С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 29 юни 2018, 16:30, 4206 прочитания

КЗК отби номера с анализа на медийния пазар

Комисията констатира, че няма данни, които да анализира, и дава рамо на законопроекта на Пеевски

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие и публикува в петък на сайта си секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в България.

Документът се появява четири месеца по късно, след като в края на февруари на заседанието си Министерският съвет прие решение за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение. Преди това да се случи, от работната група, в която влизат министрите на икономиката, финансите и културата, както и посочени от тях експерти, поискаха от КЗК първо да анализира медийния пазар.


Регулаторът е имал близо три месеца, за да подготви документа.

Какво съдържа анализът

Анитимонополния орган е опитал да анализира състоянието на сектора за 2016 и 2017 г. За целите му е изпратил въпроси до всички заинтересовани страни: медии, институции, неправителствени и браншови организации, регулаторни органи, рекламни, медиа агенции и др.



Една от ключовите препоръки на КЗК е създаването на регистър за собствениците на всички медии и прозрачно финансиране при ползването на публични средства. "Комисията счита за удачно създаването на регистър, съдържащ информация относно крайните собственици на всички медии – тв, радио, печатни издания, онлайн новинарски издания, както и относно крайните собственици на разпространителите (дистрибуторите) на съответния вид медийно съдържание", пише в доклада.

Към Министерството на културата от повече от шест години съществува публичен регистър за собствеността на печатните медии. Проблемът е в усилията, които се полагат от различните екипи на ведомството, той да се попълва навреме и според изискванията на Закона за депозиране на печатни и други произведения. А също и законодателят да следи медиите, които не спазват закона, да бъдат санкционирани, както се предвижда в него.

Регистър за собствеността на радио- и телевизионните оператори поддържа Съветът за електронни медии (СЕМ). Остава да бъде решен въпросът с регистър за онлайн медиите, но не е нужно той да бъде отделен, а просто да допълва вече съществуващите. По-важното в случая е играчите на пазара да осъзнават отговорността си и да подават информацията навреме към институциите.

Прави впечатление, че още в началото на документа КЗК прави уговорката, че въз основа на получените отговори е установила, че за анализирания период никой от анкетираните участници в сектора не разполага с информация и данни за общия обем на нито един от дефинираните пазари в сектор медии (телевизия, радио, печатни и онлайн медии). В тази връзка комисията е изискала от Националния статистически институт (НСИ) и от агенцията, измерваща зрителския интерес - "Нилсен адмосфер България", информация, която е ключова за определяне на пазарното положение на участниците на медийния пазар. В рамките на проучването в КЗК не е постъпила изисканата от НСИ и от "Нилсен адмосфер България" информация.

Същевременно в доклада е направен преглед на нормативната уредба и саморегулацията в сектора, проследени са характеристиките и структурата на отделните сегменти на медийния пазар, участниците в тях, анализирана е дейността на всички видове медии и разпространители на медийно съдържание, очертани са пазарните тенденции и динамика и дори е установена степента на пазарна концентрация и интеграция - въпреки уточнението за липса на достатъчно данни.

Всъщност КЗК е установила проблеми, засягащи само конкуренцията на телевизионния пазар. От антимонополния орган са открили недобросъвестни практики при отчитането на абонатите на платформените оператори. В резултат на това се влошават пазарните условия и се изкривява конкуренцията на пазара на разпространение на телевизионни програми, както и на пазара на телевизионно съдържание.

В тези условия възстановяването на пазарната среда би следвало да се търси в провеждането на политики за изчистване на "сивия сектор", за да могат да настъпят пазарните ефекти.

На следващо място, с оглед установената тенденция за осъществяване на дейност от медийните участници едновременно на няколко медийни пазара, както и с цел наблюдаване на съществуващите вертикални ефекти и ниво на медийна концентрация комисията счита за удачно създаването на регистър, съдържащ информация относно крайните собственици на всички видове медии и разпространители на медийно съдържание.

Като друг проблем в анализа се откроява насочването на основната част от рекламните бюджети към големите медийни групи, което поставя на изпитание оцеляването на по-малките участници, поради което КЗК е на мнение, че всички допълнителни финансирания (извън установения начин на финансиране и/или бизнес модел) на участници на съответните пазари с публични средства, в т.ч. целеви средства по програми, следва да се извършват при ясни правила, прозрачни, недискриминационни условия и осъществяване на ефективен контрол във връзка с горното.

Относно посочения от част от пазарните участници проблем за липсата на надеждна информация за тиражите на печатните издания КЗК препоръчва да се обсъдят от компетентните органи и съответните заинтересовани страни направените в тази връзка предложения с цел предприемане на политики за тяхното решаване.

За резултатите от секторния анализ КЗК е информирала Народното събрание, Министерския съвет, министъра на икономиката, министъра на финансите и министъра на културата, от които се очаква за да предприемат подходящи мерки за по-доброто функционирането на медийния пазар.

Какво следва

На пръв прочит идеята е да се даде генерално и принципно решение на един отдавнашен проблем с липсата на прозрачност и регулация на медийния пазар в България. Освен това тя прави безсмислен т.нар. закон на Пеевски за финансирането на медиите, внесен в началото на февруари от четирима депутати на ДПС. Този закон, промотиран уж като начин за осветляване на собствеността и финансирането на медийния пазар, всъщност изисква само деклариране на финансирането от донорски програми, които и без това са публични, но не и доходите от банковите кредити и др.

С идеята на правителството за промени в действащото законодателство на практика "законът на Пеевски" се бламира, като се залага цялостно решение на проблема.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември

Близо 14 млн. лв. отиват в частни ръце, а предвидените 215 млн. лв. от тол-такси ги няма

19 сеп 2019, 1034 прочитания

"Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени 1 "Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени

Търсят се наематели на хотел "Щъркелово гнездо", двуетажна къща в кв. "Иван Вазов", офис на две нива във "Витоша" и почивни бази

19 сеп 2019, 1508 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Акцизна промяна вдига цената на стиковете за IQOS двойно до 10 лв. за кутия

Предложението е от ГЕРБ. С него България ще бъде единствената страна в ЕС, която изравнява акцизите на цигарите с тези на бездимните продукти

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език