Новият брой:
Какво се случва в държавата

Здравка Калайджиева: Бюджетът е като солидарен фонд срещу безотговорността на властта

Бившият съдия в съда по правата на човека в Страсбург пред "Капитал" за персоналната отговорност за нарушение

Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург в периода 2008-2015 г. Известен адвокат правозащитник, съосновател и член на Управителния съвет на фондация "Български адвокати за правата на човека". Жлаби, които тя е изготвила и успешно поддържала като адвокат пред Съда в Страсбург, са довели до няколко промени в българското законодателство.
Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург в периода 2008-2015 г. Известен адвокат правозащитник, съосновател и член на Управителния съвет на фондация "Български адвокати за правата на човека". Жлаби, които тя е изготвила и успешно поддържала като адвокат пред Съда в Страсбург, са довели до няколко промени в българското законодателство.
Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург в периода 2008-2015 г. Известен адвокат правозащитник, съосновател и член на Управителния съвет на фондация "Български адвокати за правата на човека". Жлаби, които тя е изготвила и успешно поддържала като адвокат пред Съда в Страсбург, са довели до няколко промени в българското законодателство.    ©  Юлия Лазарова
Здравка Калайджиева е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург в периода 2008-2015 г. Известен адвокат правозащитник, съосновател и член на Управителния съвет на фондация "Български адвокати за правата на човека". Жлаби, които тя е изготвила и успешно поддържала като адвокат пред Съда в Страсбург, са довели до няколко промени в българското законодателство.    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Общо 7 до момента са осъдителните решения на Страсбург за шумните акции и показните арести от първото правителство на ГЕРБ – по делата "Гуцанови", "Попови", "Стоянов и други", "Алексей Петров", "Петров и Иванова", "Славов и други", "Димова-Иванова и Иванов". Последното от тези решения излезе преди по-малко от месец. Сметката само по тия седем дела до момента стигна 215 000 евро - част от цената за опитите на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов да подмени реалната борба с престъпността с медийно режисирани акции на МВР. Извън тази сума са разходите на държавата по провеждане на тези зрелищни полицейски операции, безуспешното разследване и съдебните процеси, завършили с фиаско, работата на правителствените агенти по защитата на държавата в Страсбург, както и обезщетенията, присъдени от българските съдилища по други аспекти на тези казуси. Миналата седмица излезе решение на Софийския апелативен съд, с което прокуратурата е осъдена да плати над 800 хиляди лева обезщетение на фирма, пострадала от процесуален произвол в рамките на акция "Октопод". А това е само малка илюстрация как безотговорната политика товари всички нас.

Идеята за търсене на персонална отговорност от виновните за нарушенията по делата в Страсбург никога не е губила актуалност, макар че в публичното пространство най-често се коментира в аспекта на финансовата отговорност. Според бившия съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Здравка Калайджиева създаването на механизъм за търсене на отговорност от виновните за нарушения на права по делата в Страсбург - не само финансова, а и дисциплинарна, административна и наказателна - е доста сложна задача поради отстоянието на времето от извършването на нарушението до обявяване на решението. Но този въпрос е само част от по-големия проблем въобще за персоналната отговорност на длъжностни лица за вреди от нарушени права, което в България не се случва дори след решения на българските съдилища по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и Закона за МВР. Калайджиева има и конкретно предложение за реализиране на персонална имуществена отговорност за нарушения на права от виновните чиновници - като се въведе процесуална възможност на всеки пострадал от незаконни действия или бездействия на изпълнителната власт да претендира солидарна отговорност на държавата и конкретните длъжностни лица и да избира от кого от тях да събере присъденото обезщетение.
Представителите на изпълнителната власт нямат имунитет и дължат отговорност за своите действия и бездействия, с които са причинили вреди.

Няма пречка да се даде възможност на гражданите да предявяват искове не само срещу институциите, но и солидарно срещу виновните длъжностни лица.

Принципът "От тях маскаренето, от нас масрафът" е обратен на принципа за отчетност и отговорност на властите пред гражданите

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    onc1526816041564232 avatar :-|
    Тончо Иванов
    • + 2

    Всички искаме да има лична отговорност от представителите на властта, но проблема е, че именно те трябва да одобрят такъв закон. А тъй като това е в пълен разрез с техните интереси вероятността да се случи клони към нула.
    Няма ли начин по който бихме могли да заставим властта да приеме такъв закон? Ако се направи едно допитване до народа със сигурност над 90% ще са ЗА приемането на такъв закон.

    Нередност?
Нов коментар