Голямото доплащане за здраве

- Управляващите обмислят два варианта за реформа във финансирането на здравния модел, единият от които е увеличаване на доброволните застраховки за здраве. - Преди да се избере моделът обаче, трябва да има ясен анализ за какво се харчат здравните вноски и за какво се доплаща.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Преди осем години министър-председателят Бойко Борисов беше принуден да уволни здравния си министър Анна-Мария Борисова, защото обяви, че гражданите ще трябва да си доплащат за медицински услуги. По време на втория му мандат идеята, че трябва да има доплащане, беше лансирана и от тогавашния министър Петър Москов. Но не последва оставка. Текстът за основен и допълнителен пакет, при който за допълнителния се доплаща, беше приет, но впоследствие отменен от Конституционния съд.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

В третото правителство на Борисов за доплащане вече се говори свободно и в края на миналата седмица председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова повдигна леко завесата и обяви, че единият от двата варианта за промени в модела на финансиране, които ще представи здравният министър (вероятно през есента), е да се регламентира доплащането през частни застрахователи.

"За да бъдат направени промени, първо трябва да се остойностят медицинските услуги във вида, в който реално се предлагат." д-р Венелина Милева изпълнителен директор на "Аджибадем Сити клиник Токуда болница"

Настоящият здравен модел не работи и това е ясно от поне десетина години. Според Световната банка доплащанията за здраве като сума са равни на тези, които бюджетът всяка година отделя за същата дейност. Т.е. става въпрос за 3.6 млрд. лв., или над 3% от БВП на страната само за миналата година. От тях едва 95 млн. лв. идват от здравни застрахователи, останалите са регламентирани и нерегламентирани доплащания в брой, когато се наложи – за избор на екип, за импланти, за изследвания и за медикаменти.

Още през март здравният министър Кирил Ананиев обеща да представи два алтернативни модела за реформа на здравната система в България. Сега изглежда, че управляващите са се прицелили в тези 3.6 млрд. лв. и тестват общественото мнение - как те да бъдат регламентирани като доплащане и по възможност да намалеят, ако се разпределят през застрахователи и контролът по харченето им е по-добър.



Втори стълб, или пак от същото

Още в предизборните си обещания повечето парламентарни партии (изключение е БСП) залагаха на демонополизация на здравната каса. За подобен модел се говори от години и той работи успешно в други държави, тъй като през него може да се реши проблемът с контрола. Един от нерешените моменти обаче е какво се случва, ако платежоспособните млади и здрави пациенти изберат частна каса, а възрастните – държавната здравна каса. Според източници на "Капитал" засега този вариант на реформа не се обсъжда.

"България е една от страните с най-голямо доплащане за лекарства и не виждам как то може да намалее чрез застраховането, тъй като те имат ясна цена." Калоян Стайков икономист от Института за пазарна икономика

Така се стига до втория по-възможен, според източниците на вестника вариант – здравната каса продължава да плаща основния пакет медицински услуги, а над това се надграждат втори или трети стълб.
За да бъде въведен втори стълб на задължително и трети – на доброволно застраховане или здравно осигуряване обаче, трябва да се даде отговор на един въпрос – колко пари са необходими, за какво и кой ще ги плати. Засега управляващите твърдят, че не искат да увеличават здравната вноска, но ще се наложи допълнително задължително плащане, което на практика означава същото. Причините да не се върви уверено към този модел са две.

Първата е, че държавата не би могла да лиши от допълнително задължително осигуряване групата пациенти, които тя осигурява - около 4.4 млн. души. Най-многобройни сред тях са пенсионерите и децата (виж графиката). Самите те трудно ще поемат разноските по застраховка – например средната пенсия в страната е 359 лв. В същото време и в момента държавата отделя по-малко за осигурените от нея в сравнение с работещите, които внасят 8% от заплатата си като здравна вноска.

Едновременно с това децата и особено възрастните хора са групата пациенти, които най-често ползват здравни услуги и имат хронични болести, т.е. застрахователите биха изчислили за тях високи премии.

"Излиза, че се отказваме от солидарния осигурителен модел и узаконяваме, че 50% от разходите за здраве са от джоба на болния. Ако това се случи, означава, че държавата абдикира от контрола кой за какво взема пари от пациентите и напълно освобождава онази разюздана прослойка в лекарското съсловие, която изисква все повече доплащане под благовидния мотив "по-скъпо, т.е. по-качествено." д-р Мими Виткова председател на Асоциацията на здравните застрахователи

Словосъчетанието "задължително застраховане" досега не е споменавано, така че вероятно управляващите ще предложат на пациентите да сключват повече доброволни здравни застраховки. Тази възможност съществува и в момента. Но тя се ползва от 300 хил. души и техните семейства. Повечето клиенти на застрахователите са компании, които са преценили, че услугата е част от социалния пакет за служителите им. Тази застраховка се ползва на солидарен принцип, както и услугите на здравната каса. Пречките пред нейната масовост обаче са много. Повечето здравноосигурени и в момента са убедени, че здравеопазването е безплатно и не очакват да доплащат, когато влязат в болница или им се налагат медицински услуги. Освен това за индивидуалните си договори застрахователите имат изисквания – да не покриват тежки заболявания, които са ангажимент на държавата – рак, диабет, психиатрични заболявания и др. Ограничения има и във възрастта на пациентите – до 65 години.

Имаме ли пълната картина

В момента по закон вноските се използват за финансирането на т.нар. основен пакет медицински услуги. Той е максимално широк и в крайна сметка се оказва, че касата не покрива напълно съществени детайли от него, не контролира добре и как се изразходват парите. Например НЗОК плаща тежка отворена операция, но не и безкръвна. Така вместо държавата да насърчи иновативната хирургия, която връща болния на работа по-бързо, на пациентите им се предлага да си доплатят. По същата логика на лекуваните им се налага да дават допълнителни средства за консумативи, изкуствени стави, импланти, допълнителни изследвания, сестрински грижи и какво ли не, което не се покрива от здравната каса. И тук също има предпоставки за злоупотреби.

Затова и най-логичната стъпка за управляващите, преди да предложат каквото и да било, е да направят анализ на това как се управляват средствата от задължителните здравни вноски и за какво не достигат. Както и за какво точно се доплаща и дали цените на това доплащане са най-добрите. Защото не е професионално да се предписват рецепти за промяна на системата, без да са излезли пълните изследвания.