Трикът с изчезващия минус в бюджета

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

- Въпреки че е планиран на дефицит, бюджетът към юли е с над 2 млрд. лв. излишък. - Подобно на предходните две години съществена част от парите на данъкоплатците ще се похарчи без санкцията на парламента. Абонирайте се за Капитал Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив - Отпуснатите с различни постановления на правителството допълнителни трансфери вече гонят милиард.

За икономистите добрият бюджет е този, който в края на годината се реализира максимално точно. За политиците обаче по-изгодният вариант е планът да се направи така, че да се преизпълни. Така хем има възможност част от разходите да минат на ръчно управление, хем могат да се извличат дивиденти, че "нещата се развиват по-добре от очакваното".

През последните две години явно финансовият министър Владислав Горанов влиза все повече в обувките на политик, защото бюджетът следва една и съща логика на управление – планира се на минус, който в края на декември се оказва плюс. И така стотици милиони се разпределят полупрозрачно само с решение на правителството и без какъвто и да било предварителен дебат. През 2018 г. тази магия се повтаря - към юли излишъкът надхвърля 2 млрд. лв.

Благодарение на икономическия ръст и съживяването на пазара на труда през последните години пари в държавата има. Липсата на реформи в ключови публични системи и натрупаното напрежение в други обаче генерира постоянни протести и искания за увеличение на разходите, които премиер и правителство решават на пожар според случая.



В такава ситуация вероятно Горанов има и още няколко причини да подхожда консервативно в планирането - да може по-лесно да овладее лавината от искания при приемането на бюджета през есента, а и да реагира на протестните искания през годината след това. Подобен подход обаче създава друг проблем – съществена част от парите на данъкоплатците се харчи без санкцията на парламента и повдига въпроса доколко излетите по този начин милиони са ефективни. Както и дали зад решенията на правителството не стои популизъм или дори насочване на средства към близки до властта. Последният пример, който генерира подозрения, е наливането на половин милиард в непрозрачната Държавна консолидационна компания (ДКК), която със своите общо 19 служители и без да има какъвто и да е опит ще възлага ремонтите на язовири в страната – вероятно и без обществени поръчки.

Юлското изобилие

По-добрата събираемост на данъчните приходи (ръст от 10%) и забавеното изпълнение на капиталовите разходи извеждат бюджета на плюс от над 2 млрд. лв. към края на юли, което е 1.9% от очаквания БВП за тази година, по предварителни данни на Министерството на финансите. Картината е подобна на миналата година, когато данъчните постъпления растяха със същия темп, повечето планирани публични инвестиции така и не бяха започнати, а излишъкът беше почти 2 млрд. лв. Впоследствие част от плюса се стопи, но бюджетът завърши с излишък от над 800 млн. лв. на касова основа. По план трябваше да е на минус от 1.33 млрд. лв. (виж графиките).

Според източници от управляващите тази година държавните финанси също няма да са на минус, както са планирани. От една страна, това е добре – когато БВП расте, пазарът на труда прегрява и не се правят реформи, логичният ход на държава с валутен борд е да не влиза в преразход и да не раздува дълга, а да трупа резерви за следваща икономическа криза (каквато според някои анализатори предстои). От Института за пазарна икономика отбелязват, че намаляването на публичния дълг през последната година (25% от БВП за 2017 г.) се дължи именно на бюджетните излишъци през 2016-2017 г., въпреки че и през двете години бяха планирани дефицити. Фискалният резерв, който е вид финансов буфер, също се върна на предкризисните си нива и гони 10 млрд. лв. към полугодието. А и в момент, в който правителството декларира желание страната да влезе в т. нар. чакалня на еврозоната (валутния механизъм ERM II) до средата на следващата година, разхлабването на фискалната дисциплина би изглеждало като, меко казано, странен ход.

Бюджетът като параван

"Изпълнението на бюджета през тази година силно наподобява миналогодишното - растящ излишък до средата на годината, който може да се очаква да започне да намалява през втората половина на годината. Това се дължи на традиционното концентриране на публични разходи през последните два месеца на годината, които обикновено се харчат без особена прозрачност или оценка на въздействието", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според изчисления на института над 7% от годишните разходи по консолидирания бюджет на държавата през 2016 и 2017 г. (без вноската за ЕС), или общо 4 млрд. лв., се отпускат с постановление на Министерския съвет. "Близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства са за министерства, а около 13-17% са за общини. По този начин Министерският съвет има влияние върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата", посочват от ИПИ.

Практиката да се отпуска извънредно финансиране не е патент на ГЕРБ и се използва от различни по цвят правителства от години. Проблемът с раздаването на допълнителни пари обаче е, че само малка част от тях имат извънреден характер. Останалите са разходи на изпълнителната власт, които се правят без санкцията на парламента. В повечето случаи парите се разпределят, без зад тях да стоят някакви конкретни политики или цели. И показват лошо планиране и/или нежелание за прозрачност. Освен това се обезсилва функцията на парламента като независима власт, която одобрява политиките на правителството. Вместо това депутатите гласуват само рамката на държавните финанси, а след това кабинетът размества парите както си реши, като ползва бюджета просто като параван.

Един милиард досега

Отпуснатите с различни постановления допълнителни трансфери от т. нар. централен бюджет (който е част от държавния и служи за нещо като буфер) само до юли тази година са за около 1 млрд. лв. Най-голямата сума от тях са 500-те млн. лв. за ремонт на язовири, с които се увеличава капиталът на ДКК. Тези средства обаче са вид разход под черта, т.е. не се отчитат като похарчени на касова основа. Но пък повдигат въпроса дали това е най-ефективният и прозрачен начин да се реши проблемът. Мълчанието на икономическото министерство, което е принципал, само засилва съмненията.

Останалите по-едри разходи са 15 млн. лв. за БАН (след протест), 108 млн. лв. за държавния резерв за ремонт на базите, при положение че веднъж в миналото са дадени пари за това, но без да е ясно колко и какво е направено с тях. На последното си заседание в сряда кабинетът одобри извънредни над 100 млн. лв. за конкретни проекти в София, Пловдив и ремонти на улици и инфраструктурни проекти "на редица други общини". Кои са те засега не е ясно, а информация за отпуснатите средства не е била предоставена нито на Националното сдружение на общините (според mediapool.bg), нито на самите кметове.

Все още не са осчетоводени и 100-те млн. лв. за увеличение на заплатите на полицаите (след протест), които - както стана ясно от публикуван от Световната банка доклад - не са толкова ниски, но пък за сметка на това бюджетът на ведомството (над 1 млрд. лв. на година) се харчи неефективно.

При този управленски подход на гасене на протести с пари логичният въпрос е само един - кой ще е следващият.