Макар че няма да изпрати човек на Луната, Европа има програма, която е не по-малко скъпа от американската "Аполо" - подкрепата за зелената енергия. Страните, членки на ЕС, субсидират възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) с над 64 млрд. евро годишно, за да достигнат 20% дял на зелената енергия в потреблението си. От началото на своя Energiewende (енергиен преход) само Германия е похарчила над 150 млрд. евро. ЕС като цяло пряко е субсидирал възобновяемите източници на енергия с близо половин трилион евро за последните десет години. Докато през 60-те години на миналия век, за да изпратят 12 астронавти на земния спътник, САЩ изразходват 100 млрд. евро (по текущи цени).

Тези числа рядко се появяват, а и трудно се намират. Например само с няколко клика в google може да откриете дела на зелената енергия в ЕС, но за да намерите колко струва това, ще ви трябва най-малко месец (на автора му отне повече) и търсачката ще помогне само за някои страни.

Безспорно намаляването на енергийната зависимост на ЕС, спадът на замърсяването и свиването на емисиите на парниковите газове са важни. Но размерът на субсидиите, които се плащат, за да се случи това, е не по-малко важен. В края на юни страните членки се съгласиха на мащабно увеличение на дела на зелената енергия. През 2030 г. тя трябва да достигне до 32% от тяхното енергийно потребление, т.е. делът й трябва да нарасне с 40% спрямо очакваното ниво през 2020 г. И въпреки че въвеждането на все по-широкото използване на възобновяемата енергия може и да е по-смислено от обхождането на Луната, то може да се задъха, ако за това са нужни още толкова субсидии.

Размерът има значение

Мащабните субсидии включват не само подкрепа за ВЕИ. Към тях трябва да се включат и правата за емисии на въглероден двуокис (3.79 млрд. евро за 2016 г.), с които се ограничава работата основно на въглищните централи, разходите за развитие на мрежата и балансиране на възобновяемата енергия, като и данъчната и регулаторната подкрепа. В страните, в които разходите за зелена енергия са най-високи, се наблюдава и най-сериозно увеличение на потребителските сметки. Спрямо 2008 г. сега битовите потребители в Германия плащат с близо 40% повече за електроенергия, а само добавката им за възобновяема енергия е колкото цялата сметка на българския консуматор.

Въпреки че субсидиите са под 1% от съвкупния брутен продукт на ЕС и европейските икономики продължават да растат, дори страна като Германия, доскоро безспорният лидер не само в Европа в налагането на зелената енергия, започна да търси повече умереност.

По време на заседанието на енергийните министри на ЕС в началото на юни германският министър на икономиката Петер Алтмайер каза, че "избирателите в Европа загубиха вяра в политиката отчасти заради "непостижимите цели" за възобновяема енергия". Германия отделя годишно за зелена енергия по 25 млрд. евро и докато енергийният бизнес и левите (както естествено и зелените) партии са за още по-агресивна политика, потребителите не са особено щастливи. Растящите разходи за зелена енергия бяха използвани и в кампанията на антиимигрантската "Алтернатива за Германия", за чийто успех на последните избори през 2017 г. Алтмайер най-вероятни намеква.

По време на българското председателство на Съвета на ЕС в първата половина на тази година, когато се преговаряше новата енергийна политика на евросъюза до 2030 г., основната цел на София беше да постигне "отчитането на националните особености на страните членки", т.е. по възможност по-бедните държави да изпълняват не толкова амбициозни цели.

В момента пряката подкрепа за ВЕИ в България е близо 800 млн. лева годишно. За сравнение, толкова са и официалните разходи на българите за алкохол. Спрямо другите страни, членки на ЕС, зелената субсидия не е висока, но заради малкия размер на българската икономика като дял от БВП тя е доста сериозна величина (вижте графиките). Единствено поради прилагането на различни трикове за потискане на разходите потребителските сметки не са нараснали сериозно. Например България използва основната част от приходите си от продажбата на правата си за емисии на въглероден диоксид, за да компенсира част от преференциалните тарифи на ВЕИ. Други страни членки предпочитат да влагат тези средства в развитие на енергийната си инфраструктура.

Какво получават страните за 64 млрд.

"Никой не е казвал, че началната фаза от въвеждането на новите възобновяеми технологии ще бъде по-евтино от конвенционалното производство на електроенергия", казва Андреас Граф от германския тинк-танк Agora Energiewende, но ако се добавят и разходите за замърсяването, предизвикано от фосилната енергетика, необходимостта да се справим с промените в климата, бъдещото намаляване на разходите за зелена енергия и ползите от гледна точка на създаването на нови работни места, в крайна сметка днешната енергийна политика изглежда като добра сделка."

Факт е, че уравнението на енергийния преход не е еднозначно и субсидиите за ВЕИ не са директен минус. Например заради мащабното навлизане на зелената енергия в Германия цените на едро на електроенергията спаднаха рязко (в момента те са под тези в България) и едрата индустрия, която е освободена от задължението да плаща за еко ток, се радва на значителни конкурентни предимства (разбира се сметката се плаща от другите потребители). Според изчисленията на Португалската асоциация за възобновяема енергия (ARPEN) субсидията за ВЕИ изцяло се "избива" от по-ниските цени на електроенергията в страната, т.е. преференциалните тарифи не би трябвало да натоварват потребителите.

Субсидиите за ВЕИ вероятно биха били и по-ниски, ако страните членки все още не субсидираха с 10 млрд. евро годишно въглищните си централи, според изследване на холандската консултантска компания Ecofys.

По-важното е, че заради целта за намаляване на въглеродните емисии (които нямат непосредствен негативен ефект) се свиват и емисиите на прахови частици или азотни окиси, които водят до преки здравословни проблеми. Според изчисленията на Европейската комисия годишно близо половин милион европейци умират преждевременно заради замърсен въздух. Въпреки че методиката на ЕК търпи доста критика (например рекордната смъртност в България е по-скоро резултат от застаряващото население), едва ли има съмнение в ползата за чистота на въздуха, ако дизелът се замени с метан например.

ЕС не само се справя със заложените цели да намали емисиите си на въглероден двуокис с 20% спрямо 1990 г., но дори ще постигне и по-голямо намаление. Тази седмица например комисарят по климата и енергетиката Мигел Канете призова ЕС да завиши амбициите си за намаляване на емисиите към 2030 г., тъй като страните членки вече преизпълняват заложените през 2007 г. цели.

Точният ефект от субсидиите е доста трудно да се изчисли, тъй като върху емисиите на парникови газове оказват ефект много фактори. Според Европейската агенция за околна среда зелените централи, които са били инсталирани от 2005 г. насам, са допринесли за 9% от намалението на парниковите газове през 2015 г. (няма по-нови данни). Останалите спестени емисии се дължат на въвеждането на мерки за енергийна ефективност, промяна на индустриалната база на Европа (повече услуги, по-малко индустрия) и въвеждането на по-модерни технологии. Проблемът е, че повечето сектори трудно могат да намалят изпусканите от тях парникови газове и затова основните мерки на ЕС са съсредоточени в енергетиката, където благодарение на ВЕИ спадът на емисиите е доста по-голям.

Два от най-сериозните фактори за намаляването на емисиите обаче нямат нищо общо с политиката към ВЕИ. Една от сериозните причини за успеха на ЕС е икономическият срив в страните от Източна Европа, които след 1990 г, рязко свиха индустриалното си производство. Например България е намалила двойно своите емисии за последните близо тридесет години, като най-сериозен спад те имат в периода 1990-1999 г. Другият фактор е икономическата криза след 2009 г., която сериозно намали икономическата активност в Европа. След преодоляването ѝ емисиите на парникови газове не спадат със същото темпо и вероятно, заради масираното навлизане на ВЕИ, не се връщат на старите си нива.

А оттук насетне?

Централният икономически модел, който използват от ЕК, за да се предвиди ефектът от новото енергийно законодателство, прогнозира, че към 2030 г. европейските потребители би трябвало да субсидират зелената енергия с 24.9 евро за мегаватчас. Въпреки че цената на новите технологии спада, а сегашните механизми за подкрепа ще изтекат скоро (в България основно през 2027 г.), с което ще изчезне и голяма част от настоящите субсидии, ВЕИ няма да могат да минат без подпомагане. Според ЕК половината от инвестициите в нови зелени мощности между 2021 и 2030 г. ще трябва да бъдат субсидирани. В различните страни обаче процентът на подкрепа ще е различен. Например Холандия вече е обещала от 2014 г. насам на инвеститори 34 млрд. евро за период между 10 и 15 години, т.е. бъдещите субсидии ще надскочат настоящето им ниво.

В по-потребителски категории това означава, че към 2030 г. средният европейски потребител ще плаща допълнително за зелена енергия 2.5 евроцента за киловатчас, докато в момента консуматорите средно за целия ЕС плащат за допълнително между 1.7 и 1.9 евроцента (в България малко над 1 евроцент). Така на пръв поглед субсидиите за ВЕИ не би трябвало да скочат драматично. Международната агенция за възобновяема енергетика (IRENA) също смята, че ЕС може безпроблемно да удвои дела на зелената енергия в потреблението си, като това би отпушило сериозни инвестиции (368 млрд. евро за десет години) и би увеличило броя на заетите в сектора (сега 1.2 млн. в целия ЕС).

Проблемът е, че прогнозите рядко се сбъдват. Моделите, на които те се основават, боравят с неперфектна информация и често залагат на идеални условия на пазара, които няма как да се реализират на практика. Така например в оценката на въздействието на сега действащото европейско законодателство от 2006 г. се предвиждаше общите допълнителни разходи за производство на електроенергия (т.е. от ВЕИ и конвенционални източници) за периода 2005-2020 г. да бъдат от порядъка на 201-290 млрд. евро, т.е.13-19 млрд. годишно. Сега само субсидията за възобновяемата енергия е над 64 млрд. през 2017 г.

Андреас Граф от Agora Energiewende предупреждава, че е трудно да се правят сравнения на прогнози с реални резултати. По-важното според него е, че след 2021 г. европейската политика ще позволява много по-малко грешки, особено в начина, по който се планира подкрепата за зелената енергия. "Най-очевиден пример е неуспехът на регулаторите да адаптират политиките за подкрепа на възобновяемите енергийни източници към бързо падащите цени на фотоволтаични модули на световните пазари, които са спаднали с повече от две трети между края на 2009 г. и 2013 г. Такъв беше и случаят в България", посочва Граф (КОРЕКЦИЯ НА НЕПРАВИЛЕН ЦИТАТ). През 2012 г. скъпите фотоволтаични мощности скочиха от 150 на над 1000 мегавата, което се оказа една от основните причини (заедно с плащанията по дългосрочните договори на НЕК изкупуване на електроенергия от ТЕЦ) за последвалата криза в енергийния сектор на България.

В момента например ЕК настоява оттук нататък страните членки да дават субсидии само чрез търгове, т.е. правото да се строят фотоволтаични паркове или вятърни ферми да получават само инвеститорите, които предлагат най-ниските тарифи. В резултат на такава политика през миналата година Испания постигна цена от 43 евро за мегаватчас за 3000 мегавата вятърни паркове. За сравнение, среднопретеглената цена на електроенергията на българската енергийна борса за изтеклата година е приблизително на същото ниво. Въпреки че е трудно да се правят преки сравнения между различни технологии (ВЕИ например все още не могат да работят непрекъснато), очакваната себестойност от евентуалната АЕЦ "Белене" също е доста по-висока.

Една от причините за този драматичен спад на цените, напомня Граф, е именно досегашната масивна подкрепа за ВЕИ, която е позволила както да се развие технологията, така и да се подобрят бизнес моделите за нейното разпространение.

Спадът на стойността на електроенергията, произведена от вятърни турбини или фотоволтаични панели, обаче не означава, че субсидиите лесно ще изчезнат. Например след определено ниво на разпространение на ВЕИ технологиите започва т. нар. процес на канибализация. Колкото повече нараства инсталираните мощности, толкова повече се увеличава конкуренцията между тях за часовете от денонощието, в които те могат да работят пълноценно.

В същото време увеличаването на зелените централи води до нарастваща нужда от резервни мощности - било то конвенционални централи, или системи за съхранение на енергията. Първите, тъй като могат да работят все по-малко, ще се нуждаят от все повече подкрепа, за да не затворят. Поради тази причина във все повече страни членки се разпространяват схемите за "плащания за поддръжка на капацитета". По някакъв начин тази система наподобява сегашните фиксирани плащания към двата т. нар. американски ТЕЦ-а "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица изток 3". Всичко това, заедно с нарастващите цени на правата за емисии на въглероден двуокис, които ТЕЦ трябва да закупуват, ще качва и цената на тяхната електроенергия.

Накратко, парадоксът е, че колко повече поевтинят ВЕИ мощностите, толкова повече се увеличава техният брой, но приходите, на които те могат да разчитат, намаляват. И се оказва, че те пак се нуждаят от субсидия. В същото време конвенционалните мощности неизбежно ще намаляват, но вместо да се борят за трохите от смаляващия се за тях пазар, тяхната енергия, която може да служи като резерв, ще поскъпва.