Здравка Калайджиева: Бюджетът е като солидарен фонд срещу безотговорността на властта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здравка Калайджиева: Бюджетът е като солидарен фонд срещу безотговорността на властта

Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург в периода 2008-2015 г. Известен адвокат правозащитник, съосновател и член на Управителния съвет на фондация "Български адвокати за правата на човека". Жлаби, които тя е изготвила и успешно поддържала като адвокат пред Съда в Страсбург, са довели до няколко промени в българското законодателство.

Здравка Калайджиева: Бюджетът е като солидарен фонд срещу безотговорността на властта

Бившият съдия в съда по правата на човека в Страсбург пред "Капитал" за персоналната отговорност за нарушение

7759 прочитания

Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург в периода 2008-2015 г. Известен адвокат правозащитник, съосновател и член на Управителния съвет на фондация "Български адвокати за правата на човека". Жлаби, които тя е изготвила и успешно поддържала като адвокат пред Съда в Страсбург, са довели до няколко промени в българското законодателство.

© Юлия Лазарова


Общо 7 до момента са осъдителните решения на Страсбург за шумните акции и показните арести от първото правителство на ГЕРБ – по делата "Гуцанови", "Попови", "Стоянов и други", "Алексей Петров", "Петров и Иванова", "Славов и други", "Димова-Иванова и Иванов". Последното от тези решения излезе преди по-малко от месец. Сметката само по тия седем дела до момента стигна 215 000 евро - част от цената за опитите на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов да подмени реалната борба с престъпността с медийно режисирани акции на МВР. Извън тази сума са разходите на държавата по провеждане на тези зрелищни полицейски операции, безуспешното разследване и съдебните процеси, завършили с фиаско, работата на правителствените агенти по защитата на държавата в Страсбург, както и обезщетенията, присъдени от българските съдилища по други аспекти на тези казуси. Миналата седмица излезе решение на Софийския апелативен съд, с което прокуратурата е осъдена да плати над 800 хиляди лева обезщетение на фирма, пострадала от процесуален произвол в рамките на акция "Октопод". А това е само малка илюстрация как безотговорната политика товари всички нас.

Идеята за търсене на персонална отговорност от виновните за нарушенията по делата в Страсбург никога не е губила актуалност, макар че в публичното пространство най-често се коментира в аспекта на финансовата отговорност. Според бившия съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Здравка Калайджиева създаването на механизъм за търсене на отговорност от виновните за нарушения на права по делата в Страсбург - не само финансова, а и дисциплинарна, административна и наказателна - е доста сложна задача поради отстоянието на времето от извършването на нарушението до обявяване на решението. Но този въпрос е само част от по-големия проблем въобще за персоналната отговорност на длъжностни лица за вреди от нарушени права, което в България не се случва дори след решения на българските съдилища по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и Закона за МВР. Калайджиева има и конкретно предложение за реализиране на персонална имуществена отговорност за нарушения на права от виновните чиновници - като се въведе процесуална възможност на всеки пострадал от незаконни действия или бездействия на изпълнителната власт да претендира солидарна отговорност на държавата и конкретните длъжностни лица и да избира от кого от тях да събере присъденото обезщетение.
Представителите на изпълнителната власт нямат имунитет и дължат отговорност за своите действия и бездействия, с които са причинили вреди.

Няма пречка да се даде възможност на гражданите да предявяват искове не само срещу институциите, но и солидарно срещу виновните длъжностни лица.

Принципът "От тях маскаренето, от нас масрафът" е обратен на принципа за отчетност и отговорност на властите пред гражданите

Г-жо Калайджиева, последното решение на Страсбург за показен арест от времето на Цветанов дойде в контекста на пресния скандал около ареста на кметицата на "Младост" Десислава Иванчева. Появиха се обичайните призиви Цветанов да плати обезщетението.

Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) е единственият международен договор, който предвижда възможност един човек да съди властите за нарушение на правата си пред международен съд и да получи обезщетение за това. Преди да се стигне до този съд, конвенцията възлага на властите редица задължения, изградени върху принципа за тяхната отговорност и отчетност пред гражданите в собствените им страни, т.нар. accountability - понятие, което (подобно на "джендър") няма аналог в българския език и като че ли не фигурира в юридическия и политическия понятиен апарат. Освен обезщетение в някои случаи (при нарушения на правото на живот и забраната за изтезания например) тя изисква от властите да проведат ефективно разследване на обстоятелствата, годно да доведе до идентифициране и наказване на конкретните отговорни лица - за да не е възможно представители на държавата безнаказано да нарушават правата на гражданите и да се избегне впечатлението, че властта закриля извършителите.

Конвенцията изисква от властите също така да създадат подходящи механизми за защита и обезщетение за нарушени права на национално равнище – преди да се стигне до Страсбург. Съдът е постановил множество осъдителни решения заради липсата на средства за защита и ефективно разследване в България. Както в повечето държави - страни по конвенцията, механизмът за тяхното изпълнение предполага преди всичко мобилизация на срама на властите и не е изрично регламентиран от националния ни закон. Това не означава, че конкретните извършители не следва да понесат лична отговорност и Комитетът на министрите очаква такива мерки в изпълнение на решенията на съда. В някои от решенията конкретните извършители са ясно идентифицирани, понякога дори поименно споменати - съдии, кметове, полицаи, прокурори, министри и други длъжностни лица. У нас след постановяването на осъдителните решения някои се покаяха на думи, други заявиха, че отново биха постъпили по същия начин, а трети стремглаво се развиха в кариерата си, но не е известно някое от тези лица да е понесло лична отговорност. Това подхранва усещането за безнаказаност на извършителите и чувството за несправедливост у гражданите, за което толкова много говорим напоследък.

Може би такава политика не се търси, защото това означава да се почне от премиера – спомняте си осъдителното решение за смъртта на Тодор Димов-Чакъра при полицейска акция край Харманли, ръководена от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов.

Понятието accountability означава политиците да се отчитат пред гражданите и да носят отговорност за своите действия и за спазването на закона. След решението на съда в Страсбург за смъртта на Чакъра премиерът съвсем откровено заяви, че в подобна ситуация би действал по същия начин, а не след дълго възобновеното следствие по случая бе още веднъж прекратено.

Не беше потърсена отговорност нито за петнайсетте деца, загинали от студ и глад в дома за деца с тежки увреждания в село Джурково през зимата на 1996 г. ("Ненчева и други срещу България"), нито за онези, които загинаха след тях. Повтарят се както разпорежданията за шумни и показни акции "на ръба на закона", така и безотговорността на участниците в тях и изплащането на обезщетенията за тях от джоба на зрителя данъкоплатец.

Вместо това българската държава охотно плаща за обезщетения с парите на данъкоплатеца. Може би все пак ще е добре като първа стъпка да се въведе регресна отговорност за платените обезщетения по делата в Страсбург, което може да се реализира най-лесно.

Не зная дали обезщетения се изплащат "охотно", или е по-точно да се каже "безропотно" и "безотказно" - може би тъкмо защото сумите се изплащат от бюджета, т.е. от всички нас, а не от без/отговорните лица. Обществото не е уведомено срамът им да се е мобилизирал толкова, че доброволно да възстановят платените от бюджета обезщетения, а законът не предвижда механизъм за търсенето им. В интерес на истината към момента няма държава - членка на Съвета на Европа, в чието законодателство да е предвидена възможност за търсене на регресна имуществена отговорност от виновните длъжностни лица за нарушения, довели до осъждане в Страсбург, но това не означава, че такава не може да се предвиди.

Не съм убедена обаче, че формалното предвиждане на регресна отговорност би помогнало. От бюджета се изплащат не само обезщетения по решения на съда в Страсбург, но и по решения на българските съдилища, постановени по Закона за отговорността на държавата и общините. Техният размер е значително по-висок. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за периода 2011-2017 г. е платила 2.5 млн. лева по сведения на нейния председател от едно скорошно изказване. Според отчетите на Министерството на правосъдието годишно се изплащат над 500 хиляди лева обезщетения за неразумен срок на съдебното производство. Прокуратурата изплаща годишно няколко милиона лева обезщетения за различни прокурорски действия, окачествени от българския закон като незаконни. Тези средства също се изплащат от данъкоплатеца.

Въпреки че Законът за отговорността на държавата и общините и Законът за МВР предвижат възможност за възстановяването им от конкретното виновно лице (т.нар. регресна отговорност), няма сведения те да са потърсени и върнати от тях. Не мога да кажа дали това бездействие е израз на криворазбрана солидарност, опасение от риск от подобна лична съдба или стремеж за прикриване на нелицеприятни обстоятелства, но е ясно, че вместо регресна отговорност това бездействие на властите осигурява лична безнаказаност.

Стремежът към това стана очевиден с приемането на няколко нови разпоредби, които изрично изключват личната имуществена отговорност и осигуряват имунитет на длъжностните лица за незаконните им действия и бездействия. Макар конституцията да освобождава единствено магистратите от такава отговорност – като гаранция за тяхната независимост, законодателят предостави тази привилегия и на органите, и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и на органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция. Данъкоплатецът, който изплаща възнагражданията им, ще продължи да плаща и обезщетенията – от бюджета, който се превръща в своего рода солидарен фонд за гражданска взаимопомощ срещу безотговорност на властите. Принципът "От тях маскаренето, от нас масрафът" е обратен на принципа за отчетност и отговорност на властите пред гражданите. С него законодателят стоварва "отговорността на държавата" за вреди върху гражданите и осигурява безнаказаността на представителите на властите. Няма закон, който да предоставя абсолютни гаранции срещу произвол, но докато няма длъжностни лица, понесли своята лична отговорност за извършени нарушения на закона, никой няма да повярва в искреното намерение на властите да уважават правата и интересите на гражданите.

Добре, има ли механизъм, който да се въведе, за търсене на отговорност от конкретните лица – поне по отношение на нарушенията на права, които се установяват от българските съдилища по реда на ЗОДОВ например?

