С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 20 юли 2018, 12:14, 17399 прочитания

Колко ще е дълъг пътят към еврото

България обеща на Брюксел отдавна отлагани реформи. От правителството и БНБ зависи колко време ще е нужно, за да се направят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- България сключи сделка за еврозоната с изпитателен срок от една година и обеща банков съюз.

- За бързо приемане на европейската валута правителството и БНБ трябва да бъдат по-ефективни отсега.

- Вратата към ядрото на Европа ще се отвори само, ако от усилията тук има реални резултати.

Част от темата

България и еврото

Банкови реформи на бързи обороти

Какво предстои през следващата година, за да влезе България в ERM II и банковия съюз

Още по темата

Правителството прие пътна карта с мерки заради еврото

Подготовката за новите стрес тестове на банките трябва да започне най-късно през октомври. Те ще приключат следващия юли

22 авг 2018

Финансовото министерство предложи първа порция законови промени заради еврото

Те засягат основно независимостта на БНБ и прецизират забраните на централната банка да финансира правителството

17 авг 2018

МВФ определи част от банковата система на еврозоната като уязвима

Фондът препоръча по-силен контрол от регулаторите

24 юли 2018

Влизане в банковия съюз значи по-евтино финансиране за държавата и бизнеса

Надзорът над банките би станал двоен, смята председателят на браншовата асоциация Петър Андронов

22 юли 2018

Банкови реформи на бързи обороти

Какво предстои през следващата година, за да влезе България в ERM II и банковия съюз

20 юли 2018

В Брюксел просто вдигнаха ръце

Видяха, че българските управляващи не спират "да се правят на ударени" и повечето от европарите потъват в бездънна яма

20 юли 2018

България подава заявка за банковия съюз до края на деня

Влизането в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ е едно от предварителните условия за членство в ERM II

18 юли 2018

Последният щурм към еврозоната

България все пак ще кандидатства за ERM II, въпреки негативните сигнали от Брюксел. Силна кампания може да увеличи шансовете ни

8 юни 2018

Борисов: До две седмици България ще подаде документи за чакалнята на еврозоната

Засега сигналите от Брюксел са противоречиви

6 юни 2018
След повече от десетилетие тихи сондажи и безуспешни опити на различни правителства да открият пролука към еврото, преди седмица България постигна частичен напредък в своите усилия. Стената, която Стара Европа изгради преди 13 години, когато за последно прие страна в т. нар. чакалня на еврозоната (валутния механизъм ERM II), се пропука.

На 12 юли България получи от европейските си партньори пътна карта за реформи и обещание, че ако си свърши домашното, приблизително след около година ще може едновременно да влезе във валутния механизъм, предшестващ еврото, и в Банковия съюз. Макар и крайният резултат да не е това, което правителството си представяше в началото на годината, то постигна своя сделка за еврото. Тя е отражение както на страховете в ядрото на Европа след кризата с Гърция, така и на недоверието към България откъм качество на работа на институциите й. В резултат страната ни ще мине по обиколен път към еврото с всички плюсове и рискове от подобен маршрут. България се ангажира да направи реформи за укрепване на финансовия сектор, да го прекара през нова тежка проверка, този път от ЕЦБ, и да й предаде надзора над най-големите банки.

Така в средата на 2019 г., какъвто срок си поставиха управляващите, кабинетът или ще успее да се поздрави с най-големия си външнополитически успех, какъвто България не е имала след приемането ни в ЕС, или ще обвини европейските си партньори, че и за еврото ни третират като с Шенген, поставяйки нови и нови условия. Крайният резултат ще зависи от волята на политиците и капацитета на администрацията да направят исканите реформи, които не са нови, очевидно са нужни и външният натиск за тях може да е добър катализатор. Но ще зависи и от добронамереното отношение на Франкфурт и Брюксел към нас при оценката на постигнатото. Защото сделката за еврозоната ще е добра само ако разсее съмненията, че ЕЦБ се опитва да постави българската кандидатура във фризера.

