Кога ще дойде влакът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кога ще дойде влакът

Кога ще дойде влакът

Либерализацията на пътническите жп превози наближава. Заедно с новите линии това може да отпуши частен интерес дори в България

Калина Горанова
22773 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко

- Либерализацията на жп пазара стартира в края на следващата година.

- Договорът на БДЖ за обществена услуга изтича през 2024 г.

- Заедно с новите жп линии това може да отпуши частен интерес към българските пътнически превози.

Лоу-кост билети за влак, започващи от цена 9.90 евро. Линиите свързват Хамбург с Кьолн (430 км) и Щутгарт с Берлин (630 км) през Хановер. Офертата е на добре познатата в Европа, а отскоро и в България със зелените си автобуси FlixBus. За пет години тя успя да се превърне в гигант с иновативния си технологичен подход, който превърна автобусните пътувания в нещо атрактивно. През пролетта на тази година FlixBus нахлу и в далеч по-консервативната и монополизирана сфера на железопътния транспорт, като започна да се конкурира с огромните Deutsche Bahn със своя FlixTrain.

На Запад отдавна има редица частни влакови компании, но най-интересното за железниците всъщност предстои. То е разписано в Четвъртия железопътен пакет от 2016 г., който предвижда отваряне на вътрешни пътнически железопътни линии за нови участници и услуги до декември 2019 г., а търговете при възлагането на договори за обществени жп услуги трябва да станат норма в повечето случаи от 2023 г.

Преведено, това значи, че пазарът на жп услуги се отваря по начина, по който преди десет години "Отворено небе" разтвори широко вратите на авиосектора, за да влезе вятърът на конкуренцията. Компаниите ще могат или да предлагат конкурентни услуги, като например нови влакове по конкретен маршрут, или да кандидатстват за превозването на пътници по дадени линии наравно с обичайните местни играчи.

Целта е мащабна - единният европейски пазар да засили конкуренцията и оттам да донесе по-висококачествена услуга, съобразена с потребностите на клиентите и по-висока ефективност на държавните компании, които ще трябва да се променят. Това рано или късно ще има ефект дори за страна с умиращи влакови услуги като България.

Кога идва свободата

Най-ранната дата за местния пазар е 2024 г. Тогава би трябвало да свърши монополът на БДЖ върху вътрешните превози, защото изтича договорът с държавата за извършване на обществената услуга, който беше подписан през 2009 г. и е със срок от 15 години. След този срок държавната железница би трябва да се състезава, ако дадена компания поиска част от бизнеса й. Още догодина пък БДЖ ще трябва да започне да плаща обезщетения, ако не спазва графиците си. В същото време железницата иска да купи и нови влакове.

Това обещава жп секторът да започне да се променя съвсем скоро. Според експерти в момента, в който завършат големите инфраструктурни проекти за модернизиране на жп линиите между София и Бургас например, частен интерес може да се появи, ако сметките покажат, че влаковете могат да се напълнят. Атрактивни биха могли да бъдат и крайградските жп превози, които свързват индустриални зони с градовете и по които ежедневно има големи потоци от хора, или например влакът София - Перник.

Така, ако Българските държавни железници откажат да се променят и продължат да западат и пазарът наистина има нужда от жп транспорт, той би могъл и да се появи под друг бранд.

С конкуренция към прогрес

Приемането на Четвъртия жп пакет беше придружено от страхове сред големите. Пътят обаче е ясен. "Европейските железници наближават много важен кръстопът. Пред перспективата за застой или спад в железопътния транспорт на много места в Европа изборът, който трябва да направим, не е сложен. Можем да вземем сега трудните решения, необходими за преструктурирането на европейския железопътен пазар, за да се насърчат нововъведенията и предоставянето на по-добри услуги", каза по време на обсъжданията тогавашният зам.-председател на еврокомисията Сийм Калас, отговарящ за транспорта. "Така железопътният транспорт ще бъде в състояние отново да расте в полза на гражданите, бизнеса и околната среда. Или можем да поемем по другия коловоз. Да приемем необратимото спускане надолу по хлъзгавия наклон към една Европа, в която железопътният транспорт е скъпа играчка за няколко богати страни, а в същото време недостъпна за повечето страни поради ограничените публични средства."

Една от важните бариери беше преодоляна през тази година дори от Франция. Правителството не отстъпи пред стачката в държавните си железници срещу прокарването на закон, който да подготви компанията SNCF за конкуренцията от 2020 г. и да защити обществените услуги. Една от стъпките към модернизация е да се прекрати специалният статут на железничарите в компанията.

