Правителството упълномощи министъра на финансите Владислав Горанов да подаде от името на страната заявление за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ), предаде правителствената пресслужба в сряда. Писмото ще бъде изпратено до края на деня, става ясно от думите на Горанов. Решението идва седмица след като страната получи подкрепа от Еврогрупата на намерението си за членство в банковия съюз и обменно-валутния механизъм ERM II, т.нар. преддверие на еврозоната. На този етап ориентировъчната дата на присъединяване е юли 2019 г.
Влизането в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ (начинът държавите извън еврозоната да участват в банковия съюз) е един от ангажиментите, които правителството пое пред европейските партньори като предварително условие за приемане на страната в т.нар. чакалня на еврозоната (валутният механизъм ERM II). Правителството е задължено да уведоми също така и Европейската комисия, Европейския банков орган и всички други държави - членки на съюза.
Сега какво
За страните извън еврозоната начинът да участват в банковия съюз е чрез Механизма за тясно сътрудничество. Чрез него БНБ се съгласява да спазва всички препоръки на ЕЦБ, да прехвърли надзора над трите най-големи банки (към момента това са Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ), като Франкфурт може по своя инициатива да поеме и надзора над всяка друга банка в страната. БНБ ще продължи да надзирава всички останали банки на местния пазар, но по единна методика с ЕЦБ. На финала именно тя е институцията, която решава дали България да установи "тясното сътрудничество" и впоследствие дали да влезе в банковия съюз.
"В ръцете на Европейската централна банка е да прецени кои банки да минат директно към нейния надзор. Обичайно това са банките с активи над 30 млрд. евро или трите най-големи банки. Разбира се, по правилата ЕЦБ може да реши и може да прецени да разпростре своя надзор и върху други банки", коментира финансовият министър, цитиран от БНР.
Минусите на тясното сътрудничество са, че българските банки ще са без достъп до механизмите за ликвидна подкрепа на ЕЦБ, а БНБ няма да има глас при окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в ЕЦБ. Големите плюсове са, че страната ще спечели по-високо доверие в надзора над местните банки и шперц към вратата за еврозоната.
В резултат на официалната заявка за членство в банковия съюз започва да тече проучване на ЕЦБ доколко българското законодателство трябва да се адаптира, за да са приложими надзорните решения на банката. Това проучване трае от 6 до 12 месеца, коментира Горанов. Той допълва, че освен официалната заявка за членство България днес изпраща и проект на промените в законодателството.
Механизмът за сътрудничество и проверка няма да е пречка по пътя към чакалнята
"Нито в изявлението на Еврогрупата, нито в българските предварителни ангажименти не се споменава, че България трябва да поема допълнителни антикорупционни ангажименти", уточни пред БНТ еврокомисарят за еврото Валдис Домбровскис в отговор на въпрос за поетите от България допълнителни ангажименти за членство в обменно-валутния механизъм ERM II. Той подчерта обаче, че Брюксел ще продължи да наблюдава борбата с корупцията и съдебната реформа в страната.Според еврокомисаря работата по допълнителните ангажименти може да бъде свършена до юли 2019 г. Има два фактора обаче, които могат да забавят процеса. Първият е реформите да не се придвижат достатъчно бързо, а вторият - оценката на българската банкова система, резултатите от която може да доведат до нужда от последващи мерки.
Правителството упълномощи министъра на финансите Владислав Горанов да подаде от името на страната заявление за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ), предаде правителствената пресслужба в сряда. Писмото ще бъде изпратено до края на деня, става ясно от думите на Горанов. Решението идва седмица след като страната получи подкрепа от Еврогрупата на намерението си за членство в банковия съюз и обменно-валутния механизъм ERM II, т.нар. преддверие на еврозоната. На този етап ориентировъчната дата на присъединяване е юли 2019 г.
Влизането в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ (начинът държавите извън еврозоната да участват в банковия съюз) е един от ангажиментите, които правителството пое пред европейските партньори като предварително условие за приемане на страната в т.нар. чакалня на еврозоната (валутният механизъм ERM II). Правителството е задължено да уведоми също така и Европейската комисия, Европейския банков орган и всички други държави - членки на съюза.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
3 коментара
"БНБ няма да има глас при окончателното вземане на решения по надзорни въпроси..."
О, всички видяхме какво направи надзора в БНБ по време на кризата с КТБ. Изземането на тези правомощия от БНБ е една изключително позитивна и успокояваща за всички, които имаме някакви средства в банките, мярка.
Една добра новина.
Все още сме само на 1 см. от 2014 г по отношение на еврозоната! Пиша го от месеци, еврозоната все още е зад хоризонта!