Предисторията

Парламентаристите от ДПС предлагат да се задължат доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии, да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик и да декларират всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицата, които са го предоставили. От дадената дефиниция за финансиране обаче се разбира, че няма да се декларира информация за банковите кредити, доходите от реклама и договорите по комуникационни програми от европейски фондове, които от години се използват за скрито финансиране.

Друга част от предложените текстове предвиждат разпространителите на печатни издания да декларират в Министерството на културата действителния си собственик, както и броя на обекти за продажба на дребно. Ако последните са 1/3 от всички обекти, ще се праща информация в Комисията за защита на конкуренцията.

Всъщност публичен регистър за собствеността на печатните медии съществува от 2011 г. Той е към Министерството на културата и собствениците са задължени всяка година да декларират актуални данни в него. Съветът за електронни медии пък поддържа аналогичен регистър за радио- и телевизионните оператори, така че няма единствено списък за онлайн изданията. Държавните органи са отговорни за спазването на сроковете и попълването на необходимата информация. Въпреки че в определени моменти тя е липсвала, държавата досега винаги се е отказвала да глоби онези, които не спазват закона, и така на практика неглижира записаното в нормативния документ.

Преди няколко дни в секторен анализ, поискан от работната група към Министерския съвет, Комисията за защита на конкуренцията потвърди, че големите рекламни бюджети се насочват към големите медийни групи и това поставя пред изпитание по-малките участници, но без да посочва имена. Комисията препоръча всяко финансиране с публични средства да се извършва при ясни правила и стриктен контрол.

Антимонополният орган също поиска регистър - този път за крайните собственици на всички медии - телевизии, радио, печатни издания, онлайн новинарски издания и собствениците на разпространителите (дистрибуторите) на медийно съдържание.

Медийният законопроект на ДПС влезе за обсъждане от парламента, без да е разглеждан в комисии. ДПС използва процедурата на парламента и го предложи в първата сряда на месеца, когато според правилника опозиционните групи определят дневния ред на Народното събрание.

Реакциите на депутатите

Депутатът от БСП Антон Кутев нарече законопроекта "следващата крачка към разграждане на държавността" и обяви, че няма да го подкрепи. Разпечатката от гласуването показва, че все пак не е бил така категоричен, защото е гласувал с "въздържал се".

Според него, ако промените не бяха подписани от Делян Пеевски, те щяха да са в правилната посока. "С неговия подпис, той (законопроектът - бел. ред.) става желание или опит да се покаже на цяла България, че никой нищо не може да му направи. Няма да го подкрепя не заради съдържанието на текстовете, а заради това, че самото присъствие на Делян Пеевски е предизвикателство към обществото", каза още Кутев. Той определи инициативата като "изнасилване на общественото мнение". "Самата идея, че може парламентът да подкрепи Пеевски, стига цялата среда да се срине надолу", твърди депутатът от БСП. И направи прогноза - "тази енергия, която се събира срещу него, рано или късно ще даде резултат".

В реплика срещу изказването му Йордан Цонев, друг от вносителите от ДПС, каза, че всички проекти, внесени от Пеевски, "са били в полза на българското общество, а не в негов личен интерес". От своя страна Кутев уточни: "Законно ли е преди четири години да няма нищо в декларацията за публичност на доходите и имущество, а след това да се появят стотици милиони? Сигурно е законно. Затова говоря, това е проблемът - че такива закони позволяват това и това, което правим сега, е същото." "Борбата за изсветляване на имиджа на Пеевски не минава през парламента, не го въвличайте в това", призова той залата.

"Медийната среда има нужда от изсветляване, кой кой е и откъде се финансира", не отстъпи Цонев. Той припомни, че в сряда ставали пет месеца, откакто проектът бил внесен. В дневния ред влезе, защото в първата сряда на всеки месец опозицията се редува да предлага точки. "Можеше да го направим при предишното завъртане, но изчакахме да внесете ваши проекти. Не го направихте", каза още Цонев. Към законопроекта няма доклади на комисии, защото той така и не беше разгледан от тях. Правилникът обаче позволява след двумесечно "отлежаване" в деловодството пленарната зала все пак да се произнесе.

Вежди Рашидов (ГЕРБ), който е председател на комисията по култура и медии в парламента, прочете предварително подготвено изказване, но преди това уточни: "Проектът не е само на Пеевски. Премиерът разпореди три министерства да работят по него. Има и много постъпили предложения от неправителствени организации. Изчаквахме и доклада на КЗК." Той обяви, че ще подкрепи промените, защото е за "идеята за прозрачност на парите". "Напълно логично е да знаеш кой стои зад медиите, защото с пари могат да се купуват съвести", твърди Рашидов. По негово предложение между първо и второ четене срокът беше удължен на четири седмици.

Волен Сидеров, лидер на "Атака", също се включи сред апологетите на проекта. Той припомни, че преди четири години партията му поискала всички журналисти, социолози и ПР-и да декларират доходите и имуществото си. "Ако имате проблем с Пеевски, излезте зад ъгъла, решете си ги, не ни занимавайте с вашите комплекси", обърна се Сидеров към Кутев и БСП. През някои квоти на "Атака" в управлението на държавата влязоха хора, близки до депутата от ДПС.

Скритите цели

Първоначалната идея на управляващото мнозинство да представи свои предложения за промени в медийния закон на практика се оказа камуфлаж, защото днес ГЕРБ се обяви в пълна подкрепа на идеите на Пеевски за медийния пазар.

Забавянето е станало, за да могат в играта да участват институциите. При проверка новата антикорупционна комисия не откри личен интерес на депутата от ДПС зад внасянето на законопроекта. КЗК написа доклад, който също да не възпрепятства идеите му за промени, засягащи медиите.

След разрива с банкера Цветан Василев и фалита на КТБ, Пеевски постепенно разкри собствеността си в няколко медии (преди това част от тях бяха собственост на майка му и бяха придобити със заеми от КТБ) - "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Борба". На 25 април т.г. бе обявено, че дружеството на депутата от ДПС "Интръст" ЕАД продава половината от бизнеса си с печатни медии на компанията "Ню Имидж България".

Сега подкрепата за закона му ще излъска допълнително репутацията му пред обществото.