Под заплаха от протести властта форсира разговорите с хората с увреждания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Под заплаха от протести властта форсира разговорите с хората с увреждания

Премиер в действие: Бойко Борисов се срещна с 18-годишният Петър Мавродиев от Пловдив, чиито родители символично го оставиха на грижите на премиера за един ден, за да му покажат през какви трудности преминават ежедневно. Борисов е поканил на неформална среща и майките от палатковия лагер пред парламента

Под заплаха от протести властта форсира разговорите с хората с увреждания

Социалното министерство, омбудсманът и майките от палатковия лагер леко сближиха позициите си за нов ресорен закон

Вера Денизова
5315 прочитания

Премиер в действие: Бойко Борисов се срещна с 18-годишният Петър Мавродиев от Пловдив, чиито родители символично го оставиха на грижите на премиера за един ден, за да му покажат през какви трудности преминават ежедневно. Борисов е поканил на неформална среща и майките от палатковия лагер пред парламента

© Министерски съвет


Под заплахата от нови разрастващи се протести властта се разбърза с подготовката на нова нормативна рамка за хората с увреждания и опит за сближаване на позициите на различните организации и протестиращи. Така в понеделник стана ясно, че социалното министерство предлага увеличение на интеграционната добавка за хората с увреждания, майките от палатковите лагери продължават да настояват за отделен закон за личната помощ, а национално представените организации – за по-голяма реформа на системата.

Това, което обединява всички недоволни обаче, е искането ТЕЛК комисиите да се заменят с нов тип индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, подобно на скандинавския модел, на чиято база след това да се решава кой от каква социална, образователна и/или финансова помощ има нужда.

Големият въпрос е дали властта би започнала подобна реформа, която изисква повече от няколко месеца време, друг тип отношение на институциите и значителни ресурси, или както в други подобни ситуации ще се опита поне временно да потуши пожара с минимум усилия и повече PR акции.

Участниците в работната група към социалното ведомство за подготовка на проект на закон за хората с увреждания, която заседаваше в понеделник, демонстрираха удовлетвореност от диалога там. Планираното за същия ден в столицата протестно шествие на хора с увреждания и техни близки под надслов "Системата ни убива" обаче ще се състои, като то ще започне от Народното събрание и ще достигне до Министерския съвет.

Първоначалните предложения

Още преди няколко дни социалният министър Бисер Петков занесе в палатковия лагер на майките пред парламента текстовете на проектозакон за хората с увреждания, подготвени от ведомството. Впоследствие стана ясно, че една от промените е свързана с увеличение на интеграционните добавки, които ще варират според степента на увреждането и ще се изчисляват на база линията на бедността (която се определя от правителството всяка година). Така от 11 лв. на месец в момента за хората с 3-та степен на инвалидност (между 50 и 70% увреждания) тя ще стане 34 лв., като стойността й ще се изчислява на база 10% от линията на бедността. За хората с най-тежки увреждания - над 90%, тази месечна помощ ще е 57% от линията на бедност, която за 2019 г. е определена на 348 лв. По предварителни изчисления за това ще са нужни допълнително около 110 млн. лв. на година.

Хората с над 90% увреждания са около 81 хил. души, всички останали са около половин милион.

Спорните моменти

Според социалния министър Бисер Петков работата по проекта на Закона за личната помощ "напредва с бавни стъпки в правилната посока". До 6 август всички представители на работната група ще изразят писмено становище по направените корекции в проектозакона. След това социалното ведомство ще работи в бърз порядък по него.

Майките обаче продължават да настояват, че личната помощ трябва да бъде в отделен закон, стана ясно на брифинга след заседанието на работната група. "Видяхме в последния проект нещата, които ние искаме. Трябва да има специална методика, всеки човек да се оценява индивидуално. Не искаме ТЕЛК да определя доколко човек е негоден", заяви Мая Стоицева от протестиращите майки.

От Национално представителни организации за интеграция на хората с увреждания пък обясниха, че това, което за тях е недостатъчно, са контролни механизми, които да гарантират, че записаните в проекта нови мерки ще бъдат изпълнени. Според тях също има нужда от промяна в начина на оценка на това кой от каква помощ се нуждае, защото сегашната е по-скоро проформа.

От думите на Петков стана ясно, че индивидуалната оценка ще се прави от структурите на Агенцията за социално подпомагане, като на първо време ще бъдат създадени нови звена в агенцията. На по-късен етап тази оценка може да се извършва от Агенцията за хората с увреждания. Не стана ясно обаче дали това означава по-малка роля на ТЕЛК комисиите.

Омбудсманът Мая Манолова пък настоя решенията, свързани с индивидуалната оценка на потребностите, да бъдат задължителни за всички институции, да не се дават пари на калпак, както досега, както и да има промяна в начина, по който се предоставя помощ за медицински материали, за да няма злоупотреби.

Под заплахата от нови разрастващи се протести властта се разбърза с подготовката на нова нормативна рамка за хората с увреждания и опит за сближаване на позициите на различните организации и протестиращи. Така в понеделник стана ясно, че социалното министерство предлага увеличение на интеграционната добавка за хората с увреждания, майките от палатковите лагери продължават да настояват за отделен закон за личната помощ, а национално представените организации – за по-голяма реформа на системата.

Това, което обединява всички недоволни обаче, е искането ТЕЛК комисиите да се заменят с нов тип индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, подобно на скандинавския модел, на чиято база след това да се решава кой от каква социална, образователна и/или финансова помощ има нужда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sjkadasdhja avatar :-|
    sjkadasdhja

    Кога имаме скандинавско БВП и скандинавски данъци, че да имаме скандинавска защита на хората с увреждания? Такава система иска повече средства, но най-вече повече време и персонал. Парите за инвалидите ще отидат за заплати.

    Вместо да се пресеят онези стотици хиляди инвалиди и да се финансират само тези, които не са мними, си играем на реформи. Има много по-належащи проблеми в държавата. Трябва да се инвестира в икономика.

    Но първо, трябва да си изберем нормална изпълнителна власт без ГЕРБ и БСП.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK