КЗК отби номера с анализа на медийния пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КЗК отби номера с анализа на медийния пазар

КЗК отби номера с анализа на медийния пазар

Комисията констатира, че няма данни, които да анализира, и дава рамо на законопроекта на Пеевски

Весислава Антонова
4709 прочитания

© Велко Ангелов


Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие и публикува в петък на сайта си секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в България.

Документът се появява четири месеца по късно, след като в края на февруари на заседанието си Министерският съвет прие решение за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение. Преди това да се случи, от работната група, в която влизат министрите на икономиката, финансите и културата, както и посочени от тях експерти, поискаха от КЗК първо да анализира медийния пазар.

Регулаторът е имал близо три месеца, за да подготви документа.

Какво съдържа анализът

Анитимонополния орган е опитал да анализира състоянието на сектора за 2016 и 2017 г. За целите му е изпратил въпроси до всички заинтересовани страни: медии, институции, неправителствени и браншови организации, регулаторни органи, рекламни, медиа агенции и др.

Една от ключовите препоръки на КЗК е създаването на регистър за собствениците на всички медии и прозрачно финансиране при ползването на публични средства. "Комисията счита за удачно създаването на регистър, съдържащ информация относно крайните собственици на всички медии – тв, радио, печатни издания, онлайн новинарски издания, както и относно крайните собственици на разпространителите (дистрибуторите) на съответния вид медийно съдържание", пише в доклада.

Към Министерството на културата от повече от шест години съществува публичен регистър за собствеността на печатните медии. Проблемът е в усилията, които се полагат от различните екипи на ведомството, той да се попълва навреме и според изискванията на Закона за депозиране на печатни и други произведения. А също и законодателят да следи медиите, които не спазват закона, да бъдат санкционирани, както се предвижда в него.

Регистър за собствеността на радио- и телевизионните оператори поддържа Съветът за електронни медии (СЕМ). Остава да бъде решен въпросът с регистър за онлайн медиите, но не е нужно той да бъде отделен, а просто да допълва вече съществуващите. По-важното в случая е играчите на пазара да осъзнават отговорността си и да подават информацията навреме към институциите.

Прави впечатление, че още в началото на документа КЗК прави уговорката, че въз основа на получените отговори е установила, че за анализирания период никой от анкетираните участници в сектора не разполага с информация и данни за общия обем на нито един от дефинираните пазари в сектор медии (телевизия, радио, печатни и онлайн медии). В тази връзка комисията е изискала от Националния статистически институт (НСИ) и от агенцията, измерваща зрителския интерес - "Нилсен адмосфер България", информация, която е ключова за определяне на пазарното положение на участниците на медийния пазар. В рамките на проучването в КЗК не е постъпила изисканата от НСИ и от "Нилсен адмосфер България" информация.

Същевременно в доклада е направен преглед на нормативната уредба и саморегулацията в сектора, проследени са характеристиките и структурата на отделните сегменти на медийния пазар, участниците в тях, анализирана е дейността на всички видове медии и разпространители на медийно съдържание, очертани са пазарните тенденции и динамика и дори е установена степента на пазарна концентрация и интеграция - въпреки уточнението за липса на достатъчно данни.

Всъщност КЗК е установила проблеми, засягащи само конкуренцията на телевизионния пазар. От антимонополния орган са открили недобросъвестни практики при отчитането на абонатите на платформените оператори. В резултат на това се влошават пазарните условия и се изкривява конкуренцията на пазара на разпространение на телевизионни програми, както и на пазара на телевизионно съдържание.

В тези условия възстановяването на пазарната среда би следвало да се търси в провеждането на политики за изчистване на "сивия сектор", за да могат да настъпят пазарните ефекти.

На следващо място, с оглед установената тенденция за осъществяване на дейност от медийните участници едновременно на няколко медийни пазара, както и с цел наблюдаване на съществуващите вертикални ефекти и ниво на медийна концентрация комисията счита за удачно създаването на регистър, съдържащ информация относно крайните собственици на всички видове медии и разпространители на медийно съдържание.

Като друг проблем в анализа се откроява насочването на основната част от рекламните бюджети към големите медийни групи, което поставя на изпитание оцеляването на по-малките участници, поради което КЗК е на мнение, че всички допълнителни финансирания (извън установения начин на финансиране и/или бизнес модел) на участници на съответните пазари с публични средства, в т.ч. целеви средства по програми, следва да се извършват при ясни правила, прозрачни, недискриминационни условия и осъществяване на ефективен контрол във връзка с горното.

Относно посочения от част от пазарните участници проблем за липсата на надеждна информация за тиражите на печатните издания КЗК препоръчва да се обсъдят от компетентните органи и съответните заинтересовани страни направените в тази връзка предложения с цел предприемане на политики за тяхното решаване.

За резултатите от секторния анализ КЗК е информирала Народното събрание, Министерския съвет, министъра на икономиката, министъра на финансите и министъра на културата, от които се очаква за да предприемат подходящи мерки за по-доброто функционирането на медийния пазар.

Какво следва

На пръв прочит идеята е да се даде генерално и принципно решение на един отдавнашен проблем с липсата на прозрачност и регулация на медийния пазар в България. Освен това тя прави безсмислен т.нар. закон на Пеевски за финансирането на медиите, внесен в началото на февруари от четирима депутати на ДПС. Този закон, промотиран уж като начин за осветляване на собствеността и финансирането на медийния пазар, всъщност изисква само деклариране на финансирането от донорски програми, които и без това са публични, но не и доходите от банковите кредити и др.

С идеята на правителството за промени в действащото законодателство на практика "законът на Пеевски" се бламира, като се залага цялостно решение на проблема.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие и публикува в петък на сайта си секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в България.

Документът се появява четири месеца по късно, след като в края на февруари на заседанието си Министерският съвет прие решение за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение. Преди това да се случи, от работната група, в която влизат министрите на икономиката, финансите и културата, както и посочени от тях експерти, поискаха от КЗК първо да анализира медийния пазар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    Пеевски иска да знае кои са собствениците на онлайн медиите за да ги изнудва и да ги изкупи. Също и държавата ще участва в изнудването пред Данъчна служба. Също държавата защитавайки интереса на Пеевски пречи на П.Келнер да купи Нова Телевизия. Целта е Пеевски да купи нова и да има контрол върху медиите чрез техните собственици, които бидейки на светло ще се страхуват да говорят срещу Властта. Патриотите със законопроекта за Хазарта ще спрат Националната Лотария да носи големи приходи на телевизиите и медиите, което ще ги направи по-евтини за покупка и едновременно с това ще принуди Лотарията да продава билетите само в Лавка(определените за това места) през Лавка Пеевски ще има достатъчно нови постъпления да купи Нова Телевизия и няколко медии, които под държавен натиск ще продадат. Все пак ЧЕЗ, комисията го глоби първо 1м през декември и още 250хил през Януари и ги мотивира да продадат на Гинка. Така и с медиите... Да се готвят за ревизии и ДАНС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK