Световната банка: Системата на МВР има достатъчно пари, но ги използва неефективно

България отделя най-много средства за обществения ред и сигурност спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа, но разходите на тези системи са неефективни. Хората нямат доверие на служителите на реда, а самите полицаи и пожарникари са ограничени заради лошо качество на оборудването, прекомерната бумащина и допълнителните отговорности, които поемат в резултат на честите промени на законодателството. Това са основните слабости в системата на МВР, които Световната банка посочва в свой доклад по поръчка на Министерството на финансите. От международната институция дават и конкретни препоръки как системата да се подобри.

От доклада става ясно още, че проблемът е не размерът на средствата в системата, а колко малко от тях се използват за реално подобрение на качеството на работа. Което не е устойчива стратегия в дългосрочен план. Експертите от банката препоръчват вниманието на държавата да се насочи към три приоритетни сфери, които имат нужда от реформи: използването на кадрите, разходите за поддръжка и оборудване, политиките за възнагражденията.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Служителите

От доклада на банката става ясно, че работещите в сектор "Сигурност" не са разпределени ефективно. Броят на полицаите в България е достатъчно голям, посочват експертите - на 100 хил. души от населението се падат по 312 служители на реда (при 313 средно за Европа), но служителите на МВР, които се занимават с административни дейности, са твърде много. Проблемът идва от организацията на работа - МВР е сложна структура, с отделни бюджетни единици по функции и области, всяка със своя администрация.

Тази административна структура може да се смали, услугите да се споделят, а ефективните практики да се предават по-лесно от една област на друга. Така служителите ще изразходват "по-малко време за административни дейности и повече за борба с престъпността", посочват от банката. За целта е нужен мониторинг на самото качество на работа, а е препоръчително то да се обвърже с бюджетните разходи.



Докладът дава конкретен пример с териториалните звена на дирекция "Жандармерия" и тези на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението", където има възможност да се обединят и споделят част от административните услуги, които се предлагат.

Възнагражденията

"Противно на общественото мнение, полицейските заплати в България не изглеждат ниски", коментират от Световната банка. Ако се вземат предвид разликите в доходите на човек от населението, полицейските заплати са на нивата в Швеция и Словения, добавят експертите. По данни на банката средната месечна заплата на служител на МВР достига почти 1.8 хил. лв. през 2016 г., основно заради социалните придобивки, които голяма част от сектора получава заради високорисковия ранг на работата ("макар че много от тях не вършат работа с висок риск", добавят експертите). Успоредно с това над 13% от позициите в МВР не са запълнени, което кара хората от системата да поемат допълнителна работа. Очаквано, половината от свободните позиции са нископлатени, с малко възможности за повишение.

Едно решение на проблемите с възнагражденията е прекласифицирането на административните дейности като такива с по-нисък риск. Експертите също обръщат внимание на възможността да се увеличи задължителният трудов стаж, необходим за пенсиониране, както и да се намалят социалните придобивки.

Парите за поддръжка

Разходите, които МВР отделя за поддръжка, са сходни на нивата в другите държави в региона. И тук обаче проблемът е в начина, по който се разпределят. Парите за поддръжка са едва около 12% от общите разходи, докато основното разходно перо в системата - възнагражденията за персонала, заемат 85%. В същото време процесът на възлагане на обществени поръчки е "фрагментиран и слаб", липсва планиране, а резултатът е твърде скъпи комунални услуги и ограничени възможности за покупка на модерно оборудване и технологии. Същевременно наличните активи не се използват ефективно - според данните на банката в Кюстендил например 29% от автомобилите и технологиите не се използват ефективно.

Тук препоръката на банката е промяна на договорите за доставка на комунални услуги (което секторът вече е започнал да прави, отчитат експертите в доклада) и консолидацията на неизползвани терени. Тоест коли и технологии могат да се споделят, наемат, продават и това да става спрямо резултатите от редовни оценки на ефективността на отделните звена в системата.