Икономиката на България забавя темпа си на растеж до 3.4%
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката на България забавя темпа си на растеж до 3.4%

Приносът на туризма към икономиката ще се усети в данните за третото тримесечие на годината. Засега ефектът е при инфлацията

Икономиката на България забавя темпа си на растеж до 3.4%

Основният двигател продължава да е потреблението, а рискът е то да се понижи заради растящата инфлация

Вера Денизова
9000 прочитания

Приносът на туризма към икономиката ще се усети в данните за третото тримесечие на годината. Засега ефектът е при инфлацията

© Надежда Чипева


Икономиката на България забавя темпа си на растеж през второто тримесечие на годината до 3.4%. Това е най-слабото ускорение от същия период на 2015 г. Основен двигател продължава да е потреблението, следвано от инвестиции, докато нетният принос на експорта отново е отрицателен, показват експресните данни на националната статистика. Забавянето е в унисон с данните за европейската икономика, чийто ръст се свива до 2.2% на годишна база.

Българският БВП продължава да расте над средното в Европа, но по-бавно в сравнение с останалите държави от региона. За разлика от първото тримесечие на годината обаче през периода април - юни почти няма икономики от Централна и Източна Европа, които да се ускоряват. Изключение е Словакия (3.9%), като все още няма данни за Естония и Словения.

Потреблението продължава да води, засега

Основният двигател на растежа продължава да е потреблението, което отчита ново ускорение. На тримесечна база ръстът е 1.8%, а на годишна – 4.7%. Инфлацията обаче също се ускорява, като през юли годишното увеличение на цените достига 3.5% (виж карето по-долу).

"Въпросът е как тази нова инфлационна реалност ще се отрази на икономиката и потреблението. Очаква се ново поскъпване на ютилити услугите през предстоящия отоплителен сезон, наемите също се увеличиха. Това изземва от разполагаемия доход на домакинствата и вероятно в един момент ще доведе до по-малко потребление", казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Пикът при заетите е достигнат

Друг фактор, който влияе на потребителското поведение, е пазарът на труда. Данните там продължават да се подобряват, но не защото в икономиката като цяло се разкриват нови работни места, а заради намаляващ брой на икономически активното население в страната. Така броят на заетите спрямо второто тримесечие на миналата година намалява с 14.6 хиляди души, въпреки че коефициентът на безработица също спада до 5.5%, а безработните се свиват с нови почти 32 хил. души на годишна база до 182.2 хиляди души.

"Безработицата продължава да пада, но според мен защото някои хора са станали икономически неактивни – или са потърсили заетост извън страната, или са се отказали да търсят работа", казва Николова. Според нея пикът при икономическата активност на населението е достигнат и вече няма много резерви за включване на нови хора на пазара на труда.

Заплатите обаче продължават да се увеличават – с почти 9% до 1119 лв. през второто тримесечие на годината. Ръстът е по-голям в обществения сектор, където през второто тримесечие на 2018 г. средното възнаграждение нараства с 9.6% и достига до 1155 лв. Вероятно тук фактор са заплатите на учители, полицаи и администрация.

Другите компоненти на растежа

Инвестициите също продължават да растат, но по-малко в сравнение с предходното тримесечие. На тримесечна база показателят отбелязва едва 0.1% ускорение, а на годишна - 4.4%.

При растящо потребление, което в голяма степен е внос, търговският баланс на страната продължава да е отрицателен, както и нетният принос на експорта към ръста на БВП. Първото полугодие на годината не беше особено силно за българският износ, който се увеличи с едва 1.6% към юни основно заради продажбите на български стоки към страните от ЕС.

Инфлацията се ускорява за четвърти пореден месец

През юли годишното увеличение на цените достига 3.5%, което е най-високото ниво от февруари 2013 г. За сравнение, месец по-рано отчетената инфлация беше 3.2%. Подобно на предходни периоди, фактор за повишението на общото ценово равнище са храните, които поскъпват с 2.7%. Те имат голям ефект върху показателя, тъй като представляват една трета от потребителската кошница.

!function(e,t,n,s){var i="InfogramEmbeds",o=e.getElementsByTagName(t)[0],d=/^http:/.test(e.location)?"http:":"https:";if(/^\/{2}/.test(s)&&(s=d+s),window[i]&&window[i].initialized)window[i].process&&window[i].process();else if(!e.getElementById(n)){var a=e.createElement(t);a.async=1,a.id=n,a.src=s,o.parentNode.insertBefore(a,o)}}(document,"script","infogram-async","https://e.infogram.com/js/dist/embed-loader-min.js");

Друг фактор за ускорението през последните месеци са горивата. Поскъпването при тях се усеща основно през разходите за транспорт и за комунални услуги като парното. Изненадата на месеца е инфлацията в хотелските услуги - през юли нощувките рязко поскъпват с цели 26.2%, което е най-високият темп, отчитан от 1999 г. Месец по-рано стойността достигна 12-годишен пик – 16%.

Икономиката на България забавя темпа си на растеж през второто тримесечие на годината до 3.4%. Това е най-слабото ускорение от същия период на 2015 г. Основен двигател продължава да е потреблението, следвано от инвестиции, докато нетният принос на експорта отново е отрицателен, показват експресните данни на националната статистика. Забавянето е в унисон с данните за европейската икономика, чийто ръст се свива до 2.2% на годишна база.

Българският БВП продължава да расте над средното в Европа, но по-бавно в сравнение с останалите държави от региона. За разлика от първото тримесечие на годината обаче през периода април - юни почти няма икономики от Централна и Източна Европа, които да се ускоряват. Изключение е Словакия (3.9%), като все още няма данни за Естония и Словения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • gembirdkz

    С тоя растеж до кривата круша ще стигнем,с растеж от 3-4% ще стигнем Дания,Германия.Швеция,Франция след около между 100-150години.И то ако си стоят на 0 през това време.Някой разбира ли го това нещо изобщо?На Б-я й трябват ръстове от 8-9% и то 15-20г за до ДОГОНИ тези държави.Градовете в Б-я приличат като градове след война,никакви правила,всеки слага климатици където си реши,всеки остъклява каквото си реши,достроява с тухли,киреч-абе каквото намери в двора.Пълно и ТОТАЛНО безхаберие.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK