Мечтаната Венецуела - сериозно?

В четвъртък районната структура на БСП в столичния квартал "Красна поляна" осъди с декларация обявения от венецуелския президент Николас Мадуро "опит за преврат" и изрази подкрепата си за режима в Каракас.

"Призоваваме всички демократични държави в света да подкрепят венецуелския народ и Николас Мадуро в борбата за мир, свобода и демокрация. Венецуела ще продължи да бъде пример за демократично социалистическо развитие, за което мечтаят и другите народи в Латинска Америка", заявиха столичните социалисти.


Под "опит за преврат" се има предвид взривения дрон в събота над площад в Каракас, когато венецуелският президент държеше реч пред 17 хил. военни от националната гвардия. Речта му беше прекъсната след думите, че "часът на икономическото възстановяване е настъпил".

Разпадащата се икономика на страната и страховитата по размерите си инфлация превръщат всекидневието на венецуелците в несекваща борба за оцеляване. Българските граждани, които помнят икономическите кризи от 1991 и 1996-1997 година - след две от управленията на БСП, могат да си представят празните хранителни магазини, както и стопените до невъзможност за поддържане на нормален живот заплати и пенсии. Това, което вероятно биха се затруднили да си представят, е венецуелския мащаб на бедствието, в който всички системи са в остър дефицит - от храната, през здравните услуги, до транспорта и електричеството.

Последните месеци Венецуела изпитва шокиращи скокове на цените. Освен че регистрира 57-ия случай на хиперинфлация в света - с годишна стойност от над 2000%, обезценяването ва валутата й продължи с галопиращо темпо, като в края юли експерти на МВФ прогнозираха, че страната може да завърши 2018 г. с 1000 000 000 процента инфлация на годишна база. Очакванията са кумулативният спад на БВП да стигне 50 на сто спрямо 2013 г.



При липсата на официален обменен курс на черния пазар един долар допреди седмица се продаваше за 3.5 млн. боливара. Протестите срещу управляващите са всекидневни. Властите в Каракас се канят да "отрежат" пет нули от националната валута, но без да е съпроводен от спешни реформи, този ход няма да промени нищо. При катастрофалното икономическо положение и силното недоволство, което прелива подкрепа за опозицията, Мадуро е принуден да задържа властта си с помощта на репресивния апарат на държавата. Взривилият се дрон даде основание на венецуелския президент за мащабна акция срещу опозицията, нейни активисти бяха арестувани, както и опозиционно настроени журналисти.

Мадуро обяви, че това е било опит за убийството му, плод на заговор, подкрепен от САЩ и Колумбия. В последните дни пунктът на моста "Симон Боливар" на границата с Колумбия, е залят от вълна от напускащи родината си венецуелци. По данни на колумбийските власти за последната година и половина над милион венецуелци са пристигнали в страната заради кризата в родината си.

Опозиционният лидер в изгнание Хулио Борхес определи случилото се в събота като фарс. Той коментира в Туитър, че никой във Венецуела и света не вярва, че става въпрос за действителна атака срещу Мадуро. Според Борхес с този инцидент президентът е получил необходимия му повод да се разправи с политическите си врагове.

Показателно е, че руският президент Путин и турският Ердоган изразиха официално подкрепа за венецуелския си колега. Смазването на опозицията, което Мадуро предприе след инцидента с дрона, силно напомня на действията на Ердоган, мотивирани също с опита за преврат през 2016 г. (В петък и турската лира поевтиня драстично с над 12%, а от началото на годината е загубила 35% от стойността си).

Как Венецуела, най-богатата на петрол държава в света, която преди две десетилетия будеше завист в региона с огромните си приходи и доходи на глава от населението, се докара до това положение? Президентът Мадуро обяснява всичко със спада в цените на петрола, но основната причина е в модела, който предшественикът му Уго Чавес въведе. Когато той пое властта през 1998 г., продължителният цикъл на покачване на петролните цени беше подобрил осезаемо държавните финанси на страната. Това позволи на социалистическото правителство на Чавес да увеличава и разходите, и държавните заеми. През 2003 г. обаче продължилата 63 дни стачка в държавната петролна компания PDVSA, подкрепяна от опозицията, оказа сериозно влияние върху производството на петрол и на икономиката, като снижи БВП с 27% през първите четири месеца на годината. След прекратяването й Чавес въведе пакет от мерки, които предпоставиха последвалата инфлационна криза - национализация на ключови сектори, ограничения за вноса, субсидии за хранителни и потребителски стоки и др. С това започна и устойчивото влошаване на венецуелската икономика. Сриването на цените на петрола през 2014 г. й нанесе допълнителен удар, който не може да бъде преодолян без реформи.

Откакто пое властта след смъртта на Хуго Чавес през 2013 г., следвайки неговия модел, Николас Мадуро повиши минималната заплата 21 пъти - последно през март, като мярка за компенсиране на инфлацията, която икономистите определят като отчаяна.

За положението във Венецуела той обвинява "империализма" и САЩ. Леко преувеличено е твърдението на столичните активисти на БСП, че за този "пример за демократично социалистическо развитие мечтаят и другите народи в Латинска Америка". Преди няколко дни Бразилия затвори границата си с Венецуела заради наплива на бягащи от нея хора. Преди ден Еквадор обяви извънредно положение в три свои провинции заради вълна от венецуелски мигранти, влизащи през северната й граница с Колумбия.

Проблемът за нас е, че в БСП продължават да промотират "демократичен социализъм" от вида, който неизбежно води до икономическа и хуманитарна катастрофа. И този извод ще е валиден докато централното ръководство на партията, надяваща се на следващата власт, не се разграничи от декларацията на колегите си от столичната структура. Същата, за която през октомври миналата година лидерът Корнелия Нинова каза: "Организацията в Красна поляна е символ за цялата БСП".