С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 27 юли 2018, 11:54, 42738 прочитания

Я елате, инвеститори, при батко

Решенията на КЗК за ЧЕЗ и "Нова телевизия" показаха, че всички големи сделки трябва да са одобрени от властта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Поправката "Домусчиев" е доказателство, че на близките до управляващите бизнесмени е позволено всичко.

Последствията за бизнес климата и чуждестранните инвестиции в България ще са сериозни.

Част от темата

Сделка или не

Какво ще стане с "Нова телевизия"

Решението на Комисията за защита на конкуренцията да не одобри сделката за продажбата му, ще намали цената на тв канала и ще забави излизането на MTG

Да обърнеш конкурентното право с хастара навън

Кои са най-скандалните моменти в решенията на регулатора по казусите ЧЕЗ и "Нова"

Сделката за CEZ: Малък шанс за Гинка Върбакова

Какви са възможните сценарии след решението на КЗК?


Близо месец след края на европредседателството тревата около НДК е избуяла, цветята са завехнали, а плочките - мръсни. Само допреди месец площадът пред сърцето на българската политическа гордост се миеше със сапун, градинките се косяха през ден, а десетки работници се грижеха да има винаги цъфтящи лехи. В продължение на шест месеца тези няколко декара около НДК изглеждаха като демо версия на нормална, подредена европейска държава. Тази имитация не беше само в градинката в центъра на София. По време на председателството министри, депутати и прочее политици на власт много внимаваха да няма скандали, които да показват истинското лице на превзетата българска държава. Издържаха до миналата седмица.

В сряда парламентът гласува поправката "Домусчиев", която спестяваше на бизнесмена глоба от над 50 млн. лв., заедно с други екстри за Делян Пеевски и близки до него. В четвъртък Комисията за защита на конкуренцията забрани сделките за продажбата на ЧЕЗ и "Нова телевизия" със странни мотиви, които, изглежда, целят да обслужат политически интереси. След публичното възмущение и ветото на президента решението за Домусчиев и Пеевски почти сигурно ще бъде ревизирано. Посланието от тези две действия на властта обаче вече беше изпратено и то е много ясно - за близките до властта бизнесмени може всичко и никой не може да прави сериозен бизнес, без първо да се е разбрал с Борисов.


Последствията от това за бизнес средата са унищожителни. На българската граница и без това няма опашки от чужди инвеститори, но решенията на КЗК и парламента отблъскват и малкото, които гледат към България. Те вече знаят две неща:

1. За да влязат, първо трябва да целунат ръка на премиера и да поемат определени ангажименти.

2. Дори и някак си да влязат, може и никога да не излязат. Ако все пак го направят, политическата намеса може да им струва пари и на изхода - питайте собствениците на "Нова телевизия" и CEZ, цената на чиито активи в България сега рязко падна.



Само една седмица по-късно

Така една седмица след като България започна официално процедурата по влизане в банковия съюз (и съответно в еврозоната), само за 24 часа бяха дадени две много силни доказателства за най-големите страхове на Брюксел и Франкфурт. Основните опасения на Европейската комисия и ЕЦБ са за нещо, което те любезно наричат "качество на институциите". Зад тази фраза се крие оценката за това доколко различни ведомства могат да работят устойчиво в публичен интерес. Миналата седмица парламентът и КЗК показаха много видимо, че са пробити точно толкова, колкото беше БНБ покрай фалита на КТБ. В Народното събрание поправката "Домусчиев" мина бързо и ловко и ако не беше протестът на Валери Симеонов, можеше да остане незабелязана, както вероятно се е случвало други пъти с не толкова нагли решения. Скандалното в нея беше, че тя е откровен случай на защита на частен интерес в ущърб на публичния. Домусчиев си спестява глоба от над 50 млн. лв., а държавните финанси губят.

Този сюжет приключи сравнително щастливо, след като Румен Радев наложи вето на поправките, а Бойко Борисов разпореди на парламента да се съобрази с президента. Политическите ефекти от това още отекват в средите на "патриотите" и скандалът може да доведе до някакво преформатиране на властта, макар и правителството да не изглежда заплашено.

От някои скандали има положителни ефекти - те правят видим някакъв проблем и се намира решение. Този с поправката "Домусчиев" обаче не е от тях. Като изключим партията на Валери Симеонов, нито една парламентарна партия не предложи какво принципно да се направи, така че да не се случват повече подобни лобистки промени. БСП гласува против, но по-скоро изглеждаше, че е по инерция, без нито един червен политик да посмее при обсъждането да каже нещо. Отсъствието на каквато и да е имунна реакция от повечето партии показва, че лобистките промени в законите няма да спрат, освен ако някой случайно не ги хване.

Последният бушон

Единствената институция, която показа адекватна реакция в случая, беше президентството. Ветото на държавния глава даде възможност на ГЕРБ да отмени скандалната поправка. Това може да звучи до известна степен утешително, но далеч не е достатъчно. Румен Радев е политически аматьор, което има добри и лоши страни. Добрите са, че му позволява да е далече от олигархията. Лошите са, че до него могат да стигат само най-скандалните случаи, които станат публични. Ограничените му правомощия освен това не му дават възможност да се намесва другаде освен в приети от парламента закони. Това означава, че цялото разпределение на публични средства - държавни поръчки и инвестиции, остава напълно извън него. Добър пример за това е другият скандален случай от последните дни - спирането на сделките за ЧЕЗ и "Нова" от КЗК. Това - поне публично, остана напълно извън радара на Румен Радев, въпреки че последствията от решението са много по-сериозни от поправките в закона за приватизацията.

Вън, инвеститори!

Накратко, решенията на КЗК, с които се забраняват сделките за ЧЕЗ и "Нова телевизия", правят България изключително неприятно място за международни капитали, тъй като казват много ясно едно: тук е невъзможно да правиш бизнес, ако не се харесваш на управляващите.

След двете забрани всеки чужд инвеститор в завод, компания за услуги или търговия силно ще се замисли дали да влиза в страната, след като държавата после може да не хареса бъдещ партньор или нов собственик на бизнеса. Вече дошлите също трябва да са уплашени, особено ако развият фирмата си, придобият значим пазарен дял и не са близки до силни политици.

Ефектите са повече от видими. Влошената медийна среда и постоянно сменящата се регулация в енергетиката гонят вече влезлите и почти не предизвикват интерес у потенциални сериозни бъдещи собственици. Доказателство е, че и "Нова тв", и бизнесът на CEZ не бяха пожелани от нито един американски или западноевропейски купувач, а само от български или регионални играчи. Сега кръгът се стеснява само до местни играчи със силни контакти с управляващите, които явно могат да включват и изключват КЗК в зависимост от интереса.

Срамният регулатор

Това са първите случаи в историята на КЗК от последните години, в които се забраняват сделки. Разбира се, комисията има това право, въпросът е как се мотивира то.

Двете решения са пълни с правни пороци - няма изследвана и доказана вреда от влизането на нови собственици в дружествата, не са направени задължителните при забрана задълбочени проучвания (макар при "Нова тв" да бе започнато, то не е завършено), смехотворно кратки са на фона на много по-дребни сделки, противоречат на всякаква досегашна практика на регулатора, а и на европейския орган.

Така икономическата логика кога една сделка е възможна в България вече е счупена. За антимонополния регулатор например не бе проблем сделката преди две години, когато свързваният с Пеевски "Булгартабак холдинг" продаде марките си на глобалния производител на цигари ВАТ, макар полученият пазарен дял да надскочи 40%. Нямаше възражения и когато преди години ставаха сделките за ЕРП-тата, телевизиите, нищо че се продаваха компании с почти монополни позиции. Така изводът е, че решенията на комисията не са свързани с оценка на активи и пазарни дялове, а със симпатичността на купувача за политиците и техните аватари - членовете на КЗК.
Трима високопоставени представители на ГЕРБ, от които "Капитал" потърси коментар, отказаха. Неофициално те споделят притеснения и за двете сделки. За продажбата на българските активи на CEZ страховете бяха основно свързани с това, че малка компания без опит в управлението на толкова сложни структури ще придобие важен включително за националната сигурност ресурс. Подобни опасения, отново неофициално, се споделяха от някои хора сред управляващите за сделката с "Нова" - че контактите на Келнер с Русия и Китай могат да направят така, че чужда държава да контролира една от частните национални телевизии. Ако за подобни страхове има реални основания, наистина към сделките трябва да се подходи внимателно. Проблемът е, че не е КЗК органът, който трябва да пази националната сигурност. Щетите от решението на комисията върху бизнес климата и привлекателността на България за чуждестранни инвестиции са вероятно дори по-големи от рисковете по двете сделки.

Към това се прибавя и друг проблем - пълната липса на политическа реакция по темата. Тя беше коментирана единствено от БСП, която приветства решението за ЧЕЗ. За "Нова телевизия" нито един представител на левицата не коментира с аргумента, че никой не е запознат с решението (от едва 10 странички, с мотиви няколко изречения). Коментари отказаха и трима високоставени представители на ГЕРБ.

Политическото мълчание за КЗК означава само едно - че компрометирането на комисията не се вижда като проблем от никого. Това означава и че скоро няма да има решение на проблема. Тревата пред НДК ще продължи да избуява, площадът отпред ще става по-мръсен. Мръсна ще остане и политическата среда, която последните дни направи брутална демонстрация и каза на всички: Това сме ние. Дали ще има сделка или не зависи от нас.
Увеличава се политическият риск за чужди инвестиции
Евгени Кънев, управляващ съдружник на консултанската компания "Маконис"

Решенията на КЗК за две ключови секторни сделки трябва бъдат разглеждани на две нива: техническо и политическо. Точно както България изпълнява техническите критерии за достъп до Шенген и чакалнята на еврозоната, но някои страни членки смятат, че не покрива политическите критерии за достъп, така не е достатъчно една сделка формално да отговаря само на изискванията на закона за конкуренцията. Всъщност честа практика в развитите страни е съответните регулатори да блокират политически неизгодни за съответната държава частни сделки. Разликата с КЗК е, че мотивите ясно посочват какви държавни интереси биха нарушили съответните сделки (примерно по-малко работни места и данъци и др.). Но у нас предвид ограничените правомощия на КЗК често чрез техническо-правни аргументи се прокарват на практика политически решения. Така в контекста на държавните интереси, ако решението за сделката за ЧЕЗ е носещо облекчение, то твърде смущаващи са повърхностните аргументи на КЗК в случая на сделката за "Нова тв", които, изглежда, защитават не държавни, а по-скоро частни интереси в сектора. Ако действително съществуват факти за господстващо положение на медиата (каквито скорошен доклад на КЗК не отчита), защо е била необходима заявка за смяна на собствеността, за да адресира КЗК този пазарен риск на концентрация? Със сигурност такива решения, които лимитират възможностите на собствениците да продадат бизнеса си, намаляват неговата цена и увеличават политическия риск за нови чужди инвестиции в страната.
Решението на КЗК за ЧЕЗ е слабо
Мартин Димитров, икономист, бивш народен представител

Мога да коментирам само решението на КЗК за ЧЕЗ, защото не съм запознат с това за "Нова телевизия".
Първият важен момент в него е, че нито КЗК, нито парламентарната комисия, която разследваше сделката, разглеждат въпроса за финансирането й, защото то също може да има отношение към концентрацията. Всички държавни органи избягват да разследват този въпрос. Имам съмнението, че това се случва нарочно.

Вторият важен момент е, че решението на КЗК е слабо. За хората с някакъв опит аргументите за концентрация са несъстоятелни.

Третият момент е, че е много ключово дали ще има обжалване на решението. Ако няма, КЗК ще е дала лесен начин кандидат-купувачът да излезе от сделката.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември

Близо 14 млн. лв. отиват в частни ръце, а предвидените 215 млн. лв. от тол-такси ги няма

19 сеп 2019, 920 прочитания

"Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени 1 "Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени

Търсят се наематели на хотел "Щъркелово гнездо", двуетажна къща в кв. "Иван Вазов", офис на две нива във "Витоша" и почивни бази

19 сеп 2019, 1324 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Сделката за CEZ: Малък шанс за Гинка Върбакова

Какви са възможните сценарии след решението на КЗК?

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"