Държавата разполага с богат набор от опции за търсене на лична отговорност от своите служители – била тя имуществена, административна, дисциплинарна или наказателна. Те обаче са в ръцете на държавните институции и просто не се използват, а гражданите не разполагат с възможност да я инициират и осъществят независимо от държавата. Допускам, че мнозина пострадали биха искали да предяват претенциите си за обезщетения не само срещу институциите (каквато е възможността сега по ЗОДОВ), но и срещу конкретните длъжностни лица, както и че данъкоплатецът би се радвал, ако обезщетенията се плащат от тези лица, а не от бюджета. В този смисъл по-убедително решение от регресната отговорност би било въвеждането на процесуална възможност на всеки пострадал от незаконни действия или бездействия на изпълнителната власт да претендира солидарна отговорност на държавата и конкретните длъжностни лица и да избира от кого от тях да събере присъденото обезщетение. Такава възможност би имала и превантивно действие спрямо представителите на изпълнителната власт.

Това би важало само за нарушения, извършени от изпълнителната власт, не и от съдебната.

Органите на съдебната власт по конституция не отговарят за своите актове и действията си в рамките на служебните си задължения, стига те да не съставляват престъпление. Представителите на изпълнителната власт нямат подобен имунитет и следва да отговарят за своите действия и бездействия както пред Народното събрание в рамките на парламентарния контрол, така и пред съдилищата, включително във връзка с претенции на гражданите. Изпълнителната власт се нарича изпълнителна, защото изпълнява законите и носи отговорност, когато ги нарушава. Вярно е, че в някои съдебни решения се среща изразът "независимост на изпълнителната власт", но той няма основания нито в конституцията, нито в законите.

Няма пречка вместо непотърсената регресна отговорност законът да предостави на гражданите възможност за търсене на лична имуществена отговорност от представителите на изпълнителната власт, както няма пречка законът да предвиди възможност за иницииране на наказателно производство от засегнатите граждани в случай на отказ на прокуратурата. Има периоди в българската история, в които министрите са отговаряли с цялото си имущество, а пострадалите от престъпления са можели да се обърнат към съда въпреки бездействието на прокурора. Въпрос на политическа отговорност и воля на законодателя.

Интервюто взе Мирела Веселинова

Общо 7 до момента са осъдителните решения на Страсбург за шумните акции и показните арести от първото правителство на ГЕРБ – по делата "Гуцанови", "Попови", "Стоянов и други", "Алексей Петров", "Петров и Иванова", "Славов и други", "Димова-Иванова и Иванов". Последното от тези решения излезе преди по-малко от месец. Сметката само по тия седем дела до момента стигна 215 000 евро - част от цената за опитите на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов да подмени реалната борба с престъпността с медийно режисирани акции на МВР. Извън тази сума са разходите на държавата по провеждане на тези зрелищни полицейски операции, безуспешното разследване и съдебните процеси, завършили с фиаско, работата на правителствените агенти по защитата на държавата в Страсбург, както и обезщетенията, присъдени от българските съдилища по други аспекти на тези казуси. Миналата седмица излезе решение на Софийския апелативен съд, с което прокуратурата е осъдена да плати над 800 хиляди лева обезщетение на фирма, пострадала от процесуален произвол в рамките на акция "Октопод". А това е само малка илюстрация как безотговорната политика товари всички нас.

Идеята за търсене на персонална отговорност от виновните за нарушенията по делата в Страсбург никога не е губила актуалност, макар че в публичното пространство най-често се коментира в аспекта на финансовата отговорност. Според бившия съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Здравка Калайджиева създаването на механизъм за търсене на отговорност от виновните за нарушения на права по делата в Страсбург - не само финансова, а и дисциплинарна, административна и наказателна - е доста сложна задача поради отстоянието на времето от извършването на нарушението до обявяване на решението. Но този въпрос е само част от по-големия проблем въобще за персоналната отговорност на длъжностни лица за вреди от нарушени права, което в България не се случва дори след решения на българските съдилища по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и Закона за МВР. Калайджиева има и конкретно предложение за реализиране на персонална имуществена отговорност за нарушения на права от виновните чиновници - като се въведе процесуална възможност на всеки пострадал от незаконни действия или бездействия на изпълнителната власт да претендира солидарна отговорност на държавата и конкретните длъжностни лица и да избира от кого от тях да събере присъденото обезщетение.
Представителите на изпълнителната власт нямат имунитет и дължат отговорност за своите действия и бездействия, с които са причинили вреди.

Няма пречка да се даде възможност на гражданите да предявяват искове не само срещу институциите, но и солидарно срещу виновните длъжностни лица.

Принципът "От тях маскаренето, от нас масрафът" е обратен на принципа за отчетност и отговорност на властите пред гражданите

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    onc1526816041564232 avatar :-|
    Тончо Иванов

    Всички искаме да има лична отговорност от представителите на властта, но проблема е, че именно те трябва да одобрят такъв закон. А тъй като това е в пълен разрез с техните интереси вероятността да се случи клони към нула.
    Няма ли начин по който бихме могли да заставим властта да приеме такъв закон? Ако се направи едно допитване до народа със сигурност над 90% ще са ЗА приемането на такъв закон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK