Едно от първите и най-видими въздействия, които климатичните промени ще предизвикат в инфраструктурния сектор, е замяната на добре познатия ни черен асфалт с бял. Ако хората искат да се чувстват по-комфортно в бъдещите жеги, особено в градската среда, ще трябва да измислят как да направят улиците по-светли. Температурата на пътните настилки могат да достигат 55 - 60 градуса, което освен разрушително въздействие върху самия асфалт допълнително нагрява околните сгради. В резултат различни проучвания сочат, че само заради това средната температура в градовете е с 2 градуса по-висока от тази извън тях.
За да се справят с този проблем, през миналото лято властите в Лос Анджелис буквално боядисаха част от улиците в мегаполиса с бял разтвор на основата на асфалт - CoolSeal. Замерванията показват, че белият цвят понижава температурата на асфалта с 10 градуса. Тази година и Атина планира да използва иновативния бял материал за покриване на някои от пешеходните зони и улици в града.
Според проекта на Еврокомисията PESETA, който разглежда икономическото въздействие на изменението на климата в секторите на икономиката, влиянието на т.нар. термичен стрес върху пътната настилка ще се увеличи значително след 2040 г. в Южна и Югоизточна Европа. Това ще наложи адаптирането на асфалтовите смеси към новите температурни крайности, което обаче неминуемо ще доведе до повишаване на разходите за пътна инфраструктура.
Същото важи и за жп транспорта, за който при големи горещини се налага силно ограничаване на скоростта. "Специално за нашата страна геометричните трансформации на железният път се очертава да оказват съществено влияние, което означава, че ще има драстично повишаване на разходите за справяне с този тип проблем", се казва в анализ на Министерството на околната среда и водите. Жегата може да и да бъде проблемът на следващата година, но тази наред са дъждовете. След няколко случая на блокирани за няколко седмици важни магистрали след наводнения Германия започна интензивни проучвания на пътната си мрежа. Целта е да се идентифицират рисковите участъци и до 2030 г. основните рискове да бъдат минимализирани. Сред идеите е да се разработят нови асфалтови смески, които да са по-устойчиви на високи температури и водна ерозия, както и да се проектират инженерни решения за защита на застрашените пътища и съоръжения от наводнения, свлачища и пр.
Не по-малка е опасността, която създават климатичните промени, за сградите. Резките температурни промени, обилните дъждове, ураганните ветрове и почвената ерозия може да доведат до разрушаване на стари постройки и до повишени разходи за поддръжка на по-новите. Конкретно за България проблем представлява и това, че много от жилищните блокове в градовете ще са в края на жизнения си цикъл към 2040 г., когато се очаква въздействието на климата да стане още по-осезаемо.
Едно от възможните решения е да се поставят задължителни изисквания към строителството на нови сгради, които да включват озеленени покриви, които не само задържат дъждовната вода, топлоизолират, подобряват микроклимата, но са местообитания на растителни и животински видове. Впрочем цялостното градско озеленяване може да спести значителни средства от изграждане на отводнителна инфраструктура за дъждовните води, както и от мерки за намаляване на температурните амплитуди и замърсяването на въздуха.
0 коментара