Това са част от горещите въпроси, които Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да реши до 24 август - крайната дата за одобряването на новите Правила за търговия с електрическа енергия.

Кой дължи на държавата

Още при подготвянето на промените в Закона за енергетиката тази пролет стана ясно, че един от тлеещите проблеми в сектора е събирането на т.нар. цена "Задължение към обществото". Това е онзи компонент във фактурата за ток, който се начислява на всички потребители, за да се компенсират преференциалните цени на ВЕИ и американските централи.

Но докато за битовите потребители на регулирания пазар въпросната тарифа е включена в общата сметка, тези, които се снабдяват от свободния пазар, плащат тази цена (36 лв./мВтч) по отделна фактура. Проблемът идва оттам, че не потребителите, а търговците на ток са задължени да внасят съответните суми във фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), дори да не са ги получили от клиентите си. Те трябва да предоставят банкови гаранции пред фонда или да предплащат цената "Задължение към обществото", тъй като в противен случай могат да бъдат отстранени от пазара. В същото време няма предвидена мярка за събиране на тези вземания от потребителите.

В предложеният от КЕВР проект на Правила за търговия с електрическа енергия се въвежда възможността търговците на ток да поискат на свой ред банкова гаранция или друго обезпечение от клиентите си, но това повдига нови въпроси. От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) обявиха предложението за подобен текст за неоснователно, тъй като противоречи на основни принципи на договорното право като "свобода на договаряне".

"Цена "Задължение към обществото" е призната за публично държавно вземане в чл.36з на Закона за енергетиката. Следва това публично вземане да е дължимо от крайните клиенти директно на ФСЕС. Така ще се изолира необходимостта от многократни обезпечения между търговските участници", се казва в официална позиция на организацията, която е изпратена до председателя на КЕВР Иван Иванов, министъра на енергетиката Теменужка Петкова и председателя на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев.

От БФИЕК смятат още, че така ще се прекрати прехвърлянето на тежестта за риска от забавени плащания от търговците към потребителите, чрез ръст на цените.

Асоциацията свободен енергиен пазар (АСЕП), която обединява част от търговците на ток, пък възразява срещу привилегията, която се дава на ПАВЕЦ - да не плащат цена "Задължение към обществото", както и такси за пренос и достъп. "Въвеждането на подобни дискриминационни мерки ще натовари несправедливо останалите пазарни участници, които ще трябва да поемат дела от разходи на освободените помпени инсталации. Също така считаме, че това предложение е предпоставка за неправомерни търговски практики, които и към момента се подозират около работата на ПАВЕЦ поради липсата на прозрачност и изчерпателна информация относно помпения и произвеждащ режим", твърди Соня Кадиева, което е председател на АСЕП.

Да те изгонят от пазара

Проектът на Правила за търговия с електрическа енергия предвижда и възможността търговци и производители на ток да бъдат изключвани от електроенергийния пазар заради задължения към ФСЕС. От БФИЕК обаче посочват, че практиката при публичните държавни вземания е по-различна. "Закъсняване на плащане не води до спиране на дейността на длъжника и отстраняването на търговски участници от електроенергийния пазар". Според сдружението на индустриалните енергийни консуматори в такива случаи е логично контролни действия да предприема КЕВР, която е издала лицензите на съответните дружества.

От АСЕП пък искат да бъде включено задължение Електроенергийния системен оператор да уведомява провинилия се търговски участник, който предстои да бъде отстранен. "Също така, считаме за наложително да се разпише и разумен срок, в който добросъвестен участник да има възможност да изчисти задълженията си към ФСЕС и едва тогава да се премине към крайната наказателна мярка отстраняване от пазара", казва Кадиева.