България и еврозоната: Да не стане като с Шенген

"Ще кандидатстваме до средата на 2018 г. за ERM II. Съзнаваме, че това е изключително в правомощията на ЕЦБ и може да получим отговор, който не ни удовлетворява, но смятаме, че това е път, който трябва да извървим." Думите са на финансовия министър Владислав Горанов малко след старта на българското европредседателство в началото на тази година. И са свързани с един от най-важните приоритети на третия кабинет "Борисов" - левът да се присъедини към валутния механизъм, който предшества влизането в еврозоната.

От тогава досега България получи ново условие от своите европейски партньори - първо да стане част от единния европейски банков надзор, което отлага във времето присъединяването на лева към валутния механизъм поне с година. София не успя да използва съвсем умело тази половин година, в която гласът й като председател на Съвета на ЕС се чуваше по-силно, за да убеди своите партньори, че е готова за еврото. Така държави - лидери на мнение, като Германия например, все още са скептични към нейната кандидатура. Донякъде и поради свои вътрешнополитически разногласия.