Юго Тадей: Трима от всеки четирима българи са изложени на замърсяване над законното в ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Юго Тадей: Трима от всеки четирима българи са изложени на замърсяване над законното в ЕС

"Българските съдилища нарушават европейското право, като не позволяват на хората да защитават интересите си", казва Юго Тадей

Юго Тадей: Трима от всеки четирима българи са изложени на замърсяване над законното в ЕС

Юристът от природозащитната организация Client Earth пред "Капитал"

Мила Чернева
4100 прочитания

"Българските съдилища нарушават европейското право, като не позволяват на хората да защитават интересите си", казва Юго Тадей

© Client Earth


Неправителствената организация Client Earth основно води съдебни дела срещу правителства, за да опазват горите, биоразнообразието или чистият въздух. "Капитал" разговаря с един от ключовите хора в нея - Юго Тадей, който определя работата си като "нещо между правна фирма и екосдружение". "Не сме правна фирма, защото не работим с клиенти, които ни наемат, а в обществен интерес", обяснява той.

Тадей е ръководител на проекта, свързан със замърсяването на въздуха, и от Брюксел координира правните искове в националните съдилища из Европа. Основната функция на неговия екип е да помага с правна стратегия на местните НПО-та из Европа, които опитват да държат правителствата отговорни за бездействието срещу мръсния въздух. Стартът на проекта е делото на Client Earth срещу британското правителство заради неуспеха му да спази европейската Директива за качеството на атмосферния въздух от 2008 г. Природозащитниците побеждават, а сега целта е да защитят правото на чист въздух и в другите европейски страни, включително и в България.

Какво е отношението на Брюксел към вашата организация, има ли сътрудничество помежду ви?

- Инициативите ни на национално ниво са в посока на това, което Европейската комисия (ЕК) иска да види. В много юрисдикции предприемаме действия, които да държат властите отговорни за нарушения на директивата, а в същото време ЕК предприема наказателни процедури срещу тези страни членки. Това, което искаме да постигнем, е ЕК да бъде още по-склонна да предприема тези процедури. Повече от осем години след като последните ограничения (за замърсители - бел. ред.) влязоха в сила, виждаме, че само България и Полша са обявени в нарушение на директивата.

Защо се случва това - само тези две държави са осъдени?

- Свързано е с исторически причини. Има две основни клаузи в директивата. Едната е чл. 13, в който са посочени максималните концентрации на замърсителите. Страните трябва да подсигурят, че замърсяването е под тези нива. Другата е чл. 23, който обяснява какво да правят, когато стигнат тези лимити. Държавите трябва да предприемат адекватни мерки, за да осигурят изпълнението в най-кратък срок.

Това, което се случва, е, че ЕК започна действия само на база чл. 13, с което казва: нарушавате основното си задължение, искаме да го спазвате. За нещастие заради начина, по който съюзът работи, беше невъзможно решенията относно страни като Италия, Словакия, Португалия и Швеция през 2011 и 2012 г. да бъдат приложени. Съдът установи, че има нарушения между 2005 и 2007 г., но Брюксел не можеше да направи следващата стъпка и да наложи финансови санкции, защото става въпрос за нарушения от миналото.

В новия си подход ЕК прилага не само чл. 13, но отчита и неуспеха да се предприемат адекватни мерки за спазване на лимитите в най-кратък срок. Страните в нарушение са общо 23. И този нов подход би следвало да позволи на ЕК не само да предприема наказателна процедура, но ако нарушението продължи, да се налагат и глоби.

Комисията реши чрез т. нар. тестово дело да провери как ще се развият нещата на практика в Европейския съд. За това дело беше избрана България и през април 2017 г. съдът реши, че страната е в устойчиво и продължително нарушение на директивата, което пък отваря вратите за санкции.

"Имаме нужда от тестово дело, а след това ще действаме бързо и с другите държави", казаха тогава от ЕК. Една година след решението все още няма действия. Не мислим, че това е в интерес на европейските граждани. Комисията трябва да се заеме с проблема във всички страни, които нарушават директивата. Всъщност ние сега водим дела в националните съдилища и те постановяват, че правителствата не изпълняват не само директивата относно лимитите, но и плановете си за действие. Няма причина ЕК да отлага действията си.

Знам, че работите с организациите, обединени в "Група за чист въздух", която води дело срещу Столичната община в Софийския градски съд. Очаквате ли справедливо решение по него?

- Има много ясни правила в европейското законодателство, има последователна съдебна практика в ЕС не само в Европейския съд, но и в много национални съдилища. Правилата за качеството на въздуха имат за цел да предпазват здравето на хората, ако има нарушения, гражданите трябва да имат възможност да заведат дело и да поискат от властите не само да приемат добри планове за действие, но и да ги изпълняват.

Подкрепихме организацията "За земята" в България (част от "Група за чист въздух") да заведат дело. За нещастие българският съд реши, че граждани и техни сдружения нямат интерес от добър план за качеството на въздуха (СГС първо прекрати делото през октомври 2017 г. с мотив, че "ищците нямат доказан опит, знания и финансов ресурс, с които да може сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес с оглед специфичния предмет на делото, както и да понесат тежестите, свързани с водене на делото". По-късно обаче апелативният съд отхвърли това решение и на делото беше даден ход, а първото заседание беше през юли след взимането на интервюто - бел. ред.).

Това е ясно нарушение на европейското право и на европейските съдебни практики. Много е тъжно да видим това да се случва в България, която е една от най-засегнатите от замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). Има изследване, което сочи, че трима от четирима български граждани са изложени на нива над законните в ЕС. България е и единствената страна в ЕС, която все още нарушава лимитите за серен диоксид, идващ от въглищни електроцентрали. Това е много притеснително, защото в тази област Европа успя да постигне реален успех.

Проблем е, че българските съдилища не позволяват на хората да предприемат действия. Властите обявиха замърсяването на въздуха като приоритет на председателството на Съвета на ЕС. Ако наистина е така, трябва да променят разпоредбите, които пречат на гражданите да защитават правата си.

В Чехия имахме проблем на първа инстанция, когато съдия отказа да наложи правилата. След като обжалвахме пред върховния съд, той всъщност провери какво правят другите съдилища в Европа - във Великобритания, Германия, Франция, и предвид тяхната практика, както и практиката на Съда на ЕС, върнаха решението.

За нещастие в България и Полша върховният съд реши да отхвърли обжалването ни, без да вземе предвид аргументите ни, базирани на европейските закони (всъщност по делото за мръсния въздух в Пловдив ВКС взе решение да се изчака решението на Съда на ЕС кои съдилища са компетентни да гледат такива дела - общите или административните - бел. ред.). Така че почти изцяло пренебрегнаха законодателството на ЕС, когато решаваха тези дела, и това е проблем. Ние обмисляме да отнесем въпроса на по-нататъшни нива, да опитаме да включим международни форуми, смятаме, че ЕК също има роля.

Каква е следващата ви стъпка в България?

- Не се отказваме.

Например един голям проблем в България е замърсяването от битово отопление. Хората отопляват домовете си, особено през зимата, със суровини с ниска калоричност, използват остарели печки. За нещастие знаем, че дори и най-новите печки също излъчват много ФПЧ. Това, с което помогнахме на полските власти например, беше забраната за твърди горива за битово отопление. Ако се забранят някои видове от тях, но други не, става много сложно, защото властите трябва да влизат в домовете и да проверяват какво точно се използва.

Където има такива проблеми, най-добрият подход е амбицията. Трябва да се помага и на хората в преходния период, защото не може да се очаква пълна промяна на системата от днес за утре. Но хората трябва да знаят, че това, което горят в домовете си, има огромно негативно влияние върху здравето. Искаме да видим как властите помагат в този преход.

Интервюто взе Мила Чернева

Неправителствената организация Client Earth основно води съдебни дела срещу правителства, за да опазват горите, биоразнообразието или чистият въздух. "Капитал" разговаря с един от ключовите хора в нея - Юго Тадей, който определя работата си като "нещо между правна фирма и екосдружение". "Не сме правна фирма, защото не работим с клиенти, които ни наемат, а в обществен интерес", обяснява той.

Тадей е ръководител на проекта, свързан със замърсяването на въздуха, и от Брюксел координира правните искове в националните съдилища из Европа. Основната функция на неговия екип е да помага с правна стратегия на местните НПО-та из Европа, които опитват да държат правителствата отговорни за бездействието срещу мръсния въздух. Стартът на проекта е делото на Client Earth срещу британското правителство заради неуспеха му да спази европейската Директива за качеството на атмосферния въздух от 2008 г. Природозащитниците побеждават, а сега целта е да защитят правото на чист въздух и в другите европейски страни, включително и в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK