Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят към еврозоната
Министърът на финансите пред "Капитал"
Част от темата
Банкови реформи на бързи обороти
Какво предстои през следващата година, за да влезе България в ERM II и банковия съюз
Колко ще е дълъг пътят към еврото
България обеща на Брюксел отдавна отлагани реформи. От правителството и БНБ зависи колко време ще е нужно, за да се направят
- Някои от ангажиментите са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм. - Това беше добро решение, доколкото ние искаме един ден да бъдем в еврозоната, осъзнавайки предимствата от членството - Стигнахме до един момент, в който нашите партньори ни казаха не можем да ви предложим нищо повече от това. |
Какви са ползите и рисковете за страната от договоренoто за еврозоната с европейските ни партньори на 12 юли?
Това, което договорихме с нашите европейски партньори, е перспектива, пътят, по който можем в краткосрочен план да достигнем до т.нар. преддверие на еврозоната - ако приемем, че ERM II е подобен механизъм. Категорично ни беше показано, че това е пътят. В допълнение – в позицията на Еврогрупата беше заявено, че всички останали държави, които имат желание някога да се присъединят към еврозоната, трябва да следват този път.
Смея да споря с всеки, че тези ангажименти в крайна сметка са цел и на нашето общество. С тях ние казахме на нашите европейски партньори, че ще се опитаме всеки ден да ставаме по-добри, за да можем в обозримо бъдеще да се доближим до ценностната система, която те изповядват.
Доколко тези наши ангажименти са формирани след разговори с европейските ни партньори?
Ако трябва да съм откровен, тръгнахме с идеята, че за ERM II подобни изисквания съществуват. По отношение на "близкото сътрудничество" с ЕЦБ макропруденциалните изисквания за банковия и небанковия финансов сектор (регулаторни и/или надзорни мерки, които не са насочени към конкретна финансова институция, а за намаляване на риска в системата като цяло - бел. ред.) винаги биха могли да бъдат поставени като тема.
Останалите - не толкова тясно обвързани финансово, ангажименти дойдоха като съвместна дискусия между нас и ЕК във връзка с Националната програма за реформи и процедурата по макроикономическите дисбаланси, които комуникираме с тях редовно в контекста на това какво може да се подобри в България. Ние декларирахме пред тях, че припознаваме като общи цели това, което те виждат като слабости при нас. И това не е новина. Но продължавам да твърдя, че това беше добро решение, доколкото ние искаме един ден да бъдем в еврозоната, осъзнавайки предимствата от членството. Ако някой от тези анализатори, които напоследък коментират темата, е имал по-добро решение и желание, ,ценно би било да го сподели.
Какво трябва да се направи по-конкретно през следващата година?
Първите три ангажимента са предмет на комуникация с ЕЦБ, другите три са предмет на комуникация с ЕК и те ще ги надзирават в по-голяма степен. Някои от ангажиментите са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм. От моите неформални разговори по време на заседанието на Еврогрупата на 12 юли останах с впечатлението, че тези критерии няма да са свързани като с Шенген дотолкова, доколкото икономическите процеси са много по-ясно и лесно измерими.
По отношение на влизането в единния банков надзор е ясно какво трябва да се случи. По отношение на другите изисквания - това е процес, за който винаги можем да бъдем упреквани, че не сме направили достатъчно. Затова ще бъдем в тясна комуникация с нашите партньори какви ще бъдат очакванията.
Какво означава например по-добро управление на държавните предприятия?
Може да означава по-добри финансови резултати на държавните предприятия. В момента тече един проект с МВФ, при който разработваме нови механизми за управлението им. Но не бива да забравяме, че по част от темите, които са непряко свързани с финансовата система, напредъкът ни ще бъде по-трудно измерен. И тук са част от рисковете, които някои местни анализатори споделят – дали ще бъдем сложени отново в едни безкрайни цикли от необходимост да правим нещата по-добри.
В крайна сметка съвестта на правителството и на централната банка е чиста: Ако се приеме, че обществото в голямата си част признава необходимостта от по-задълбочена европейска интеграция и това е единственият път, който се предлага, ние имаме две опции – да кажем ние не сме очаквали това и предпочитаме да не правим нищо, а когато нищо не се прави, и вероятният резултат е нищо. Или да тръгнем да работим по едни теми, които с нашите партньори смятаме, че потенциално биха подобрили функционирането на икономиката в страната. Защото ние настоявахме да влезем в ЕС, да влезем в Шенген, ние настояваме да влезем в еврозоната. В този смисъл, когато малкото се стреми към голямото, то трябва да влезе в час с правилата. И ако по някаква причина сме спечелили недоверие или заради конюнктура през годините е натрупано недоверие към работата на системата, тук не говоря само за България, ние имаме само два избора – или да изчакаме да мине неясно колко и време тогава да минем по пътека, отъпкана от някой друг, или България да изгради свой собствен път.
В началото позицията на правителството беше по-различна, защо се промени?
Защото стигнахме до един момент, в който нашите партньори ни казаха не можем да ви предложим нищо повече от това. Ако желаете, ние сме готови да преговаряме за процеса и по съдържателната му част, но ние не можем да ви предложим да влезете първо в ERM II и след това в банковия съюз. Ако вие искате да дойдете при нас, ние виждаме едновременно влизане в банковия съюз и ERM II. Ако сте съгласни на това, ние сме готови да работим заедно, ако не сте – не можем да ви предложим друго. Разговорът беше много откровен и много твърд. За нас остана решението дали ние искаме да напреднем в тази посока, или не искаме. И ако някой смята, че да събереш европейските финансови министри, които използват като национална валута евро, и да ги накараш да те обсъждат е лесна тема, нека да ми каже кога друг път се е случвало.
Предстоят избори за европарламент, ще има промени в ръководството на ЕЦБ. Каква е гаранцията, че след като се сменят хората там, те ще мислят по същия начин, по който хората в Брюксел и Франкфурт сега?
Няма гаранция. Тук говорим за междуинституционална комуникация. Няма гаранция и че догодина в кабинета на финансовия министър ще стои Горанов, нито пък че премиер ще е Борисов....
Останахте ли с увереност, че сегашната договорка ще важи следващата година през есента например?
Нашият тайминг се вмества в мандатите на сегашните институции. Оттам нататък ние за пръв път имаме институционална позиция на ЕЦБ, на ЕК и на държавите от Еврогрупата и ERM II. Тази позиция от 12 юли беше подкрепена без нито една дума против. Тя не би трябвало да се влияе от персоналните решения, защото е институционална. В този смисъл риск да се прецени по субективен начин доколко това, което сме поели като ангажименти, е постигнато, стои. Но не е релевантен рискът някоя институция да се отметне от позицията, която е взела на 12 юли 2018 г. По-скоро, ако политическата обстановка в България е такава, че някой друг трябва да взима решенията, тогава няма гаранция доколко ще се припознават същите ценности и реформи, които сме заявили сега.
В писмото на Еврогрупата се споменава Механизмът за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната реформа с призив българските власти да изпълнят реформите. Доколко това се превръща в неформален критерий по пътя за еврото?
Получих увереност, че Механизмът съществува така или иначе и това припомняне за него е свързано общо с виждането на нашите европейски партньори, че всички мерки, предвидени и в Националната програма за реформи, и в механизма за сътрудничество, ще доведат до засилване на средата, в която функционира нашата икономика. Но нито един от нашите партньори – специално го коментирахме и с ЕЦБ, и с ЕК, няма да превърне Механизма в предусловие за ERM II. Още повече че от ERM II към еврозоната, макар да няма формални критерии, биха могли да продължат да настояват за едни или други мерки, които трябва да се предприемат спрямо нашата икономика, така че тя да е по-подготвена.
В съобщението на Еврогрупата се споменава, че при влизането в ERM II страната ще поеме и нови ангажименти. Какви са те?
Това е стандартна процедура. Нестандартното е, че сега имаше предусловие за конкретни ангажименти. Вероятно проблемите в еврозоната през последните години, относително ниското познаване на реалностите в България и предпазливостта на европейските институции - защото за пръв път темата за разширяването на еврозоната се повдига от доста години насам - ги кара да искат да са уверени, че ние сме достатъчно готови, а не както някои държави, които са влезли по-малко подготвени, в резултат на което системата беше поставена пред изпитание по време на криза. Въпреки че голяма част от въпросите, които се поставят пред нас, идват от непознаване на функционирането на нашата финансова система, няма как да ги убедим лесно, че сме много стегнати и подредени, при положение че само преди 4 години имахме криза с една системна банка в България. Положихме доста усилия и направихме доста вътрешни проверки. Вероятно новите само ще ни направят по-силни. Но фактът, че толкова кратко време след една сериозна финансова криза те са готови да си говорят с нас, е добър знак. Както и да поемат ангажименти за относително конкретни срокове.
Има ли финансови ангажименти, които страната поема в момента?
Реалните и големите финансови ангажименти ще дойдат след влизане в еврозоната. Единият ангажимент сега ще е свързан с надзорните такси, които банките, които минат към надзора на ЕЦБ, ще трябва да плащат на регулатора. Другият - с Единния фонд за преструктуриране (SRM), към който България трябва да прехвърли натрупаните средства в своя Фонд за преструктуриране на банките.
Ангажиментите след влизане в еврозоната са участие в капитала на ЕЦБ, което е задължение на БНБ, другото са вноските ни в Единният стабилизационен механизъм (ESM), където трябва да се включи държавата и парите не са малко.
Има ли знак от ЕЦБ кои български банки ще проверят?
Не. Тръгваме през неразорана целина́.
Какви са икономическите ефекти за бизнеса, финансовия сектор на страната и обикновените хора от влизането в еврозоната?
На практика България отдавна се е присъединила към паричната политика на ЕЦБ, тъй като повече от 20 години страната е във валутен борд. По-голямата част от този период сме вързани към еврото. Има много предимства и много страхове. Ако тръгнем от политическите предимства – това е доверие в икономиката и в държавата, тъй като тя става част от най-богатия съюз в света. Ако минем през съвсем формалните предимства – намаляване на рисковите премии за държавата и за бизнеса по линия на финансирането, намаляване на транзакционните разходи и т.н.
Преимуществата са много повече от имагинерните рискове, които обикновено се свеждат до увеличаване на цените. Но колкото по-богата става България, толкова по-високи ще стават цените. Второ – малко след като влязохме във валутен борд, направихме една сериозна преоценка на българския лев, при която инфлация не се прояви. И няма никаква причина да смятаме сега, че можем да допуснем подобен проблем.
Друга тема, която често се споменава, е свързана със загубата на суверенитет. Моето скромно мнение на база познаване функционирането на финансовата система е, че, напротив, ще получим суверенитет, тъй като ще участваме при взимането на решения при провеждането на паричната политика на ЕЦБ.
Интервюто взе Вера Денизова
Още по темата
Входен билет са резултатите от проверката на шестте банки, а ползите ще са най-вече заради новия натиск за реформи
1 фев 2019Кога България ще влезе в еврозоната и какво означава това за бизнеса
Отговорите ще се разберат на годишната среща на бизнеса с правителството с участието на еврокомисаря Домбровскис, ключови членове на кабинета и представители на БНБ
10 яну 2019Проверките на банките: Отново под стрес
Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки
16 ное 2018Владислав Горанов е изпратил на ЕЦБ редактираните законопроекти за Банковия съюз
От финансовото министерство отчитат фазата на кандидатстване за единния надзор за изпълнена
17 окт 2018Правителството прие пътна карта с мерки заради еврото
Подготовката за новите стрес тестове на банките трябва да започне най-късно през октомври. Те ще приключат следващия юли
22 авг 2018Финансовото министерство предложи първа порция законови промени заради еврото
Те засягат основно независимостта на БНБ и прецизират забраните на централната банка да финансира правителството
17 авг 2018МВФ определи част от банковата система на еврозоната като уязвима
Фондът препоръча по-силен контрол от регулаторите
24 юли 2018Влизане в банковия съюз значи по-евтино финансиране за държавата и бизнеса
Надзорът над банките би станал двоен, смята председателят на браншовата асоциация Петър Андронов
22 юли 2018Банкови реформи на бързи обороти
Какво предстои през следващата година, за да влезе България в ERM II и банковия съюз
20 юли 2018Колко ще е дълъг пътят към еврото
България обеща на Брюксел отдавна отлагани реформи. От правителството и БНБ зависи колко време ще е нужно, за да се направят
20 юли 2018България подава заявка за банковия съюз до края на деня
Влизането в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ е едно от предварителните условия за членство в ERM II
18 юли 2018България и еврозоната: Да не стане като с Шенген
София е поискала членство и в чакалнята на еврото, и в банковия съюз. Решението ще дойде през юли
6 юли 2018Лоши новини за българската кандидатура за еврото
Няколко страни членки са против влизането на България в чакалнята на еврозоната
6 юли 2018Борисов: Кандидатстваме за Банковия съюз, само ако е заедно с влизане в ERM II (обновена)
Лидерите на държавите от еврозоната са изразили подкпрепа за обвързване на двете процедури, но за това няма нищо писмено и гаранттирано
29 юни 2018Франко-германският мотор запали
Германия прие еврозоната да има отделен бюджет, което ще отвори врата за повече реформи в единната европейска валута
21 юни 2018Хладен душ за евро-надеждите на кабинета?
Представители на европейските институции ще се опитат да разубедят правителството на Бойко Борисов да подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната
22 май 2018Горанов: Ден след одобрението за ERM II ще кандидатстваме за банковия съюз
Министърът на финансите пред "Капитал"
4 май 2018
ГБС, "Джи Пи груп", "Трейс" и "Хидрострой" са сред участниците в търга за 123 млн. лв. без ДДС
22 фев 2019, 1673 прочитания

Според мнозинството от съдиите омбудсманът Мая Манолова не е посочила как новата регулация засяга права на граждани
22 фев 2019, 1876 прочитания
22 фев 2019, 10241 прочитания
22 фев 2019, 4865 прочитания
22 фев 2019, 3451 прочитания
22 фев 2019, 3268 прочитания
22 фев 2019, 2968 прочитания
Столицата е напът да фиксира плановете за нови метролинии със закон, но според експерти и активисти решението е твърде прибързано