От план А към план Б

Сондажите дали левът може да се присъедини към валутния механизъм бяха започнати още при втория кабинет "Борисов". След оставката му темата беше повдигната и от служебния премиер Огнян Герджиков, макар и заявеното намерение тогава по-скоро да беше в сферата на политическите мечти. При третия кабинет на Бойко Борисов финансовият министър Владислав Горанов изненадващо отиде още по-далеч, като в началото на годината заяви, че България ще кандидатства до средата на 2018 г. за ERM II. Този ход изнесе темата на ново ниво и създаде очаквания (в страната и навън), че правителството този път има по-сериозни намерения да завърши процеса докрай. Още повече че България беше официално подкрепена и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (макар и ЕК да няма решаващ глас дали дадена страна да бъде пусната в ERM II), а София имаше половин година, в която гласът й като председател на Съвета на ЕС се чуваше по-силно и можеше да проведе по-eфективно своята дипломация.



Георги Ангелов, институт "Отворено общество": Ние от 12 години чакаме нещо да се случи. Сега нещо се случи, макар и да не е ERM II. Има прорязване на китайската стена, но вратата си стои затворена.

Фотограф: Надежда Чипева
България обаче получи ново условие от своите европейски партньори - първо да стане част от единния европейски банков надзор. За него - между другото - уж имаше вътрешнополитическо решение още след фалита на КТБ. Банковият съюз обаче не е формално изискване за ERM II, а е задължителен само за страните от еврозоната и чисто тактически кандидатстването за него отдалечава времето за присъединяване към валутния механизъм. Затова и първоначалната позиция на правителството беше, че ще кандидатства за банковия съюз в деня, след като получи "да" за чакалнята на еврозоната. Едно посещение на представители на ЕЦБ, на еврогрупата и на ЕК през май в София обаче обърна плана на управляващите. По неофициална информация на "Капитал" целта на срещата е била да откаже българските власти да подадат молба за ERM II до края на юни. Тогава са били поставени ребром конкретни изисквания към страната, ако иска да приеме еврото, включително да започне процедура по влизане в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ (начинът страните извън еврозоната да влязат в банковия съюз). Междувременно правителството в Германия също се смени, а настроенията спрямо България се промениха в не чак толкова положителна посока. Така в един момент кабинетът тук започна да се колебае дали да не спре със своя поход към еврото и да го обяви за неуспешен. Донякъде и заради страх от страна на премиера да влезе в конфронтация с европейските си партньори. Което означаваше страната да не прави и постъпления за банковия съюз. И като цяло отлагане на темата за еврозоната за неопределено време.

В крайна сметка вместо кандидатура за валутния механизъм в последния ден на юни БНБ и Министерството на финансите подадоха писмо за намерения, с което обещаха това, което до голяма степен поискаха Брюксел и Франкфурт от тях.

Ангажиментите, които поехме

В сряда правителството упълномощи министъра на финансите да подаде заявление за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ). Когато четете този текст, това вече трябва да се е случило. Подсилването на надзора върху банковия сектор чрез участие в Банковия съюз е първият ангажимент, който българските власти поемат към своите европейски партньори. Преди страната ни да влезе в Механизма за тясно сътрудничество обаче, ЕЦБ ще направи своя оценка на част от банковия сектор в страната. За разлика от предишната този път няма причина да се съмняваме, че ще е максимално строга. ЕЦБ няма да поеме риска съществуващи наследени проблеми да й експлодират в лицето, докато БНБ имаше стимул да не си навлече допълнителни репутационни щети след фалита на КТБ.

"ЕRM II си заслужаваше цената с банковия съюз. А БНБ има основания да е предпазлива, тъй като в момента върви консолидация в българския банковия сектор, въведоха се нови правила, а сега ще има и допълнителен мониторинг", казва Любомир Дацов, който е бивш зам.-министър на финансите. Според него големият въпрос е за синхронизацията на подаване на данни към местния регулатор и към ЕЦБ.

Вторият ангажимент на страната е да доразвие рамката си от регулаторни и надзорни мерки, насочени не към конкретна финансова институция, а към намаляване на риска в системата като цяло - т. нар. "макропруденциални мерки". Досега БНБ правеше това основно през капиталовите изисквания, а сега ще трябва да разработи и насочени към кредитополучателите мерки. Те може да са свързани с ограничаване на големи експозиции или пък тези към конкретен сектор.

Третият ангажимент е да се засили надзорът над небанковия сектор – т.е. върху застрахователите, пенсионните фондове и инвестиционните посредници. Макар и без детайли скицираните мерки дават заявка да се прочистят скелетите в гардероба. Дори да се реализират само частично, това също може да е само от полза.

Мярка, за която самият банков сектор настоява отдавна и която намира място в българските ангажименти, е властите да премахнат пропуските в законодателството при процедурата по несъстоятелност. Страната се задължава и да увеличи усилията си в борбата с прането на пари, като направи съответните законови изменения.

Последният ангажимент на правителството е свързан с подобряване на управлението на държавните дружества. Лошите им финансови резултати от години се посочват от ЕК като един от рисковете за бюджета, тъй като в един момент може да се наложи държавна помощ. Справка – закъсалата БДЖ.

Валдис Домбровскис, еврокомисар, отговарящ за еврото: Нито в изявлението на еврогрупата, нито в българските предварителни ангажименти се споменава, че България трябва да поема допълнителни антикорупционни ангажименти.

[Reuters]
ЕК и ЕЦБ ще наблюдават напредъка на тези ангажименти и когато установят изпълнението им, ще бъде взето решение за присъединяване на България към т.нар. чакалня на еврозоната.

Добра ли е сделката

С видимо задоволство и усмивка на уста, преди заседанието на еврогрупата миналия четвъртък в Брюксел председателят й Марио Сентено определи поетите от българските власти ангажименти като "впечатляващи". Големият въпрос обаче е доколко изгодна е сделката за България, тъй като част от задачите, които имаме за домашно, дават поле за интерпретации дали са изпълнени или не. А притесненията са, че целта ERM II може да се превърне във втори Шенген - България е изпълнила критериите за членство още през 2011 г. според еврокомисията, но вече седма година стои извън европейското пространство без граници. В банковия сектор се опасяват, че ЕЦБ може да подходи прекомерно консервативно именно с цел да попари българските амбиции към еврото.

"Дали ще е като Шенген, ще стане ясно най-рано след година. Но ми се струва, че сега ситуацията е малко по-различна. И сигналите са други, и показателите са по-измерими. Така че резултатът може да е положителен", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Едно от основните притеснения е заради споменаването на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност в официалното изявление на финансовите министри на еврозоната. "Нито в изявлението на еврогрупата, нито в българските предварителни ангажименти се споменава, че България трябва да поема допълнителни антикорупционни ангажименти", заяви обаче на няколко пъти Валдис Домбровскис, еврокомисар, отговарящ за еврото и социалния диалог.

"Нито един от нашите партньори – специално го коментирахме и с ЕЦБ, и с ЕК, няма да превърне Механизма в предусловие за ERM II", уверен е и Горанов (виж интервю с него тук). Но и признава, че някои от ангажиментите са "по-трудно измерими и има риск да се сблъскаме със субективизъм". "Затова ще бъдем в тясна комуникация с нашите партньори какви ще бъдат очакванията", допълва той.

Любомир Дацов обръща внимание на няколко неясни момента - дали ще има някакъв мониторинг на три месеца и как точно ще се отчита напредъкът. "Защото това писмо е маркиращо и трябва да се поставят някакви конкретни дати. Въпросът е и какво ще покаже този мониторинг и дали страната ни ще е направила достатъчно след година", допълва той.

Владислав Горанов, министър на финансите: Смея да споря с всеки, че тези ангажименти в крайна сметка са цел и на нашето общество. (...) Някои от тях са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм.

Фотограф: Цветелина Белутова
"Като цяло оценката за усилията е по-скоро положителна, но все пак това е нещо като чакалня на чакалнята. Продължаваме да чакаме, но ще трябва и да поработим малко", обобщава Ангелов. Според него другият ход на властите е бил да действат по правилата, по които в ERM II влязоха последните държави. "Но имаше и голям риск за отказ. Докато не опитаме, няма как да разберем", допълва той.

Допълнителни притеснения внесе и изказването на Беноа Кьоре, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ и сочен като един от евентуалните наследници на Марио Драги, че процесът по присъединяване към банковия съюз и стрес тестовете на българските банки ще трае около година. Но и че подробната оценка на активите им може да доведе до нужда от последващи мерки от страна на България. Което пък поставя под въпрос датата юли 2019 г., която българските власти са си поставили като цел за влизане в чакалнята на еврото.

Външните рискове

През всичките години на членство в ЕС България не е работила особено усилено, за да подобри имиджа си в Европа и това ясно се видя в реакциите на другите държави покрай усилията за влизане в еврозоната. Аргументите за повече от 20 години успешно функциониращ валутен борд и фискална дисциплина не са особено познати нито в Берлин, нито в Париж. Но пък за сметка на това е популярен етикетът за "най-бедната и корумпирана страна в ЕС".

Кризата с Гърция и трусовете в Италия, които индиректно също са свързани с качеството на институциите там, сега карат еврозоната да е предпазлива към ново разширяване. Затова и логичният въпрос е дали, макар и да беше официална, договорката със сегашната еврокомисия и състав на ЕЦБ ще важат след около година, когато и двете институции ще са минали в предизборен режим. Финансовият министър твърди, че решението е институционално - не зависи от персоналните смени в Брюксел или конфигурацията на управляващите тук, а и така или иначе нашият тайминг изпреварва тези събития.

Той обаче е разчетен по-скоро оптимистично и предвижда в рамките на година да се случат всички тези иначе добре звучащи реформи, отлагани цяло десетилетие. За целта обаче трябва не само желание, но и максимално концентрирани усилия. Ако това се случи, дори и този политически прозорец да започне да се затваря, доизчистването на финансовия сектор само по себе си ще е позитивна стъпка, която ще скъси дистанцията с ядрото на Европа. Въпросът е единствено дали правителството на Борисов ще събере достатъчно воля за дълго отлагани реформи. В зависимост от това пътят на България към еврото може и да е кратък - няколко години. Може и да е вечен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Правителството в защита на Орбан, Аpple плати на Ирландия 13 млрд. евро Вечерни новини: Правителството в защита на Орбан, Аpple плати на Ирландия 13 млрд. евро

И още: Утре депутатите гласуват смяната на трима министри, в парламента обсъждат медийния закон на Пеевски

19 сеп 2018, 510 прочитания

Делът на незаконните цигари падна до 4.7% Делът на незаконните цигари падна до 4.7%

Градовете с най-голям дял продукти без бандерол са Хасково, Велико Търново и Плевен

19 сеп 2018, 289 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Банкови реформи на бързи обороти

Какво предстои през следващата година, за да влезе България в ERM II и банковия съюз

Петя Аврамова и нейните покровители

Най-голямата гордост на кандидат-министъра на регионалното развитие са два спорни проекта - водният цикъл на Враца и пещерата "Леденика"

Нов телевизионен сезон без изненади

Доминацията на развлекателния жанр в сектора продължава

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Книга: Уилям Фокнър - "Докато лежах и умирах"

Една от класиките на американската литература се появява за първи път на български език

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 15.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Правителството в защита на Орбан, Аpple плати на Ирландия 13 млрд. евро

Емисия

DAILY @7PM // 19.09.2018 Прочетете