България подава заявка за банковия съюз до края на деня

Правителството упълномощи министъра на финансите Владислав Горанов да подаде от името на страната заявление за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ), предаде правителствената пресслужба в сряда. Писмото ще бъде изпратено до края на деня, става ясно от думите на Горанов. Решението идва седмица след като страната получи подкрепа от Еврогрупата на намерението си за членство в банковия съюз и обменно-валутния механизъм ERM II, т.нар. преддверие на еврозоната. На този етап ориентировъчната дата на присъединяване е юли 2019 г.

Влизането в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ (начинът държавите извън еврозоната да участват в банковия съюз) е един от ангажиментите, които правителството пое пред европейските партньори като предварително условие за приемане на страната в т.нар. чакалня на еврозоната (валутният механизъм ERM II). Правителството е задължено да уведоми също така и Европейската комисия, Европейския банков орган и всички други държави - членки на съюза.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сега какво

За страните извън еврозоната начинът да участват в банковия съюз е чрез Механизма за тясно сътрудничество. Чрез него БНБ се съгласява да спазва всички препоръки на ЕЦБ, да прехвърли надзора над трите най-големи банки (към момента това са Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ), като Франкфурт може по своя инициатива да поеме и надзора над всяка друга банка в страната. БНБ ще продължи да надзирава всички останали банки на местния пазар, но по единна методика с ЕЦБ. На финала именно тя е институцията, която решава дали България да установи "тясното сътрудничество" и впоследствие дали да влезе в банковия съюз.

"В ръцете на Европейската централна банка е да прецени кои банки да минат директно към нейния надзор. Обичайно това са банките с активи над 30 млрд. евро или трите най-големи банки. Разбира се, по правилата ЕЦБ може да реши и може да прецени да разпростре своя надзор и върху други банки", коментира финансовият министър, цитиран от БНР.



Минусите на тясното сътрудничество са, че българските банки ще са без достъп до механизмите за ликвидна подкрепа на ЕЦБ, а БНБ няма да има глас при окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в ЕЦБ. Големите плюсове са, че страната ще спечели по-високо доверие в надзора над местните банки и шперц към вратата за еврозоната.

В резултат на официалната заявка за членство в банковия съюз започва да тече проучване на ЕЦБ доколко българското законодателство трябва да се адаптира, за да са приложими надзорните решения на банката. Това проучване трае от 6 до 12 месеца, коментира Горанов. Той допълва, че освен официалната заявка за членство България днес изпраща и проект на промените в законодателството.

Механизмът за сътрудничество и проверка няма да е пречка по пътя към чакалнята "Нито в изявлението на Еврогрупата, нито в българските предварителни ангажименти не се споменава, че България трябва да поема допълнителни антикорупционни ангажименти", уточни пред БНТ еврокомисарят за еврото Валдис Домбровскис в отговор на въпрос за поетите от България допълнителни ангажименти за членство в обменно-валутния механизъм ERM II. Той подчерта обаче, че Брюксел ще продължи да наблюдава борбата с корупцията и съдебната реформа в страната. Според еврокомисаря работата по допълнителните ангажименти може да бъде свършена до юли 2019 г. Има два фактора обаче, които могат да забавят процеса. Първият е реформите да не се придвижат достатъчно бързо, а вторият - оценката на българската банкова система, резултатите от която може да доведат до нужда от последващи мерки.