Кабинетът започва втори опит за концесия на "Летище София"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Кабинетът започва втори опит за концесия на "Летище София"

През миналата година приходите на държавното летище растат с 13% до 148 млн. лв., а броят на пътниците скача с 30% до близо 6.5 млн. души

Кабинетът започва втори опит за концесия на "Летище София"

Детайлите по търга засега не са публични, като нов частен стопанин едва ли ще има през тази година

5507 прочитания

През миналата година приходите на държавното летище растат с 13% до 148 млн. лв., а броят на пътниците скача с 30% до близо 6.5 млн. души

© Надежда Чипева


Министерският съвет откри процедурата за концесия на "Летище София", става ясно от прессъобщение на правителството. В него липсва всякаква информация за условията на търга.

В първия опит, прекратен миналата пролет от служебния кабинет, се търсеше частен стопанин за 35 години, който е готов да плати накуп 550 млн. лв. без ДДС. Отделно годишно концесионерът трябваше да внася такса от минимум 9.9 млн. лв. Новият стопанин трябваше да инвестира минимум 306 млн. лв., основно в реконструкцията на стария терминал.

Сред заинтересованите тогава кандидати бяха две турски фирми - TAV (с 46% участие на френската Aéroports de Paris Group) и Limak, която е в обединението, изграждащо новото мегалетище на Истанбул, третият сигурен претендент беше германската Fraport, която управлява и летищата в Бургас и Варна заедно с компания от холдинга "Химимпорт". Като заинтересовани бяха сочени и операторите на летищата в Цюрих и Мюнхен. Преди сегашния втори търг правителството нае Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) и звеното на Световната банка IFC като консултанти, за да изчистят процедурата. Неизвестно е какъв съвет са дали двете международни институции и дали транспортното министерство се е съгласило. Един от обсъжданите варианти беше да се намали първоначално търсената сума, за да се увеличи конкуренцията.

Държавното столично летище има растящ бизнес през последните години, основно заради многото low-cost полети, но се управлява зле. През 2017 г. приходите му растат с 13% до 148 млн. лв., печалбата е 11.4 млн. лв., а броят на пътниците скача с 30.3% до близо 6.5 млн. души.

Започването на концесията сега вероятно е продиктувано и от липсата на пари, с които БДЖ да се разплати с кредиторите си. Вероятно до дни държавата ще отпусне заем от малко над 100 млн. лв., който ще трябва да се покрие през прихода от концесията. Сумата обаче едва ли ще дойде по-рано от година - ако оферти се подават през късната есен, изборът на победител едва ли ще стане до следващата пролет (при условие че няма обжалвания).

Министерският съвет откри процедурата за концесия на "Летище София", става ясно от прессъобщение на правителството. В него липсва всякаква информация за условията на търга.

В първия опит, прекратен миналата пролет от служебния кабинет, се търсеше частен стопанин за 35 години, който е готов да плати накуп 550 млн. лв. без ДДС. Отделно годишно концесионерът трябваше да внася такса от минимум 9.9 млн. лв. Новият стопанин трябваше да инвестира минимум 306 млн. лв., основно в реконструкцията на стария терминал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    georgigeorgiev4 avatar :-|
    georgigeorgiev4

    Пак ще го спира екипа на президента. И за добро. Не, че не трябва концесия. Просто парите не трябва да се наливат в БДЖ.

  • 2
    boevbisser avatar :-P
    boevbisser

    Според мен въпреки растящия бизнес на летището няма нормална компани, която да изсипе близо 280 млн. евро накуп първоначално, плюс още 150 млн. евро инвестиции, плюс 5 млн. евро годишна такса. Цифрите звучат направо абсурдно и не е чудно, че процедурата стартира наново, вероятно и със значително понижени параметри.
    Сериозните инвеститори не са идиоти, и най-малкото едва ли се интересуват от мечтите на българското правителство за погасяване на дълговете на пропадналото БДЖ.
    Всъщност много по-смислено би било да се продаде БДЖ товарни превози и по този начин да се погаси част от дълга, ама къде ти....

  • 3
    chichi01 avatar :-?
    Чичи (Ice Man's fan)

    Много нелепо звучи съпоставянето на коментара - "Държавното столично летище има растящ бизнес през последните години, основно заради многото low-cost полети, но се управлява зле." с представените цифри ред по-долу: "През 2017 г. приходите му растат с 13% до 148 млн. лв., печалбата е 11.4 млн. лв., а броят на пътниците скача с 30.3% до близо 6.5 млн. души."
    8% нива на печалба е всичко друго, но не и лошо управление.
    Отделно от това, без да влизам по-дълбоко в анализа от простото събиране на търсените инвестиции и концесионни възнаграждения, възлизащи общо на 615 млн!!! евро, вярвам че с такава сума може да се построи изцяло ново съоръжение на мястото например на Божурище, което е и по-доброто от двете ако ги сравняваме с Враждебна. Не че някой би тръгнал да го прави точно така, но сумите са колосални дори за едно голямо европейско летище - 17.6 млн евро на година средно, при положение, че сегашната най-добра година на летище София е генерирала 5.8 млн евро печалба и 6.5 млн обслужени пътници. Колко повече могат да се променят тези цифри?
    Какви разчети прилага Министерството на Транспорта, залагайки тези финансови концесионни параметри?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK