Борбата за всяка капка вода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Борбата за всяка капка вода

Борбата за всяка капка вода

Новият климат ще се отрази на първо място на водата

Мария Манолова
4925 прочитания

За последните сто години държавите в Северна Европа са станали с до 40% по-влажни, а тези в Южна - с 20% по-сухи, показват анализите на европейската програма за сателитно проследяване на земята "Коперник". Според най-разпространените хипотези за климатичните промени, измененията далеч няма да спрат до тук. В Средиземноморието, където се причислява и България, ще продължи да става по-топло и по-сухо, с епизодични силни дъждове. Днес около 17% от територията на Европа е с висок риск за недостиг на вода, а до 2070 г. по данни на европейската агенция за околна среда се очаква в тази категория да попадат 35%.

Новият климат ще се отрази на първо място на водата. Моделите за това къде, кога и колко я има (или няма) ще се променят. Инфраструктурата, която събира, отвежда, съхранява и пречиства водата за всички човешки нужди - водоснабдяване и канализация, напояване, индустрия и енергетика, също трябва да се промени. Тя ще трябва да е по-гъвкава, да работи и с повече и с по-малко, да съхранява и да се справя с извънредни количества вода. За ВиК инфраструктурата във и извън градовете това означава повишен риск от наводнения заради несправяне на канализацията, замърсявания, недостиг или претоварване на язовирите и водопреносната мрежа.

В момента България се намира в относително добра позиция заради сравнително развитата си ифраструктура. Страната е на 37 място в света по капацитет на язовирите на глава от населението с 911 куб.м. на човек. Същевременно сме на 86-то място според разполагаемите вътрешни възобновяеми водни ресурси на жител. "Нямаме много прясна вода като възобновяем ресурс, но язовирите като многогодишни изравнители служат като хубав буфер", коментира членът на борда на директорите на Hydrolia Радослав Русев. Язовир "Искър" например съдържа достатъчно количество, за да задоволи нуждите на София в рамките на две години. Срещу това обаче стоят проблемите със стареенето на съоръженията, липсата на инвестиции и лошата поддръжка. Огромният дял от тях са строени през 60-те и 70-те години на миналия век по съвършено различни икономически правила и днес експлоатацията им се оказва твърде неефективна и скъпа.

За водопроводната и канализационната мрежа предизвикателствата са други. Този тип инфраструктура се строи с капацитет за бури, които се случват веднъж на половин или един век. В променения климат се оказва, че подобни явления ще се появяват доста по-често. При такива случаи е важно канализацията да поеме адекватно извънредните количества вода. Столицата обаче все още няма напълно изградена канализационна мрежа и се намира на близо два милиарда лева инвестиции от това да я завърши. Друг проблем е, че ВиК операторите в страната понякога гледат на нещо, което вече е изградено и носи само ползи. "Компаниите трябва да имат експлоатационни практики, практики за управление на активите", казва Русев. Големите дъждове представляват много по-голям риск, когато мрежата не е добре поддържана.

Основният въпрос за ВиК сектора е какво ще мотивира бъдещите инвестиции. Климатичните промени засега изглеждат недостатъчно силен мотиватор за сектор, който е тежко регулиран. "В България основна причина за инвестиции е съответствието с европейските правила. Следват ефективността, извънредните нужди и подобряването на покритието на услугата", коментира Радослав Русев. България все още не може да се справи с базови нужди - страната все още не е в съответствие дори с Директивата за пречистване на отпадъчни води заради липсата на канализация и пречистване в някои по-малки населени места. Това обаче е и добър шанс - когато държавата наваксва с инфраструктурата, може да го прави с мисъл с нуждите на бъдещето.

За последните сто години държавите в Северна Европа са станали с до 40% по-влажни, а тези в Южна - с 20% по-сухи, показват анализите на европейската програма за сателитно проследяване на земята "Коперник". Според най-разпространените хипотези за климатичните промени, измененията далеч няма да спрат до тук. В Средиземноморието, където се причислява и България, ще продължи да става по-топло и по-сухо, с епизодични силни дъждове. Днес около 17% от територията на Европа е с висок риск за недостиг на вода, а до 2070 г. по данни на европейската агенция за околна среда се очаква в тази категория да попадат 35%.

Новият климат ще се отрази на първо място на водата. Моделите за това къде, кога и колко я има (или няма) ще се променят. Инфраструктурата, която събира, отвежда, съхранява и пречиства водата за всички човешки нужди - водоснабдяване и канализация, напояване, индустрия и енергетика, също трябва да се промени. Тя ще трябва да е по-гъвкава, да работи и с повече и с по-малко, да съхранява и да се справя с извънредни количества вода. За ВиК инфраструктурата във и извън градовете това означава повишен риск от наводнения заради несправяне на канализацията, замърсявания, недостиг или претоварване на язовирите и водопреносната мрежа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK