Седмични новини за енергетика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Седмични новини за енергетика

Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

Ивайло Станчев
3940 прочитания

© Надежда Чипева


Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

КЗК спря сделката за ЧЕЗ

С две решения, които напълно обръщат досегашната практика и противоречат на здравата логика, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря сделките за "Нова телевизия" и българските активи на ЧЕЗ. Общото и при двата казуса е, че регулаторът се аргументира най-вече с големия размер и пазарен дял на придобиваните активи, а не с това, че той нараства вследствие на комбинацията.

Другото сходство е, че и при двете сделки имаше явна политическа съпротива и се търсеше вариант те да бъдат развалени с различни средства.

Досега в историята си практически КЗК не е спирала концентрация. Решенията са взети днес и са публикувани в цялост незабавно. Това също не е честа практика на КЗК, която често публикува пълния текст на актовете си със закъснение от дни, дори седмица, за да бъдат изготвени и подписани от всички комисари.

"Въз основа на цялостния анализ може да се заключи, че предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група", пише в обосновката.

Така заради няколко соларни парка реално КЗК вижда заплаха за монопол. Това означава, че няма как дружество с енергиен бизнес в страната да купи активите на CEZ тук. Само за сравнение, когато преди години чешката Energo pro купи варненското ЕРП, тя имаше много повече производствени мощности в страната (няколко ВЕЦ-а) в сравнение с активите на Гинка Върбакова.

Натрупаната загуба на "Топлофикация София" е 320 млн. лв., дълговете - още 760 млн.

Финансовото състояния на "Топлофикация София" продължава да се влошава за поредна година. За 2017 г. дружеството отчита 34.8 млн. лв. загуба, с което натрупаният отрицателен финансов резултат достига почти 320 млн. Увеличават се и задълженията, като общият им размер вече е над 760 млн. лв. Дори да успее да си събере всички вземания от клиенти, "Топлофикация София" пак би била в критично положение, тъй като техният размер е 406 млн. лв. Това става ясно от финансовия отчет на компанията за миналата година.

Негативните резултати са факт, въпреки че през последните години столичното парно увеличава броя на абонатите си - 2277 нови клиенти за 2017 г., и намалява производствените си разходи. През миналата година обаче са направени рекордни за последните пет години инвестиции в размер на над 34 млн. лв. А ТЕЦ "София" и ТЕЦ "София-изток" не са произвеждали електроенергия заради ремонти, което е довело до 13% по-малко продаден ток.

"Булгаргаз" ще прибира директно част от приходите на "Топлофикация София"

Седмица след като директорът на "Булгаргаз" Николай Павлов заплаши със съд "Топлофикация София" заради натрупаните над 100 милиона лева дългове, се намери частично решение на проблема. Страните са постигнали съгласие текущите вземания на "Топлофикация София" от продажбата на високоефективна електроенергия да постъпват директно в сметките на газовия доставчик. Това е станало след среща в Министерството на енергетиката, в която са участвали представители на двете дружества, Столична община и Столичен общински съвет.

България ще търси споразумение по газовото дело на ЕК срещу БЕХ

С ново решение на Народното събрание ще бъде възложено на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да предприеме действия за постигането на споразумение по т.нар. газово дело на Европейската комисия (ЕК) срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ) за това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната. На 24 ноември 2017 г. депутатите решиха България да не признава вина по този казус, но сега променят позицията си поради приключилия междувременно със споразумение спор на ЕК с "Газпром". Идеята според председателя на енергийната комисия Делян Добрев, който е и вносител на предложението, е това да се ползва като аргумент и страната да избегне санкции, които иначе биха могли да стигнат 330 млн. евро.

Според решението, което ще бъде гласувано в пленарната зала идната седмица, няма да се отмени миналогодишното такова, а само ще се допълнят възможностите. Ако не се постигне успех, ще се прилага избраната по-рано практика да не се признава вина.

Наказателна процедура беше образувана заради жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. Разследването започна през 2013 г., а през 2015 г. ЕК формулира подозренията си за нарушение и оттогава текат преговори между Брюксел и София. Доскоро делото се очакваше да приключи с глоба, тъй като ЕК не намира предложенията на правителството за достатъчни да поправят ситуацията на газовия пазар. За да се гарантира свободата на пазара, Европейската комисия настояваше България да продаде мажоритарния дял в "Булгартрансгаз". Правителството предлагаше да се приватизира само миноритарен дял с право на инвеститора на вето за всички важни решения в дружеството.

Глобалните инвестиции във ВЕИ и енергетиката намаляват

Световните инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) са намелели през миналата година, като спадът се очаква да продължи и през 2018 г. според Международната агенция по енергетика (МАЕ). Това би повлияло на световната политика, поставяща си за цел да намали замърсяването на въздуха.

Като цяло инвестициите в енергийния сектор намаляват за трета поредна година, става ясно от годишния доклад на МАЕ. Това повдига опасения за глобалния капацитет за снабдяване с енергия и усилията с промените на климата. Държавите и бизнесът са вложили общо 1.8 трлн. долара в енергийната инфраструктура, оборудване и ресурси, което е намаление от 2% спрямо 2016 г. след отчитане на инфлацията.

Ирландия се отказва от инвестициите в изкопаеми горива

Ирландия ще бъде първата държава в света, която се отказва от инвестиции в изкопаемите горива, след като беше приет законопроект, който изисква държавният суверенен фонд да продаде своите акции в такива енергийни компании "възможно най-скоро". Нормативният акт беше одобрен от през миналата седмица от долната камара на парламента и е част от нарастващата съпротива на инвеститорите срещу изкопаемите горива, която е причина Норвежкият инвестиционен фонд да намали експозицията си към въглищни компании.

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK