Чуй Хонгджиян: Трудно е за Китай да приеме всички правила на ЕС изведнъж

Директорът на департамента по Европейски Науки в Китайския институт за международни науки пред "Капитал"

Профил

Д-р Чуй е анализатор в China Institute of International Studies (CIIS) от 1998 г. Освен това, е бил първи секретар на посолството в Мумбай, както и политически директор на китайското посолство в Ямайка. Занимава се предимно с европейските отношения на Китай и беше гост на дискусията 16+1, проведена от Дипломатическия институт в София.

Едно от нещата, които затрудняват инвестициите на Китай в Източна Европа, е фактът, че Пекин иска държавни гаранции или не искат да се съобразяват с европейските правила за публични търгове.

- Когато Китай иска да влезе в пазарите на Централна и Източна Европа, той се обляга на собствения си опит, критерии и стандарти. Десетилетия по-рано европейски инвеститори и компании пробиваха на китайския пазар, като настояваха да следват собствените си стандарти и правила. Сега Китай гледа на Източна Европа като на нововъзникващ пазар. Може би можем да намерим начин да заобиколим тази дилема - как можем да имаме общи стандарти и критерии?

Трудно е за Китай да приеме всички правила на ЕС изведнъж. Не може страната ни да промени изцяло своята система, за да влезе на европейските пазари. Държавните гаранции бяха полезен инструмент на китайските политики в други развиващи се региони, но може би това не е приемлива политика тук. Преди няколко дни Китай и Босна и Херцеговина се договориха да построят електроцентрала, без държавни гаранции, но като намериха друг начин да договорят навременното връщане на кредита.

Част от недоверието в китайските инвестиции произтича от факта, че гражданите в страните от Източна Европа нямат доверие в собствените си политици и смятат, че ще се стигне до корупционни сделки.

- Китай също се опитва да се бори срещу корупцията. Китайските власти изискват от своите компании да спазват законите тук. Но ако се случи някаква корупционна сделка, китайският инвеститор трябва да бъде изправен пред съда тук. Това е голямата задача за управниците в тези държави - те трябва да построят системата така, че да не дават възможност за корупционни сделки.

Колкото до евтините кредити, нашият опит в Африка и Латинска Америка показва, че един от позитивите на китайските инвестиции е, че не налагат специални условия - политически или социални.

Един от проблемите на търговията с Китай е достъпът до китайския пазар, който е труден. Как може да бъде преодоляна тази бариера?

- Не мисля, че това е важен въпрос за централно- и източноевропейските държави. Големият проблем е търговският дисбаланс. Сега Пекин се опитва да създаде инфраструктурните връзки с тази част от света. Проблем е как да се увеличи капацитетът на производство тук. Китай е голям пазар. Отговорът е да се създадат повече комбинирани произвеждащи бази. Трябва да се търсят сектори, в които източноевропейските държави да се кооперират и да изнасят заедно. Капиталът и технологията ще идват от Китай, а износът ще отива към китайските пазари.

Защо ЕК на е поканена на 16+1?

- От втория форум 16+1 се канят лица от ЕС, които да участват. В началото евроинституциите показаха нежелание да се включат в тези формати. Според мен имаше психологически фактор, защото големите държави от ЕС толкова бяха свикнали с традиционните модели за кооперация с Китай, в който те задават дневния ред. Китай само следваше. Но времената се промениха, сега Китай е втората най-голяма световна икономика и е по-активна на международната сцена и иска да има по-равностойни отношения с ЕС.

Не е ли по-логично за източноевропейските страни да стоят в отбора на ЕС, където да имат по-силна обща позиция?

- Това е въпрос за Брюксел. Трябва да се зададе въпроса - трябва ли западните държави да са винаги водещи, а останалите - да следват, като придатък на Западните икономики. Или целите наистина да се създаде съюз на равенството и интеграцията. Когато политиците от Западна Европа дадат искрен отговор на този въпрос, ще е по-лесно. Мисля, че Китай гледа на кооперацията 16+1 като начин да подкрепи ЕС в борбата му да затвори пропастта на развитието между Изтока и Запада.

Защо ще се разредят срещите във формата 16+1 от догодина нататък?

- Това е въпрос на прагматизъм. Ето ви практически пример - след срещата в София следва среща на ниво Китай - ЕС, която се случва 8 месеца след предишната. Какво може да се случи за 8 месеца? Не много. Затова искаме да направим нов график, който да отговаря на проектите, по които се работи.

Интервюто взе Мартин Димитров