С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 27 юли 2018, 12:43, 36069 прочитания

Да обърнеш конкурентното право с хастара навън

Кои са най-скандалните моменти в решенията на регулатора по казусите ЧЕЗ и "Нова"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Сделка или не

Какво ще стане с "Нова телевизия"

Решението на Комисията за защита на конкуренцията да не одобри сделката за продажбата му, ще намали цената на тв канала и ще забави излизането на MTG

Я елате, инвеститори, при батко

Решенията на КЗК за ЧЕЗ и "Нова телевизия" показаха, че всички големи сделки трябва да са одобрени от властта

Сделката за CEZ: Малък шанс за Гинка Върбакова

Какви са възможните сценарии след решението на КЗК?

Дванадесет дни. Толкова бяха необходими на Комисията за защита на конкуренцията миналата година, за да проучи и одобри сделката за продажбата марките и дистрибутора от "Булгартабак" на British American Tobacco. След сделката чуждата компания покачи пазарния си дял до около 42%. Нито в резултата, нито в скоростта на произнасяне има изненада. "Булгартабак" се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски, а неговите интереси от години се обгрижват от държавните органи.

Два месеца. Толкова отне на КЗК (в същия състав), за да проучи задълбочено и да забрани придобиването на "Нова телевизия" от чешкия бизнесмен Петр Келнер. Кой има интерес от това на медийния пазар да влиза нов и независим играч можем да предполагаме.


Резултатът по двете може и да е коренно различен, но по същество те са идентични. В тях липсва каквато и да било задълбоченост - и в проучването на пазара, и в правните аргументи, защото целят постигането на определен, предварително зададен резултат.

Абсолютно същото може да се каже и за другото решение на КЗК, публикувано заедно с това за "Нова" и с което беше забранено на "Интерком" да придобие "ЧЕЗ България".

"Капитал" потърси становището на двама юристи, трайно специализирали в областта - адвокат Христо Копаранов, който е експерт по конкурентно право и бивш експерт в КЗК, дирекция "Концентрации и секторни анализи", и адвокат Николай Янев, който има практика по австрийско и европейско конкурентно право.



Липса на аргументи

Това, че нещо не е наред с двете решения, се вижда и без да бъдат четени - те са изключително кратки. С уточнението, че обемът не е гаранция за качество, няма как отговорът на толкова сложни въпроси да бъде даден в толкова кратки решения: "Общото в двете решения на КЗК е безсрамно краткият им обем (11 и 29 стр.). В него се отразява липсата както на правни, така и на икономически аргументи за наложените забрани. Бърз преглед на единиците решения за забрана на концентрация от последните десетилетия както на Европейската комисия, така и на национални регулатори, показва, че анализът, обуславящ тази крайна регулаторна намеса, обема стотици страници, включително обсъждане на евентуални мерки и обосновка защо тези мерки не биха предотвратили отрицателните последици от концентрацията", коментира адвокат Янев.

Флагрантно нарушение на закона, постни и никакви мотиви

Законът за КЗК е пределно ясен - концентрация може да бъде забранена само след като преди това е направено задълбочено проучване на сделката. При ЧЕЗ комисията въобще не е намерила за необходимо да прави такова проучване, а при "Нова" този етап присъства, но само формално.

Николай Янев

Фотограф: Капитал

"В решението за ЧЕЗ КЗК отривисто е надскочила законовите си правомощия, като директно е забранила концентрацията, без да проведе задължителното за това задълбочено проучване. Това решение е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка. Рехавата аргументация се основава единствено върху потенциални вертикални (доставчик - клиент) отношения между ЧЕЗ и новия собственик. Няма реални вертикални отношения, няма и хоризонтално припокриване. Причините КЗК да използва най-крайния инструмент за намеса в свободния пазар, като забрани смяната на собствеността на ЧЕЗ, може да са навсякъде другаде, но не и в правото", коментира адвокат Николай Янев.

Според него идентичен проблем съществува и в решението за "Нова телевизия". Въпреки че там формално първо е направено задълбочено проучване, това по никакъв начин не личи в крайния акт на комисията: "Решението за "Нова", макар постановено в резултат на задълбочено проучване, нагло копира няколкото изречения "мотиви" от решението за извършване на задълбочено проучване. Не е ясно КЗК какво е проучила във втората фаза на производството, до какви изводи е стигнала и на какво основание."

Единственият аргумент, който адвокат Янев открива в решението за "Нова", е установеното хоризонтално припокриване, което засяга само един от пазарите - този на онлайн търговия: "Предвид нищожните пазарни дялове на този пазар авторът явно се е посвенил да се нагърби с непосилната задача да обоснове на тази база възникване на господстващо положение и невъзможност за преодоляването му например чрез продажба на този бизнес като условие за разрешаване на концентрацията."
Христо Копаранов

Фотограф: Капитал

Този извод се споделя и от адвокат Христо Копаранов: "Самите основания за забрана са изненадващи, доколкото са налице съвсем малки хоризонтални ефекти от сделките, т.е. незначително увеличаване на пазарен дял. Основният ефект от сделките е смяна на собствеността и досега в практиката си КЗК в такива случаи е разрешавала концентрациите."

Забраната за концентрация - крайна и рядко прилагана мярка

"Законът, практиката на ЕК (основана на Регламент 139/2004), както и практиката на КЗК досега са, че концентрация трябва да се забранява в краен случай, ако тя действително и сигурно ще навреди на конкуренцията и това няма как да бъде преодоляно", коментира адвокат Христо Копаранов.

В действителност възможността регулатор да контролира концентрациите на предприятия е изключение от общото правило на свободната стопанска инициатива: "Целта на това изключение е именно да гарантира свободата на пазара, когато тя е застрашена от концентрация на важни играчи на пазара. Понеже това правомощие е изключение, много рядко се случва регулатор да забрани концентрация", коментира Николай Янев и дава пример: "На практика това може да стане, ако преки конкуренти със сериозни пазарни дялове се опитат да обединят дейността си. Скорошен пример е забраната за концентрация между Лондонската и Берлинската фондова борса."

Защо не е допусната концентрация "под условие"

Според адвокат Николай Янев, вместо да забраняват концентрация, европейските органи по конкуренцията ограничават евентуални отрицателни последици от концентрация с налагане на мерки, чието изпълнение е условие за разрешаването на концентрацията (например отделяне и продажба на бизнеси, при които има хоризонтално припокриване, приемане на определени условия по договори с бизнес партньори и т.н.).

"ЗЗК предвижда, че дори и сделката да поражда съмнение, че ще увреди конкуренцията, КЗК може да я разреши, ако тя води до положителни ефекти, които надвишават негативните. КЗК обаче не е разгледала изобщо положителните ефекти. Друга особеност е, че КЗК директно е забранила концентрацията, вместо да наложи мерки, чрез които да се неутрализират негативните последици", коментира адвокат Копаранов.

И в случая не става дума за действия "по желание", а в разписана в закона процедура, която е развита в практиката на комисията и закрепена в правила, приети от КЗК. В тях изрично се изисква преди забрана винаги да се опита негативните ефекти да бъдат неутрализирани. "Комисията и в двете решения не е следвала собствените си правила по налагането на мерки за запазване на конкуренцията при концентрации между предприятия. Според тях забрана се налага в случаите, при които комисията е установила по категоричен начин, че не е възможно да наложи подходящи мерки за запазване на ефективната конкуренция или предложените такива от страните са доказано неефективни", коментира адвокат Копаранов.

Какво може да се направи

Принципно европейското конкурентно право урежда възможност Европейската комисия да придобие роля в решаването на казуси като тези две концентрации. "Моментът за това обаче е преди нотификацията или поне по време на висящо производство пред КЗК (особено когато, както в случая, националният регулатор безочливо погазва правилата)", коментира адвокат Николай Янев. Понастоящем обаче КЗК вече се е произнесла и двете скандални решения подлежат на съдебен контрол (пред Върховния административен съд). "В работата на съда по конкретните казуси Европейската комисия не може да се меси. Освен, разбира се, чрез констатации и препоръки в рамките на CVM", коментира адвокат Янев.

Предвид топлата връзка, която от години съществува между изпълнителната власт и Върховния административен съд, е малко вероятно съдебните актове да са по-независими и задълбочени от тези на комисията.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте

И още: "Еврохолд" обжалва забраната на КЗК да купи ЧЕЗ, държавата напредва с модела за втора пенсия, Ево Моралес избяга в Мексико

12 ное 2019, 440 прочитания

Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма 2 Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма

СГС вероятно ще бъде осъден на 2 млн. лв., но въпреки действията си съдията, допуснал измамата, се издига в кариерата

12 ное 2019, 860 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ДКК ще харчи непрозрачно 500-те милиона за язовирите

Държавният холдинг не е задължен да провежда процедури по Закона за обществените поръчки

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10