КЗК подкрепи закона за медиите на Пеевски

В свое решение от началото на този месец Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се обявява в подкрепа на приетия на първо четене в Народното събрание проект за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесен от група депутати от ДПС, сред които и Делян Пеевски.

Проф. Нели Огнянова обръща внимание, че предлаганите мерки имат ограничена конюнктурна цел. Според нея разделянето на финансирането на "пазарно" и "непазарно" от авторите на законопроекта има за цел да води не просто до частично осветяване, а до селективно осветяване. (цялата позиция е отразена в решението на КЗК)

Комисията е сезирана за закона от Народното събрание и отбелязва, че го "съгласува без забележки". Нормативния документ предложен от ДПС, бе вкаран в НС с процедурна хватка и бе гласуван в пленарна зала на първо четене безпрепятствено с подкрепата на управляващите от ГЕРБ и коалиционния им партньор "Обединени патриоти". Tекстът влезе в пленарна зала без да бъде подложен на обсъждане и гласуване в парламентарната Комисия по култура и медии, каквато е практиката по принцип. Макар и със закъснение председателя на парламентарната комисия по "Култура и медии" Вежди Рашидов (който също подкрепи закона и агитираще колегите си от ГЕРБ също да гласуват "за" - бел. ред.) обеща през есента, когато започне новия сезон на НС да организира дебат по закона Пеевски.

От решението става ясно, че КЗК е на мнение, че предложението за разширяване на обхвата на данните за действителния собственик и финансирането на доставчиците на медийни услуги в публичен регистър, както и за създаването от Министерството на културата на публичен регистър на лицата, разпространяващи и/или продаващи печатни издания, би подпомогнало работата на КЗК при проучвания по производства пред комисията с оглед изясняване на всички релевантни данни и информация, свързани с дейността на предприятията от медийния сектор, се казва в становището.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Регулаторът държи да подчертае, че икономическите анализи по конкретни производства пред КЗК отчитат и други фактори, освен пазарния дял и данните за собствеността и финансирането на медиите и разпространителите/собствениците на печатни издания, които е предвидено да бъдат направени публични съгласно разпоредбите на законопроекта.

КЗК отбелязва, че гарантирането на свободата на словото и медийния плурализъм като основни ценности на демократичното общество излизат извън обхвата на нейните правомощия. Тя предлага на Народното събрание "да прецени дали и кой специализиран орган би могъл да следи за спазването на принципите на свободата на словото и да гарантира плурализма в медиите, както и с какви инструменти би разполагал този медиен регулатор".

Публичен регистър за собствеността на печатните медии съществува към Министерството на културата от 2011 г. и собствениците на медии са задължени всяка година да декларират актуални данни в него. Съветът за електронни медии пък поддържа регистър за собствеността на радио- и телевизионните оператори. Липсва единствено списък за онлайн изданията. Държавните органи са отговорни за спазването на сроковете и попълването на необходимата информация. Те също имат право и да налагат санкции, ако правилата не се спазват.



В КЗК са постъпили становища по темата от Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), търговско.-промишлената палата (БТПП), Съюза на журналистите и от професора по медийно право Нели Огнянова. Цялото решение на комисията и становищата на различните страни, може да прочетете в прикачения файл.

В заключение КЗК пише, че "гарантирането на свободата на словото и медийния плурализъм като основни ценности на демократичното общество излизат извън обхвата на правомощията на комисията".