Това е новият климат. Как да се справим?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Това е новият климат. Как да се справим?

Shutterstock

Това е новият климат. Как да се справим?

Проливните дъждове и наводненията са едно от лицата на новото време

Мария Манолова
54952 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко:

- Проливните дъждове и наводненията са едно от лицата на новия климат

- Държавата, бизнесите и хората ще трябва да се адаптират към новата реалност

- Умните мерки могат да намалят рисковете и минимизират щетите

Малко след два часа сутринта във вторник малкият северозападен град Мизия с население едва три хиляди души потъна във второ бедствено положение за четири години. През август 2014 г. минаващата оттук река Скът придойде след преливането на два съседни язовира, наводни няколкостотин къщи и причини смъртта на двама души. Градът се възстанови твърде бавно и трудно. Във вторник много от тези усилия бяха заличени. Нова приливна вълна заля Мизия - този път не от реката, а скатни води след дъждове в Кнежа и Оряхово потопиха града и отнесоха напълно пътища и тротоари. Много от жителите отново се събудиха в къщи, затрупани с тонове кал.

Мрачният юни с безкрайните порои е нагледно доказателство, че промяната в климата е не просто неизбежна, а вече е тук. За страни като България тя не означава нови арктически периоди, екваториален климат или потапяне на цялата територия под морското равнище. "Глобалното затопляне" не означава, че ще ни е по-топло. Новият климат прилича на стария, но с много по-чести екстремни явления. Дъждовете, които Мизия вижда веднъж на сто години, вероятно ще се случват на всеки десет, пет или две години. Ще вали по-рядко, но много по-интензивно. Високите температури и сухите периоди ще зачестят. Средната температура в София вече се е покачила с градус и половина от 2000 г. Според анализи на общината за справяне с климатичните промени тя ще се покачи с поне още толкова до средата на века. Очакват ни повече наводнения, повече засушавания и повече температурни шокове.

Тази нова реалност ще означава промени за всички - градските и държавните власти, операторите на обществени услуги като ВиК, проектирането на нова инфраструктура, планирането в земеделието, туризма или застраховките (виж повече на следващите страници). Засега много от мерките остават заключени във формални стратегии, планове и документи, а бедствията продължават да застигат всички неподготвени. Както е видно от последните седмици, ще трябва бързо да променим режима на съществуване на градовете, инфраструктурата, управлението, а и бизнеса към много повече готовност за реакция и гъвкавост. От десетилетие "устойчивост" е дъвка по научни конференции. В следващото десетилетие ще трябва да стане и ежедневно ръководство за управление на държави, компании и лични активи.

Как ще ни се отрази

Промяната в климата ще промени градовете. В момента 200 милиона души в 350 града са изправени пред ежедневни температури от над 35 градуса за три месеца годишно. До 2050 г. подобни жеги ще засягат над 1.6 милиарда души в 970 града, показва изследване на нюйоркската Urban Climate Change Research Network. Това означава обостряне на вече наличните проблеми - презастрояване, недоизградени канализационни мрежи, лоша настилка, стари съоръжения. Екстремните проявления на климата ще поставят много групи хора в риск. Наводненията ще засегнат например хората в неравностойно положение, засушаванията - тези със заболявания на дихателните пътища, а горещините - хората със сърдечно-съдови заболявания.

Градовете увеличават климатичния проблем заради самия начин, по който са проектирани днес. Асфалтът, бетонът и тъмните покриви създават градски "острови на горещината", чиито температури са с няколко градуса по-високи от околната им среда. София и в момента е такъв пример. Същевременно градът не е и добре пригоден за валежи. Над 60% от територията му, особено в централните части, е с непропускливи настилки, които не позволяват нормалното оттичане при интензивен валеж. Наводнението на подлези и станции на метрото при такива обстоятелства е почти неизбежно. Реките Владайска, Суходолска, Перловска, Слатинска и Какач носят отпадни води от селата около София, 30% от жилищата в града са с амортизирана или недоизградена канализация, а 6.9% са без всякаква канализация. Всичко това е далеч от перфектната подготовка за поройни дъждове.

Преглед на оригинала

Какво можем да направим

Не е задължително екстремното време, особено в нашите географски ширини, да води до жертви и щети. Просто властите ще трябва да станат експерти в управление на рисковете. В много случаи природните катастрофи могат да бъдат предвидени и да се вземат нужните мерки, хуманитарната помощ (храна, медицинско оборудване, персонал) да пристигне по-бързо и засегнатите да се върнат към нормалния начин на живот. Всъщност това са трите етапа, които специалистите по управление на бедствия (т.нар. disaster management) разпознават - подготовка, реакция и възстановяване. През 2011 г. Япония беше засегната от едно от най-сериозните наводнения в цялата си история. След като четири години по-рано страната даде над 20 хил. жертви в резултат на земетресение и цунами, правителството инвестира сериозни суми в управление на риска. Така през 2015 г. при близо 3 млн. души, инструктирани да се евакуират, жертвите бяха седем.

