Банкови реформи на бързи обороти

Част от темата

България и еврото

Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят към еврозоната

Министърът на финансите пред "Капитал"

България обеща на Брюксел отдавна отлагани реформи. От правителството и БНБ зависи колко време ще е нужно, за да се направят

На 18 юли България официално подаде искане до ЕЦБ да влезе в т.нар тясно сътрудничество, известно още като банковия съюз. По очертания път на срещата на финансовите министри от еврозоната миналата седмица това означава, че след около година страната може да е прехвърлила голяма част от банковия си надзор към Франкфурт и същевременно да бъде приета във валутния механизъм ERM II. За да се случи това обаче, българските институции имат да свършат доста работа и да работят заедно, за да изпълнят поетите ангажименти. Това включва основно БНБ и финансовото министерство, но не само, а и за приключване на процедурата са нужни и законови промени, което означава, че и депутатите трябва да разберат детайлите. Вече се появиха и първи подписки и позиции против еврото, което означава, че правителството ще трябва да се постарае да обясни и на широката публика какво следва и да разсее страховете за инфлация.

Ето и ключовите моменти, които ще ни очакват в следващите 12 месеца:

Променя ли се нещо от 18 юли?

За хората и фирмите - нищо. Реално основните, които ще усетят напрежение през следващите месеци, са банките и държавната администрация. С подаването на искане за влизане в банковия съюз България се съгласява БНБ да предоставя на ЕЦБ цялата информация за всички институции, които надзирава. Това включва и конфиденциална информация, която Франкфурт би поискал за целите на "задълбочена оценка" на банките и като цяло за оценяване на искането. Освен това държавата поема ангажимент и да приеме нужните промени в законодателството така, че решенията на ЕЦБ стават обвързващи и че БНБ ще следва всички инструкции, насоки и мерки спрямо банките, върху които е поела надзора, както и общите насоки за останалите кредитни институции.

Какво ще проверява ЕЦБ?

Няма яснота. Въпреки че банковият съюз съществува от пет години, досега нито една държава извън еврозоната не е влизала в него и съответно няма прецедент, откъдето да се съди за обхвата на "задълбочените оценки". Очакванията са ЕЦБ да използва методологията, с която прави всяка година прегледи на качеството на активите и стрес тестове в надзираваните от нея банки. Със сигурност проверката ще обхване трите най-големи банки в страната (Уникредит Булбанк, ДСК и ОББ), които автоматично минават под надзор от Франкфурт. Предполага се, че ЕЦБ със сигурност ще иска да погледне в детайли и банките, минали с най-съществени констатации и корекции предишния преглед на БНБ от 2016 г. - четвъртата по активи ПИБ и 12-ата Инвестбанк. Очакванията на банкери обаче са прегледът да е доста по-широк. Според един анализатор най-доброто решение би било да се покрие отново целият сектор, за да няма съмнения. Предвид много малките институции в дъното на класацията по активи обаче ЕЦБ може все пак да отсее някакъв праг, но според него тя би заложила да провери не по малко от 80-90% от активите.

Какви са притесненията?

Със сигурност при проверката си ЕЦБ ще има всички стимули и основания да е максимално консервативна, така че да минимализира риска, след като поеме надзора, да има проблем с някоя банка. Основният страх в банковия сектор е, че при ясно изразеното нежеланиe на ЕЦБ да приеме България в еврозоната тя може да "пренатегне" проверките и да покаже прекалено черна картина. Например нейните модели разчитат на статистика и където в България няма адекватни, данни тя би могла да заложи много дълбоки корекции.

Колко ще струва?

ЕЦБ провежда своята проверка, но тя ще назначи консултант във всяка от преглежданите банки. При проверката на БНБ банките сами избираха оценителите си и сключваха договори с тях, което даваше възможност да преговарят за цената, докато сега ще им бъдат прехвърлени разходите. Затова и очакванията са, че упражнението може да им струва доста по-скъпо. Също така заради солидните промени в нормативните изисквания и счетоводните стандарти в последните години много малко от свършеното при предишния преглед ще може да се използва, което значи, че банките ще трябва да заделят и вътрешен ресурс за подготовка за проверките.

Какво се случва след проверката?

След като ЕЦБ получи всичката й нужна информация и след като България е приела всички изисквани законодателни промени, тя трябва в срок от три месеца да е готова с предварителна оценка. След това България има 20 дни да изкаже становището си по нея, като този диалог между институциите е конфиденциален. На база на това ЕЦБ трябва да вземе решение дали да влезе в тясно сътрудничество с БНБ, което ще означава реалното влизане в банковия съюз. Точната дата обаче зависи още и от изпълнението на последващи мерки, които ЕЦБ може да наложи в зависимост от откритото при задълбочената оценка. Това може да включва отстраняване на нередности, изготвяне на планове за оздравяване на банки или дори реално попълване на констатиран капиталов недостиг.

Можем ли да се откажем?

Често изтъкван проблем е, че докато страната е в тясно сътрудничество, БНБ няма право на глас при надзорните решения и трябва да изпълнява наложените от ЕЦБ надзорни мерки. Доколкото това е преходен период от няколко години това е по-скоро временна неравнопоставеност, но все пак съществува. А и България има поне теоретичен механизъм за защита - при несъгласие с решение на ЕЦБ, БНБ може да изрази писмено несъгласие, а ако то не бъде взето под внимание - да поиска незабавно прекратяване на тясното сътрудничество. Естествено това рядко може да се приложи особено при неособено високото доверие в местния банков надзор: например при решение да се отнеме лиценз на някоя от надзираваните от Франкфурт банки заради съществени нарушения, БНБ трудно ще може да излезе срещу аргументите на ЕЦБ. И ако реши да не изпълни мярката и да излезе от банковия съюз, то така или иначе банката вероятно ще бъде изправена пред ликвидна криза от теглене на депозити.

Какво освен банките?

Другата линия на поети ангажименти е по отношение на небанковия сектор. Там не се очакват нови проверки на пенсионните фондове и застрахователите след приключилите в началото на 2017 г., а предложените мерки са бегло скицирани - приемане на насоки за оценяване на активи и пасиви и въвеждане на риск базиран надзор над застрахователите по "Платежоспособност 2". Извън финансовия сектор ангажиментите са добре познати от регулярните препоръки на ЕК - подобряване на рамката за несъстоятелност, затягане на мерките срещу прането на пари, подобряване управлението на държавните предприятия.

Кога България влиза в ERM II?

Целевата дата на правителството е юли 2019 г. Ангажиментите на ЕЦБ и Европейската комисия също дават хоризонт от порядъка на година. Самото влизане обаче е обвързано с всички стъпки по-горе и съответно ще зависи от предприетите реформи и изпълнението на мерките.

Колко ще струва това?

Влизането във валутния механизъм почти не води със себе си допълнителни разходи. България автоматично ще участва в Единния фонд за преструктуриране, което означава, че страната ще трябва да преведе там натрупаното в националния Фонд за преструктуриране на банките (410 млн. лв. към юни), както и бъдещите вноски на кредитните институции. Самите банки, които ще преминат под крилото на ЕЦБ (топ 3 плюс такива, които ползват държавна подкрепа, и такива, които самата ЕЦБ поиска да надзирава), ще трябва да плащат надзорни такси на нея, които може да са по-високи от тези към БНБ.

Ще се откажем ли от валутния борд?

Не. България ще влезе в ERM II с фиксирания си курс 1.95583 лв. за евро. По план валутният борд ще изчезне чак с изчезването на самия лев при влизането в еврозоната.

Кога ще приемем еврото?

Не може да се каже. Минималният престой в ERM II е две години, през които България трябва да спазва освен стабилен валутен курс и още редица показатели. От тях най-рисково е да има отклонения в инфлацията (тя трябва да е не повече от 1.5 пункта над тази на трите най-добре представящите се по този показател икономики), тъй като тя може да се влияе и от много външни фактори. Другите (нисък дълг към БВП) и бюджетен дефицит по-скоро зависят от правителството. Извън тези критерии обаче от България може да се изискват и други ангажименти за постигане на конвергенция, които може да удължат престоя с години. Преди кризата Словения, Словакия, Кипър и Малта приеха еврото след минималния двегодишен престой, но след тях балтийските държави престояха в механизма по 7 - 10 години.

Още по темата

Кога България ще влезе в еврозоната и какво означава това за бизнеса

Отговорите ще се разберат на годишната среща на бизнеса с правителството с участието на еврокомисаря Домбровскис, ключови членове на кабинета и представители на БНБ

10 яну 2019

Проверката на ЕЦБ ще обхване шест български банки

Франкфурт ще поеме разходите по прегледите и стрес тестовете, които ще се правят по нейните правила без модификации

10 окт 2018

Министерството на финансите: Институциите стриктно спазват плана за еврото

Законодателните промени, свързани с влизането на България в банковия съюз, не са оттеглени, а се съгласуват с ЕЦБ

2 окт 2018

Правителството прие пътна карта с мерки заради еврото

Подготовката за новите стрес тестове на банките трябва да започне най-късно през октомври. Те ще приключат следващия юли

22 авг 2018

МВФ определи част от банковата система на еврозоната като уязвима

Фондът препоръча по-силен контрол от регулаторите

24 юли 2018

Колко ще е дълъг пътят към еврото

20 юли 2018

Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят към еврозоната

Министърът на финансите пред "Капитал"

20 юли 2018

България подава заявка за банковия съюз до края на деня

Влизането в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ е едно от предварителните условия за членство в ERM II

18 юли 2018

Следваща спирка - банков съюз

България все пак ще приеме условието на Брюксел първо да кандидатства за единния европейски надзор, а после за ERM II

15 юни 2018

Гунтрам Волф: Не мисля, че сега България ще бъде допусната в ERM-2

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

10 май 2018

БНБ не харесва идеята за влизане в Банковия съюз преди еврозоната

С материал на подуправителя й Калин Христов централната банка се връща към позицията си отпреди КТБ

27 апр 2018

Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

16 фев 2018

Покажи още

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg

							Етикети:
	
			ERM II
		
			банки
		
			банков съюз
		
			БНБ
		
			България
		
			ЕЦБ
		
			мерки
		
			надзор
		
			промени
		
			реформи
		
			съюз
		
			тясно сътрудничество