На други места конкуренцията вече е разковничето, което вади държавните мастодонти от унеса на удобното бюджетно съществуване. До 22 декември 2008 г. полската Przewozy Regionalne, по-известна с бранда PolRegio, е дъщерно дружество на държавната PKP Group. След тази дата собствеността е прехвърлена на 16 полски провинции, като влаковете й InterRegio се конкурират с тези на PKP.

Обратно в Германия FlixBus далеч не е първата частна компания, oпитала се да конкурира Deutsche Bahn. Преди нея това прави базираният в Берлин независим жп превозвач Locomore с лоу-кост влака си по линията Берлин – Щутгарт. През пролетта на миналата година обаче компанията фалира и с начинанието се захванаха FlixBus и чешкият жп оператор Leo Express. Първата се занимава с продажбите, а втората с изпълнението на услугата.

А може и в България

Всъщност идеи за частна инициатива вече е имало и в България. И по-точно в Русе, където преди няколко години областната управа кани "Булмаркет", която има собствено жп поделение за карго превози, да обсъдят идеята за създаване на градска железница. Желанието е да се облекчи трафикът на града. Причините са големите потоци от хора - по 5-6 хил. души от и за източната промишлена зона на Русе, които правят тапи на пътя за Дунав мост, като само работниците на "Булмаркет" са 400 - 500. Нужната жп инфраструктура е почти налице 100%, като на 4-5 км железен път трябва да се направи среден ремонт, както и да се изградят около 600 - 700 метра до град Мертен, който е в близост до въпросната промишлена зона. Сметките на "Булмаркет" са показали, че е необходима инвестиция в пътнически влакове в размер на 4-5 млн. евро.

Идеята за градска железница в Русе обаче така и не се реализира. Причината е именно в договора за обществена услуга на държавния превозвач, подписан през 2009 г., по който той получава ежегодно субсидия от 175 млн. лв. Докато този договор не изтече, друга компания не може да кандидатства за субсидия по дадено направление. Нещата обаче не са безнадеждни. "Ако превозвачите бъдат поставени на равни условия, много частни оператори биха проявили интерес", казва Станко Станков, собственик на "Булмаркет".

Идея за градска железница е имало и в Пловдив още преди силното индустриално развитие на града - там движението на маси от хора е подобно от юг на север и пътната инфраструктура не достига. От местния бизнес коментират, че за това вече има дадености - например жп ринг около града и други предпоставки, но ще е необходим и сериозен инвеститорски интерес. Такъв няма да има, преди монополът на БДЖ да бъде разбит. Веднъж отворени обаче, тези врати могат да се окажат пътят към така чаканото възраждане на влаковете.

Темата накратко

- Либерализацията на жп пазара стартира в края на следващата година.

- Договорът на БДЖ за обществена услуга изтича през 2024 г.

- Заедно с новите жп линии това може да отпуши частен интерес към българските пътнически превози.

Лоу-кост билети за влак, започващи от цена 9.90 евро. Линиите свързват Хамбург с Кьолн (430 км) и Щутгарт с Берлин (630 км) през Хановер. Офертата е на добре познатата в Европа, а отскоро и в България със зелените си автобуси FlixBus. За пет години тя успя да се превърне в гигант с иновативния си технологичен подход, който превърна автобусните пътувания в нещо атрактивно. През пролетта на тази година FlixBus нахлу и в далеч по-консервативната и монополизирана сфера на железопътния транспорт, като започна да се конкурира с огромните Deutsche Bahn със своя FlixTrain.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    jyu51569252 avatar :-|
    jyu51569252

    В България това нема как да заработи. ЖП-инфраструктурата се нуждае от пълна подмяна и реорганизация, от десетки милиарди лева инвестиции, едва тогава може да се мисли в такава посока.

  • 2
    dabeda avatar :-P
    Da be.. da..

    Татчър либерализира железниците там, където те са измислени..
    В резултат потребителите там са пропищели от частните превозвачи като върджин.. а в бизнеса все повече се говори за ренационализация, Понеже само така могат да се предоставят по-евтини и качествени услуги - като превози и поддръжка на инфраструктурата..
    Оказва се като водоснабдяването - вкара ли се частен интерес - само се вдига цената, а поддръжката пада под необходимия стандарт..

  • 3
    lks24520573 avatar :-|
    sosy_jopy king

    Железница в авто-мутренска държава не може да има скоро. За ЖП транспорт трябва държавна протекция преди да се инвестира. Един километър релсов път е десетки пъти по-скъп от 1км автомагистрала. Има автоматика, централизация, отчуждаване на земи за нови трасета с криви за над 160км/ч. Не става само с нови вагончета и локомотивчета.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK