В НДК обаче нямаше хаос, влизането и организацията вътре беше на ниво и с няколко малки изключения (част от публиката в зала 1 така и не успя да включи старите устройства за превод например) официалната част премина гладко. "Чух от българска страна, че е било предизвикателство организирането, но не виждам никакви проблеми, искам да ви поздравя", заяви китайският премиер Ли Къцян по време на дискусията с лидерите на европейските страни.

"Капитал" научи, че самите китайци са поискали насрочването на срещата, за да съвпадне с дневния ред на Ли, който след това заминава за Германия. Само допреди два месеца слуховете бяха, че този формат ще претърпи промяна и вероятно ще стане двегодишен, като срещата в София може да бъде отложена за 2019 г. Явно събитията в търговската война със САЩ, както и желанието за засилване на контактите с Европа са изиграли роля китайската дипломация да се активизира.

Европа? Приятно ми е, Китай

При откриването Бойко Борисов няколко пъти натърти, че целта на "16+1" не е да разделя, а да укрепва Европа. "Той не ни разделя, напротив. Целта му е да финансира проекти, за които няма пари от ЕС или не са интересни за съюза. Искам да успокоим всички, които смятат, че тези срещи не са полезни за Европа", заяви българският премиер.

Успокоение надали е имало, защото е повече от очевидно, че срещите в този формат са част от тактиката на Китай за игра на няколко фронта. Самият Ли Къцян, който видимо се чувстваше доста комфортно на срещата, посочи че тя е отворена за "трети страни". "Ако Европа отслабне, това ще е лоша, не добра новина за Китай", заяви той. Коментар в "Синхуа" преди срещата обявяваше, че китайският премиер ще отправи "силно послание за свободна търговия" както в София, така и в Берлин. По време на софийския форум като очевиден контрапункт на Доналд Тръмп Ли натърти, че Китай ще намалява вносните си мита.

Всъщност реалностите сочат, че подобно на всяка голяма икономика, Китай предпочита да търгува с по-малки обединения, за да може по-лесно да налага своите правила. Европейският търговски блок е твърде голям и силен партньор, както доказва и съгласието на китайската държава, огласено в София, най-накрая да започне да играе по европейските правила за обществени поръчки. "Съгласихме се с Борисов, че трябва да проучим правилата и законите на ЕС", каза Ли Къцян. Двамата с българския премиер обявиха, че ще се създаде глобален център за партньорство, в който китайските компании да се учат да спазват европейските процедури.

Това е странно изказване. Китай прави бизнес с Европа от десетилетия и вероятно познава по-добре европейското законодателство дори от някои държави на Стария континент. Причината китайските компании да не играят по тези правила не е непознаването им, а нежеланието. Новият център също така беше обявен "между страните от ЦИЕ и Китай", което го прави още по-странен. ЕС има орган, който отговаря за правилата и тяхното спазване, и той се нарича Европейска комисия. Силно вероятно е Брюксел да погледне със съмнение на новото начинание.

Дипломатически източник посочи пред "Капитал", че всички заключения на форума са били предварително съгласувани с ЕК, за да няма разминаване преди голямата среща с Китай в края на месеца. На нея освен за митата ще се говори и за отварянето на китайската икономика за инвеститори в дадени затворени сектори и за търговската война със САЩ.

Подари ми град, тунел, централа...

Що се отнася до бизнес частта на форума, тук цареше нещо средно между обичайната мегаломания на такива срещи и обещанието, което винаги се носи покрай големите пари на Пекин. Най-голямо забавление сред българските представители на бизнеса и недоумение сред китайските предизвика кратко филмче за несъществуващия "китайски град" в Мусачево. В смесица от истински кадри (неизвестно откъде) и 3Д анимация се разказваше за проекта "Света София", сякаш вече е построен до най-дребните му детайли - например басейните, магазините за висша мода и църквата.

Всъщност, компанията зад него - "Кепитъл консепт лимитед" (CCL), така и не е започнала да строи. Сертификатът на "Света София" за приоритетен инвестиционен проект беше удължен в края на миналата година от Министерството на икономиката с 2 години, като според плановете новата първата копка трябваше да бъде в началото на 2018 г. На сегашната среща CCL, China construction и Центърът за износ на земеделска продукция към китайските пазари (структура към МЗ, която още не работи) подписаха споразумение в несъществуващия град да бъде разположен демонстрационен център.

За да се увери, че подобни развлекателни моменти не ни очакват и при други проекти, "Капитал" разговаря както с един от очакваните инвеститори във възродения АЕЦ "Белене", така и с голям инфраструктурен строител и с компания, която се очаква да направи първа инвестиция на зелено в Пловдив.

Дин Дзиян, вицепрезидент на китайската държавна CNNC, потвърди че компанията му ще подаде документи, когато процедурата за рестарт на "Белене" бъде пусната. "Интересуваме се и знаем предварителните български условия - без държавна гаранция и без договор за изкупуване на енергията", каза Дин (виж интервюто с него). Той обаче не се ангажира със стойност на проекта.

Колко трудно ще е да се работи по такива големи проекти с Китай обаче показа разговорът със строителната и финансова компания, която има интерес към тунела под Шипка. Там българската държава все още не може да предостави варианти за таксуване, които да правят смислено публично-частното партньорство.

За сметка на това представители на "Булгартрансгаз", пътната агенция и министерството на транспорта отново изляха в презентации един и същ списък с проекти, които търсят чуждо финансиране. Те не се променят особено през годините и включват както магистрала "Хемус", тунела под Шипка и Русе - Велико Търново, така и магистрала "Черно море" и почти всички жп линии. Не стана ясно нито как тези проекти могат да бъдат финансирани от Китай (чиито лихви не са по-ниски от другото финансиране, което България може да намери в момента), нито на какъв принцип се търси инвеститор в тях.

Общото впечатление беше, че България продължава да очаква азиатската държава да й "подари" някакъв проект само заради факта, че сме в Европа. Това беше най-видимо в триумфалното съобщение на Борисов, че Китай се е ангажирал да изкупува огромна част от произведените в България тютюневи листа. "От години Борисов изразява желание за това, така ще отговоря на потребностите на нашия партньор", обяви Ли. От думите на китайския премиер излезе, че няма никаква търговска логика зад решението, а чисто политическа. Интересно ще бъде да се види каква ще е отплатата, която Пекин ще получи за този ангажимент.