Подземният мегапроект беше ракета-носител на два кметски мандата на ГЕРБ в София. За няколко години метрото порасна до дължина 52 км, в голяма степен по планове от 70-те и 80-те години на миналия век и без много въпроси - важното беше да се строи бързо и да се постигат резултати. Днес, година преди следващите местни избори, проектът е с не съвсем ясна траектория за бъдещето. Твърдите планове за развитие са с хоризонт до 2019 г., когато трябва да бъде завършена третата линия между жк "Овча купел" и жк "Сухата река", която се строи в момента. Тогава свършва и гарантираното до момента европейско финансиране.

"А сега накъде" е следващият голям въпрос, на който Столична община трябва да отговори за подземната железница. Към момента отговорът изглежда така: към "Слатина", "Люлин", "Студентски град" и още малко след "Младост" (виж графиката). Поне такива са изводите от частични изследвания, поръчвани от общината през последните няколко години. През пролетта градската управа събра различните парчета в един план, който сега има амбиция да узакони чрез промяна в Общия устройствен план (ОУП) на София. Бъдат ли записани там, промените ще станат неотменяеми. Административната процедура за това обаче е дълга и по нея предстоят още няколко стъпки - изготвяне на проект от общинската фирма "Софпроект", одобрение от експертния съвет в общината и Столичния общински съвет.

Според Стоян Братоев бъдещите трасета са добре проучени, доказани и трябва да бъдат подготвени възможно най-бързо, в случай че се появи финансиране. Не така мислят активисти и експерти, които се опитват да забавят промяната в ОУП. В момента под името "Визия за София" тече най-мащабното събиране на информация за демографията и навиците на хората, функциите на различните територии, икономиката и много други детайли на градския живот, които не са анализирани от десетилетия. Планове за ново развитие на метрото трябва да се правят едва когато се знае достатъчно и когато те бъдат свързани с всички други системи на транспорта и града, твърдят много от становищата против заданието за разширение на метрото.

Какви са предложенията

По мнението на директора на "Метрополитен" столицата категорично има нужда от още метро. "Практиката в повечето европейски столици показва, че при население около 1.2 млн. - 1.8 млн. жители съществуващите и планираните линии на метрополитените са между 80 и 150 км", обясни той пред "Капитал". Със завършването на третата линия София ще разполага в 52 км и 47 метростанции.

Преглед на оригинала

Според сегашното предложение системата трябва да се развие с още 1.5 км и две метростанции в "Люлин" (една на границата между втори и трети микрорайони и една при връзката с Околовръстния път). Тази идея е стара, но по думите на инж. Братоев трябва да се ускори заради бързото развитие на района. Второто предложение е за допълнителни 1.7 км и две спирки след метростанция "Бизнес парк". В района над Околовръстния път там се строят няколко нови бизнес сгради, жилищни проекти и нова спортна зала, много от чиито инвеститори настояват проектът за разширение на метрото да бъде одобрен. Третото разклонение трябва да тръгне от бъдещата станция край Военна академия в посока квартал "Слатина" и The Mall. Според анализа на фирма "Транспро" отпреди две години този маршрут би бил по-използван от алтернативата - метролиния до квартал "Дружба" под бул. "Проф. Цветан Лазаров". В края на миналата година "Метрополитен" дори обяви търг за изготвяне на инженерен проект за метрото. Последното предложение е за удължаване на Линия 2 на метрото от "Хладилника" в посока "Студентски град" с 4 км и четири нови метростанции. "Метростанция "Витоша" се оказа много натоварена последна спирка, което е показател, че линията трябва да се продължи", обяснява инж. Братоев. По думите му транспортните анализи показват, че това са четирите най-натоварени направления, правени са проучвания, разглеждани са варианти, обсъждани са от Общинския експертен съвет по устройство на територията и са избрани конкретни варианти. "Няма нужда от допълнителни проучвания," твърди директорът на "Метрополитен".

Кои въпроси остават

Мненията за така предложеното разширение на метрото се делят на две. В първата категория са най-вече инвеститорите в територии около Бизнес парк София, които очакват в сградите им да живеят и работят още няколко хиляди души и подкрепят проекта. От другата страна са повечето неправителствени организации и експерти, които виждат много недостатъци. "От пускането на разширенията на метрото има намаляване на броя хора, които използват градския транспорт, с 45 милиона. Довозващия транспорт го няма. Няма анализи за връзка с наземния транспорт", коментира по време на обществено обсъждане активистът от "Спаси София" Борис Бонев. Основни притеснения са, че не се предвижда метрото да се развива в северните територии на града, че липсва анализ за свързаността му с останалите видове градски транспорт, няма анализи ползи-разходи. Според анализ на доц. д-р инж. Иван Брешков използваемостта на метрото е твърде ниска, а разходите за експлоатация са твърде високи, което ще доведе до ново поскъпване на билетите. Проблемите в сегашната система на подземния транспорт само ще се мултиплицират с разширяването й, твърди още транспортният експерт. Според проф. Арх. Христо Генчев не трябва да се мисли само за непрестанен растеж на метрото, а вместо това да се развият повече трамвайни трасета. Друга критика е, че според сегашното предложение всички учебни заведения в "Студентски град" трябва да бъдат свързвани с центъра на града през Околовръстния път и над 10 спирки, вместо например по маршрут през Семинарията (където се намират още няколко университета) до връзка с Линия 2.

"Метрото като един от най-консервативните видове транспорт заедно с жп транспорта следва да е гръбнакът на транспортната система в града," признава главният архитект на София Здравко Здравков. Той не се ангажира с мнение дали предложенията ще бъдат приети в сегашния им вид. "Процедурата по промяна на ОУП е доста дълга и тромава, наземният транспорт също трябва да бъде преразгледан, за да успеем да свалим повече хора от личните им автомобили и да ги пренасочим към градския транспорт", коментира Здравков. Въпреки това директорът на "Метрополитен" инж. Братоев, който е двигател на разширенията на метрото от последните години, изглежда категоричен.

Решението за траекторията на метрото в следващите няколко години започва със среща в Столичната община тази седмица и ще продължи с още обсъждания в следващите няколко месеца. Важното е каква ще бъде неговата мотивация - предизборен имидж, инвеститорски натиск или желанието за балансирано развитие на града. Досега "Метрополитен" се движеше по печеливша логика. За разлика от почти всички други големи бенефициенти на евросредства за транспорт, дружеството бе винаги готово с проектите си предварително. Столичното метро спечели финансиране дори когато нямаше такива предварителни планове: още в първия програмен период над 100 млн. евро бяха пренасочени от затлачен проект за подобряване на корабоплаването на Дунав към подземната железница. Изглежда, София и този път ще следва същата логика, като се подготви с проекти "за всеки случай". С надеждата, че пари някак си ще се намерят.