България и еврозоната: Да не стане като с Шенген

"Ще кандидатстваме до средата на 2018 г. за ERM II. Съзнаваме, че това е изключително в правомощията на ЕЦБ и може да получим отговор, който не ни удовлетворява, но смятаме, че това е път, който трябва да извървим." Думите са на финансовия министър Владислав Горанов малко след старта на българското европредседателство в началото на тази година. И са свързани с един от най-важните приоритети на третия кабинет "Борисов" - левът да се присъедини към валутния механизъм, който предшества влизането в еврозоната.

От тогава досега България получи ново условие от своите европейски партньори - първо да стане част от единния европейски банков надзор, което отлага във времето присъединяването на лева към валутния механизъм поне с година. София не успя да използва съвсем умело тази половин година, в която гласът й като председател на Съвета на ЕС се чуваше по-силно, за да убеди своите партньори, че е готова за еврото. Така държави - лидери на мнение, като Германия например, все още са скептични към нейната кандидатура. Донякъде и поради свои вътрешнополитически разногласия.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова заяви пред БНТ, че страната ни вече е подала заявката си за едновременно влизане в двата механизма. И повтори тезата на Горанов, че ако получим отказ, трябва да има мотиви защо. "Капитал" потвърди през друг източник, че Стоянова е права - България е подала заявка.

Развръзката на тази драма се очаква на 12 юли. Надеждите на правителството са страната да получи ясен ангажимент от държавите в еврозоната, че левът ще се присъедини към ERM II в момента, в който България влезе и в "тясно сътрудничество", т.е. в банковия съюз. Шансовете не изглеждат големи.

Май ще е през юли



На 12 юли има среща на финансовите министри на страните от еврозоната, на която заедно с Владислав Горанов се очаква да бъдат "обсъдени детайлите по кандидатстването" (по Борисов). Тя ще е решаваща дали София ще получи конкретен политически ангажимент от страните в еврозоната и ЕЦБ да влезе в чакалнята в момента, в който Франкфурт е готов с предварителните проверки за Механизма за тясно сътрудничество (начинът за страните извън еврозоната да са в банковия съюз). По принцип тази фаза отнема минимум пет месеца, ЕЦБ може да изисква и допълнителна информация или да реши да проведе задълбочена оценка на институциите, които ще надзирава. Това обикновено са трите най-големи банки, но Франкфурт може да избере по своя инициатива да поеме и надзора над всяка друга банка в страната.

Притесненията на кабинета обаче са, че целта ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) ще се превърне във втори Шенген - България е изпълнила критериите за членство още през 2011 г. според еврокомисията, но вече седма година стои извън европейското пространство без граници. И че именно условието първо да влезе в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ е начин страната да се държи извън клуба на еврото. Още повече че догодина предстоят избори за европарламент и част от състава на комисията няма да е същият, т.е. устните договорки, направени сега, може да не важат.

И двете или нищо

"Банковият съюз и чакалнята трябва да станат в един ден, това ще кажа днес на колегите", закани се Борисов в петък от Брюксел. И допълни, че ако България не получи обещание за обвързване на влизането в "тясно сътрудничество" и чакалнята на еврозоната, тя няма да подаде документи за банковия съюз. Което на практика връща дебата четири години назад във времето след фалита на КТБ.