Какво ще проверява ЕЦБ?

Няма яснота. Въпреки че банковият съюз съществува от пет години, досега нито една държава извън еврозоната не е влизала в него и съответно няма прецедент, откъдето да се съди за обхвата на "задълбочените оценки". Очакванията са ЕЦБ да използва методологията, с която прави всяка година прегледи на качеството на активите и стрес тестове в надзираваните от нея банки. Със сигурност проверката ще обхване трите най-големи банки в страната (Уникредит Булбанк, ДСК и ОББ), които автоматично минават под надзор от Франкфурт. Предполага се, че ЕЦБ със сигурност ще иска да погледне в детайли и банките, минали с най-съществени констатации и корекции предишния преглед на БНБ от 2016 г. - четвъртата по активи ПИБ и 12-ата Инвестбанк. Очакванията на банкери обаче са прегледът да е доста по-широк. Според един анализатор най-доброто решение би било да се покрие отново целият сектор, за да няма съмнения. Предвид много малките институции в дъното на класацията по активи обаче ЕЦБ може все пак да отсее някакъв праг, но според него тя би заложила да провери не по малко от 80-90% от активите.

Какви са притесненията?

Със сигурност при проверката си ЕЦБ ще има всички стимули и основания да е максимално консервативна, така че да минимализира риска, след като поеме надзора, да има проблем с някоя банка. Основният страх в банковия сектор е, че при ясно изразеното нежеланиe на ЕЦБ да приеме България в еврозоната тя може да "пренатегне" проверките и да покаже прекалено черна картина. Например нейните модели разчитат на статистика и където в България няма адекватни, данни тя би могла да заложи много дълбоки корекции.

Колко ще струва?

ЕЦБ провежда своята проверка, но тя ще назначи консултант във всяка от преглежданите банки. При проверката на БНБ банките сами избираха оценителите си и сключваха договори с тях, което даваше възможност да преговарят за цената, докато сега ще им бъдат прехвърлени разходите. Затова и очакванията са, че упражнението може да им струва доста по-скъпо. Също така заради солидните промени в нормативните изисквания и счетоводните стандарти в последните години много малко от свършеното при предишния преглед ще може да се използва, което значи, че банките ще трябва да заделят и вътрешен ресурс за подготовка за проверките.

Какво се случва след проверката?

След като ЕЦБ получи всичката й нужна информация и след като България е приела всички изисквани законодателни промени, тя трябва в срок от три месеца да е готова с предварителна оценка. След това България има 20 дни да изкаже становището си по нея, като този диалог между институциите е конфиденциален. На база на това ЕЦБ трябва да вземе решение дали да влезе в тясно сътрудничество с БНБ, което ще означава реалното влизане в банковия съюз. Точната дата обаче зависи още и от изпълнението на последващи мерки, които ЕЦБ може да наложи в зависимост от откритото при задълбочената оценка. Това може да включва отстраняване на нередности, изготвяне на планове за оздравяване на банки или дори реално попълване на констатиран капиталов недостиг.

Можем ли да се откажем?

Често изтъкван проблем е, че докато страната е в тясно сътрудничество, БНБ няма право на глас при надзорните решения и трябва да изпълнява наложените от ЕЦБ надзорни мерки. Доколкото това е преходен период от няколко години това е по-скоро временна неравнопоставеност, но все пак съществува. А и България има поне теоретичен механизъм за защита - при несъгласие с решение на ЕЦБ, БНБ може да изрази писмено несъгласие, а ако то не бъде взето под внимание - да поиска незабавно прекратяване на тясното сътрудничество. Естествено това рядко може да се приложи особено при неособено високото доверие в местния банков надзор: например при решение да се отнеме лиценз на някоя от надзираваните от Франкфурт банки заради съществени нарушения, БНБ трудно ще може да излезе срещу аргументите на ЕЦБ. И ако реши да не изпълни мярката и да излезе от банковия съюз, то така или иначе банката вероятно ще бъде изправена пред ликвидна криза от теглене на депозити.

Какво освен банките?

Другата линия на поети ангажименти е по отношение на небанковия сектор. Там не се очакват нови проверки на пенсионните фондове и застрахователите след приключилите в началото на 2017 г., а предложените мерки са бегло скицирани - приемане на насоки за оценяване на активи и пасиви и въвеждане на риск базиран надзор над застрахователите по "Платежоспособност 2". Извън финансовия сектор ангажиментите са добре познати от регулярните препоръки на ЕК - подобряване на рамката за несъстоятелност, затягане на мерките срещу прането на пари, подобряване управлението на държавните предприятия.

Кога България влиза в ERM II?

Целевата дата на правителството е юли 2019 г. Ангажиментите на ЕЦБ и Европейската комисия също дават хоризонт от порядъка на година. Самото влизане обаче е обвързано с всички стъпки по-горе и съответно ще зависи от предприетите реформи и изпълнението на мерките.

Колко ще струва това?

Влизането във валутния механизъм почти не води със себе си допълнителни разходи. България автоматично ще участва в Единния фонд за преструктуриране, което означава, че страната ще трябва да преведе там натрупаното в националния Фонд за преструктуриране на банките (410 млн. лв. към юни), както и бъдещите вноски на кредитните институции. Самите банки, които ще преминат под крилото на ЕЦБ (топ 3 плюс такива, които ползват държавна подкрепа, и такива, които самата ЕЦБ поиска да надзирава), ще трябва да плащат надзорни такси на нея, които може да са по-високи от тези към БНБ.

Ще се откажем ли от валутния борд?

Не. България ще влезе в ERM II с фиксирания си курс 1.95583 лв. за евро. По план валутният борд ще изчезне чак с изчезването на самия лев при влизането в еврозоната.

Кога ще приемем еврото?

Не може да се каже. Минималният престой в ERM II е две години, през които България трябва да спазва освен стабилен валутен курс и още редица показатели. От тях най-рисково е да има отклонения в инфлацията (тя трябва да е не повече от 1.5 пункта над тази на трите най-добре представящите се по този показател икономики), тъй като тя може да се влияе и от много външни фактори. Другите (нисък дълг към БВП) и бюджетен дефицит по-скоро зависят от правителството. Извън тези критерии обаче от България може да се изискват и други ангажименти за постигане на конвергенция, които може да удължат престоя с години. Преди кризата Словения, Словакия, Кипър и Малта приеха еврото след минималния двегодишен престой, но след тях балтийските държави престояха в механизма по 7 - 10 години.