"За да намали риска, България преди всичко трябва да инвестира в конкретни национални изследвания в съответните области, както и в образование и комуникация. Глобалните климатични промени имат специфично местно изражение и затова са необходими национални изследвания", смята председателят на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите и бивш министър на околната среда и водите Юлиян Попов. "Това ще рече изследване на почвите, водите, растителността, строителните материали и, разбира се, на климата и на реакциите на времето. Тези изследвания и модели в съчетание с международните изследвания ще ни дадат възможност да планираме адекватно градската среда, мерките в селското стопанство, залесяването, инфраструктурното строителство", коментира той.

Общата рамка е ясна: строеж на по-устойчиви на горещини и дъждове пътища; зелени градски площи и покриви, които да поемат допълнителните количества вода; нови градски водни площи и залесяване на опасните крайградски и крайпътни хълмове. Задачата обаче изглежда трудна за държава, която не успява да възстанови един град, преди да го засегне следващото бедствие.

Българските политици в момента имат сравнително близък хоризонт и от тях едва ли може да се очакват превантивни действия за толкова мащабни процеси, които ще се случват през следващите десетилетия. Това обаче не е повод за отчаяние. Бизнесите и хората имат достатъчно възможности сами да се адаптират към новата реалност. Трябва само да знаят какво ги очаква и да планират с едно наум, че рисковете стават повече. Когато вали, ще е много. Когато не вали, ще е задълго. А когато е топло, често ще е много по-топло. Това е новият климат. Тези, които се адаптират по-бързо - държави, бизнеси и хора, ще пострадат по-малко от него.

Темата накратко:

- Проливните дъждове и наводненията са едно от лицата на новия климат

- Държавата, бизнесите и хората ще трябва да се адаптират към новата реалност

- Умните мерки могат да намалят рисковете и минимизират щетите

Малко след два часа сутринта във вторник малкият северозападен град Мизия с население едва три хиляди души потъна във второ бедствено положение за четири години. През август 2014 г. минаващата оттук река Скът придойде след преливането на два съседни язовира, наводни няколкостотин къщи и причини смъртта на двама души. Градът се възстанови твърде бавно и трудно. Във вторник много от тези усилия бяха заличени. Нова приливна вълна заля Мизия - този път не от реката, а скатни води след дъждове в Кнежа и Оряхово потопиха града и отнесоха напълно пътища и тротоари. Много от жителите отново се събудиха в къщи, затрупани с тонове кал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    Защо пороите днес са по-тежки от преди 30 години? Увеличените валежи не са единствената причина. Като няма гори, които да задържат част от водата, порите се превръщат в приливни вълни и заливат населени места.
    Кой изсича горите? Фирми свързани с управляващите и незаконна сеч от "най-ценния" римски електорат...
    Кога ще се приспособим към климатичните промени? Когато извадим сопите и си "образоваме" подобаващо политиците... Докато тези нямат страх от никой и нищо, не чакайте подобрение...

  • 2
    k_ avatar :-|
    k_

    Това, че устойчивостта е измамен мираж е положително прозрение за младата авторка.
    За съжаление, след това влиза в марксистки клишета от времената на развитото социалистическо общество, където държава, агенции и комисии трябва да се грижат за устойчивото спокойствие на гражданите в запосталялите градчета и паланки.
    Жалко, наистина.
    Не обичам да давам примери, ама в Англия всяка година се наводнянат, но там хората си чистят сами (или си плащат застраховките), а държвата помага само на най-застрашените.

  • 3
    fzs59565042 avatar :-P
    fzs59565042

    Понеже земята е плоска, климатични промени няма.

  • 4
    mohito avatar :-|
    mohito

    До коментар [#1] от "Vassil Stoychev":

    За горите сте прав, но това не е единствен фактор. При нас (понеже съм от Мизия) няма гори и специално тези местности дето има викат "порой" идват от разни земеделски земи. Т.е. има места където не е само до гората. Виж има и неподдържани съоръжения, не случайно са ги кръстили още от преди еди какъв си "порой". Там където се събират два от тях е имало тунел под пътя 2м/2м но това е ясно, че е задръстено и не работи.
    Да се надяваме, че лека полека държавните умници, ще се сетят че трябва да се направят някои неща като превантивни мерки да се намалят рисковете.

  • 5
    backo_bg avatar :-|
    V.SIMEONOV

    Отлична статия, браво на Мария! След проучванията и анализите, е важно да има и действия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK