещу проекта за промени в Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", с който се разширяват възможностите за внедряване на агенти под прикритие и сред лицата, упражняващи свободни професии, без да се прави изключение за адвокатите. Новата уредба на практика дава възможност да се вкарват агенти в адвокатурата – било като самостоятелно упражняващи практика адвокати, било в адвокатски съдружия или дружества.

Според ВАдС това взривява основата, върху която се градят взаимоотношенията между адвокат и неговия клиент – доверието. То обаче е немислимо, ако има дори и минимално съмнение в почтеността на адвоката. Основно задължение на адвоката е да пази тайната на клиента, затова е забранено разговорите с адвокат да бъдат подслушвани, включително и в затворите и арестите, кореспонденцията с адвоката да бъде проверявана и изземвана, както и да се изземват адвокатски книжа и досиета. "Адвокатът не може да свидетелства за факти, които са му поверени в професионалното качество. Гаранциите за конфиденциалност в отношенията адвокат - клиент са всеобхватни и защитени от закона", се сочи в становището, изпратено вчера до Министерския съвет.

В него се казва още: "Немислимо е обърналите се към адвокат граждани да получават "консултации" или процесуално представителство от агенти на прикритие. Предложените промени дават възможност едно лице да бъде консултирано по правни въпроси от "легендиран" адвокат, като поверената на агента информация бъде използвана във вреда на гражданина. Такъв подход минира доверието на обществото в правозащитните институции. Достатъчно е гражданите само да допускат, че могат да бъдат консултирани от агент на прикритие, за да бъде сринато доверието на обществото към адвоката и вярата в правосъдието.

Няма правова държава там, където професионалната адвокатура е заместена от агентура. Няма съдебна власт без независима и свободна адвокатура."

Висшият адвокатски съвет е категоричен, че промените противоречат на конституцията, на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката. С тези аргументи адвокатурата настоява в обръщението си към премиера Борисов изрично да се запише в правилника, че "Не се допускат агенти на прикритие в адвокатурата".

Към момента дейност под прикритие не може да се осъществява в широк кръг от държавни органи, както и в политическите партии. Забранено е да се внедряват агенти в органите на законодателната и съдебната власт, в Конституционния съд, в администрациите на Народното събрание, президента и на Министерството на отбраната, в армията, в службите за сигурност, службите за обществен ред и партиите. Това ограничение е записано в Наредба за определяне на реда за получаване на съдействие и организиране на прикриването на служители на МВР в държавни органи, организации и юридически лица и то си има своята логика.

От мотивите за предлаганата промяна обаче въобще не става ясно кое налага да се вкарат свободните професии в контингента на агентите под прикритие и специално - в адвокатурата, която е очевидната цел на това мероприятие.

Неофициално адвокати коментират, че дори за някогашното ДС навремето е имало непублична забрана да се вербуват лица от магистратурата и адвокати. Адвокати по наказателно право коментират на база на опита си, че въвеждането на агенти под прикритие в адвокатурата е много по-вероятно да цели създаването на условия за провокация към престъпление, а не за предотвратяването им, каквато е основната функция на службите за сигурност.

В сегашния състав на Висшия адвокатски съвет има двама души, за които Комисията по досиетата е установила принадлежност към службите на бившата Държавна сигурност. Един от тях е зам.-председателят Людмил Рангелов, който е бил следовател в ДС.

И още притеснителни моменти

В становището на адвокатурата не се коментират другите предложени промени в Правилника на ДАНС, които не засягат пряко адвокатурата, но те също са интересни. От правилника отпада текстът, че служители на прикритие могат да са само държавни служители, преминали първоначална професионална подготовка и притежаващи разрешение за достъп до класифицирана информация. Отпадат и текстовете, които предвиждат, че служителят под прикритие се настанява на конкретната работа със съдействието на "съответния ръководител на държавен орган, съответно от управителния орган на организацията или юридическото лице, по искане на председателя" на ДАНС при спазване на Закона за държавния служител, Кодекса на труда или съответния специален закон.

Възможно е да има логика да не се предупреждава ръководителят на дадено звено, когато той е на прицел на службите, но мотивите за промяната са неубедителни: действащият ред за прикритие не отговарял на нуждите за бързина и ефикасност на този институт "за своевременно и адекватно противодействие", особено когато става въпрос за тероризъм. Всъщност логиката сочи, че внедряването на един служител под прикритие става много по-бързо и ефективно, когато става с помощта на ръководителя на съответното звено, така че предлаганата промяна въобще не отговаря на мотивите.

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) остро възрази срещу проекта за промени в Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", с който се разширяват възможностите за внедряване на агенти под прикритие и сред лицата, упражняващи свободни професии, без да се прави изключение за адвокатите. Новата уредба на практика дава възможност да се вкарват агенти в адвокатурата – било като самостоятелно упражняващи практика адвокати, било в адвокатски съдружия или дружества.

Според ВАдС това взривява основата, върху която се градят взаимоотношенията между адвокат и неговия клиент – доверието. То обаче е немислимо, ако има дори и минимално съмнение в почтеността на адвоката. Основно задължение на адвоката е да пази тайната на клиента, затова е забранено разговорите с адвокат да бъдат подслушвани, включително и в затворите и арестите, кореспонденцията с адвоката да бъде проверявана и изземвана, както и да се изземват адвокатски книжа и досиета. "Адвокатът не може да свидетелства за факти, които са му поверени в професионалното качество. Гаранциите за конфиденциалност в отношенията адвокат - клиент са всеобхватни и защитени от закона", се сочи в становището, изпратено вчера до Министерския съвет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK