С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 15 юли 2018, 13:47, 7986 прочитания

ЕС: Правете реформи, докато икономиката расте

Препоръките за България са за финансовия сектор, управлението на държавните дружества и събираемостта на данъците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Стабилността на финансовия сектор, управлението на държавните дружества, по-голям контрол при събираемостта на данъчните приходи - това е основният фокус на препоръките, отправени към България от Съвета на ЕС. Те идват с приключването на цикъла на европейския семестър за тази година. Докладът отбелязва, че сега е моментът за реформи, тъй като икономическата перспектива е положителна.

Препоръките не са изненада. От една страна - защото от години се повтарят и последно присъстваха в началото на годината в доклада за макроикономическите дисбаланси на България. От друга - голяма част от тях се припокриват с поетите ангажименти от страната покрай кандидатурата й по пътя към еврозоната. Според ЕС събираемостта на данъците може да се подобри, нужни са още мерки за намаляване на лошите кредити и подобряване на процедурите по несъстоятелност, а неефективното управление на държавните предприятия ги превръща в риск за бюджета. Изводите са част от доклада на съвета, публикуван в петък.


По-ефективни публични разходи, по-малко необслужвани кредити

Според съвета България трябва да обърне внимание на събирането на данъците и ефикасността на държавните разходи. Макар че данъчните приходи нарастват с годишни темпове от около 10%, експертите считат, че това се дължи на подобряващата се икономическа среда, а не на реално увеличение на събираемостта от страна на администрацията. Под въпрос е поставена и ефикасността на разходите на държавата, която експертите оценяват като "много ниска" в някои сектори.

Положително се оценяват стъпките във финансовия сектор, но се посочва, че предстои да се направи още много. Така например обемът на необслужваните кредити намалява, но все още е голям. Фактор тук е и тромавата уредба на несъстоятелността, която "забавя намаляването на задлъжнялостта на частния сектор и преструктурирането на необслужваните заеми".



Допълнително прегледът на финансовия сектор мина отдавна, а някои последващи мерки все още предстоят. Като например намаляване на рисковете, свързани с експозициите към свързани лица. Нужна е и "адекватна оценка на активите", пише в доклада. Реформата на правната уредба на процедурата по несъстоятелност също трябва да се включи скоро в дневния ред.

Не е изненада, че се обръща внимание на държавните дружества и управлението им, което продължава да е "предизвикателство и не отговаря на международните стандарти". Държавните предприятия показват слаби резултати спрямо отчитаните в частния сектор или други държави от региона, се посочва в доклада. Проблемът с това е, че фирмите имат значителни просрочени задължения, което представлява риск за публичните финанси.

Социалните параметри

Растящата заетост и намаляваща безработица са безспорни позитиви през последната година и съветът ги отчита. Въпреки това се отбелязва, че ползите от тези позитиви не са разпределени равномерно сред населението. Повече внимание трябва да се обърне на групите в неравностойно положение чрез повишаване на квалификацията им, за да могат по-ефективно да се включат в пазара на труд. Достъпът до образование на маргинализирани групи също е проблем, особено по отношение на ромите.

Съветът обръща внимание и на нуждата от ясен и прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Миналата година социалното ведомство представи предложение за методология, по която да се определя размерът на минималните възнаграждения. То обаче не стигна далеч, тъй като не беше достатъчно обективно и съгласие между социалните партньори не беше постигнато. Така размерът на минималната заплата продължава да зависи от правителството, като в средносрочната бюджетна прогноза на страната сумите са вече заложени до 2020 г.
Сивата икономика намалява според индекса на АИКБ

Сивият сектор в България продължава да намалява и през миналата година той е бил 25.22% от икономиката на страната. Това показва композитният индекс "Икономика на светло" на Асоциация на индустриалния капитал в България. През миналата година показателят се е повишил с над 3 пункта до 74.78%. Индексът е съставен от два компонента – статистически и социологически, като и двата отчитат подобрение през миналата година.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София купува 52 нови електроавтобуса и 5 дизелови втора ръка 3 София купува 52 нови електроавтобуса и 5 дизелови втора ръка

Това лято общински транспортни дружества обявиха търгове за 200 млн. лв., но без осигурено финансиране

14 сеп 2019, 2149 прочитания

Силвия Великова е върната в ефира на БНР, случаят стигна до Брюксел 8 Силвия Великова е върната в ефира на БНР, случаят стигна до Брюксел

Борисов не можел да схване "кой го прави", а по думите му кафявият сайт ПИК бил като другите медии

13 сеп 2019, 14575 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

САЩ обвиниха 12 руски агенти преди срещата Тръмп - Путин; животновъди в Странджанско протестират; Fitch понижи още рейтинга на Турция

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София планира да вложи 400 млн. лв.

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"