България е в световния топ 3 в търговията с патешко, череши, работно облекло
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е в световния топ 3 в търговията с патешко, череши, работно облекло

Според експертите по-високата конкурентоспособност на българския износ се дължи предимно на международните компании в страната

България е в световния топ 3 в търговията с патешко, череши, работно облекло

Страната се издига с една позиция до 61-о място сред световните износители през 2017 г., сочи доклад на БСК

19085 прочитания

Според експертите по-високата конкурентоспособност на българския износ се дължи предимно на международните компании в страната

© Надежда Чипева


Изминалата година беше добра за външната търговия на България. През 2017 г. стойността на експорта достига рекордните 30.2 млрд. долара, което издига страната с една позиция нагоре до 61-о място сред износителите по света. Това става ясно от доклад на Българската стопанска камара (БСК), който използва данни от общата организация на СТО и ООН International Trade Centre (ITC).

Според анализа на камарата най-успешна е търговията на България с облекла и обувки с азбест - страната държи 26.7% от световния износ, като през 2017 г. българските продажби в чужбина достигат сума от 10.8 млн. долара. Тук обаче надали става дума за дрехи с действително съдържание на азбест, а по-скоро за объркване поради начина, по който се класифицират стоките.

Има и по-позитивна новина - страната е сред лидерите по света по отношение на търговията със стоки като патешко месо, временно консервирани череши, нерафинирана анодна мед и слънчоглед.

Облеклата

Употребата на азбест е забранена на територията на ЕС с директива от 1999 г. В България пълната забрана за внос, производство, пускане на пазара и употреба на азбестови влакна е в сила от 2005 г., а добивът на азбест е прекратен няколко години преди това.

Макар че в доклада на камарата категорията е озаглавена "Облекла и обувки с азбест", тук надали става въпрос за стоки от канцерогенното вещество. След справка на "Капитал" изготвителят на доклада директорът на "Вътрешноикономическо сътрудничество" в БСК Веселин Илиев посочи, че объркването вероятно идва от начина, по който се класифицират стоките.

Сумата, отчетена от ITC, съвпада с тази в данните на НСИ в група стоки, където влизат стоки от азбест или други смеси. По-подробна разбивка няма. В същото време проверка на Илиев в полската база данни за външна търговия, където се продават тези стоки, показва, че Полша не отчита внос на подобни стоки. Те вероятно минават през друга категория. Това навежда на мисълта, че тук по-скоро става дума за специализирано работно облекло, което само формално влиза в група със стоки със съдържание на азбест, а всъщност съдържа други смеси.

Концентрация в пазари

"Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни", пишат експертите от стопанската камара. Според тях стоки като анодната мед, кабелните снопове за автомобили и стоманените тръби за газ се изнасят прекомерно към конкретни единични пазари. В случая експортът на анодна мед е предимно към Белгия и Германия, 55% от кабелните снопове отиват към Турция, а тръбите - към Русия.

По отношение на последния продукт експортът значително се повишава през 2017 г. Данните на НСИ показват, че увеличението идва от конкретен вид тръби, които са били внесени преди 2-3 години от Русия. Тук вероятно става дума за неслучилия се "Южен поток". Тоест сега говорим за обратен износ, а не за произведена в страната продукция с добавена стойност.

Към Германия, с добавена стойност

Като цяло докладът на БСК заключва, че еспортът на стоки с по-висока добавена стойност трайно се увеличава, като тук влизат продукти като части в автомобило- и машиностроенето, хладилници и подобни, електроника. Основните дестинации на българския износ с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия и Франция. Причината - продуктите се сглобяват и вграждат там и след това се продават по света.

Според експертите по-високата конкурентоспособност на българския износ се дължи предимно на международните компании в страната. "По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите", пише в доклада.

Изминалата година беше добра за външната търговия на България. През 2017 г. стойността на експорта достига рекордните 30.2 млрд. долара, което издига страната с една позиция нагоре до 61-о място сред износителите по света. Това става ясно от доклад на Българската стопанска камара (БСК), който използва данни от общата организация на СТО и ООН International Trade Centre (ITC).

Според анализа на камарата най-успешна е търговията на България с облекла и обувки с азбест - страната държи 26.7% от световния износ, като през 2017 г. българските продажби в чужбина достигат сума от 10.8 млн. долара. Тук обаче надали става дума за дрехи с действително съдържание на азбест, а по-скоро за объркване поради начина, по който се класифицират стоките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK