Растеж по инерция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Растеж по инерция

Засега потреблението се ускорява - с 4.7% на годишна база през второто тримесечие, а тласък вероятно дават покупките на домакинствата

Растеж по инерция

Българската икономика забавя темпа си до 3.4%, а в данните за тримесечието светнаха сигнални лампички

35296 прочитания

Засега потреблението се ускорява - с 4.7% на годишна база през второто тримесечие, а тласък вероятно дават покупките на домакинствата

© Shutterstock


Темата накратко

- Българската икономика забавя темпа си до 3.4% през второто тримесечие в унисон с Европа.

- Потреблението е основният двигател, но ускорението на инфлацията го поставя под риск, а пазарът на труда губи инерция.

- Очакванията са икономическият растеж да остане под прогнозите за годината.

Страховете от забавяне на европейската икономика получиха повторно потвърждение през седмицата. Ръстът на БВП на държавите от съюза през второто тримесечие е по-слаб от отчетения през първото, макар че остава над очакванията на анализаторите. На фона на опасенията от растяща инфлация предстоящите политически рокади в европейските институции и търговското напрежение по света, шансът икономическият растеж на Стария континент отново да се ускори в краткосрочен план е малък.

За разлика от предходното тримесечие този път България също се понесе по европейското течение. Експресните данни на националната статистика отчетоха 3.4% ръст а БВП, което е най-слабият темп за последните три години. Така очакванията годината да завърши с икономическо ускорение над 3.7% засега са под въпрос. В данните светнаха две сигнални лампички. Първата е за пазара на труда - резервите за включване на нова работна сила изтъняват, а липсата на хора ограничава потенциала за развитие на икономиката дългосрочно. Втората е свързана с изненадващо високата инфлация през последните месеци, защото тя може да започне да изземва от покупателната способност на населението и да забави основния двигател на растежа през последните години - потреблението. И доколкото включването на доскоро спрелия двигател на инвестициите все още не е устойчиво, движението на българската икономика напред изглежда все повече по инерция.

Доходите срещу инфлацията

Засега потреблението се ускорява - с 4.7% на годишна база, а тласък вероятно дават покупките на домакинствата, благоприятствани от растящите доходи на населението и потребителското кредитиране, което отчете рязък скок през последните месеци (виж графиката). Периода април-юни заплатите в страната се повишават средно с 8.2% спрямо същия период на 2017 г., а потребителските заеми – с 15.2%.

Същевременно обаче ценовото равнище също се увеличава, туширайки част от ефекта на по-високите възнаграждения (повече за влиянието върху инвестициите на 62 стр.). През юли инфлацията се ускори до петгодишен връх от 3.5%, основно заради някои услуги като куриерските и хотелските и поскъпващите горива, които дърпат нагоре и цените за топло- и електроенергия. А изгледи за обрат на тренда няма. "Базисната инфлация се ускорява стабилно от началото на годината, което не дава основание да се очаква забавяне на общия ценови индекс", е изводът от оценките на финансовите посредници в последния тримесечен бюлетин на Министерството на финансите.

"Въпросът е как тази нова реалност ще се отрази на икономиката и потреблението. Очаква се ново поскъпване на комуналните услуги през предстоящия отоплителен сезон, наемите също се увеличиха, а това изземва от разполагаемия доход на домакинствата и вероятно в един момент ще доведе до по-малко потребление", предупреждава Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Пазар под пара

Импулсът за повече покупки идва от растящите заплати и намаляващата безработица. Но последните данни на статистиката показват, че пазарът на труда вече достига своя пик - безработицата пада до десетгодишно дъно от 5.5%, а хората, които нито работят, нито си търсят работа, намаляват на годишна база с 8.4 хил. В същото време има спад на броя на заетите - с 14.6 хил. души спрямо второто тримесечие на миналата година. Което означава, че икономиката вече не генерира нови работни места. Според Николова продължаващият спад на безработицата се дължи на факта, че някои хора са станали икономически неактивни – или са потърсили сезонна заетост извън България, или са се отказали да си търсят работа. Числата показват, че броят на хората, които не искат да работят, през второто тримесечие нараства с 16 хил. души. "Това, което се вижда ясно, е, че е достигнат пика при икономическата активност на населението и вече няма много резерви за включване на нови хора на пазара на труда", отбелязва Десислава Николова.

Преди два месеца анализаторите на Уникредит Булбанк също прогнозираха, че подобренията на пазара на труда няма да продължат със същите темпове, тъй като оставащата безработица е в голяма степен структурна, в резултат на несъответствия между предлагани и търсени умения и ниска трудова мобилност.

На теория, когато икономиките достигнат циклично ниски нива на безработица, следва забавяне на растежа, загуба на работни места, което вдига безработицата и възвръща равновесието на пазара. В последния си доклад експертите от Colliers International посочват, че симптоми на циклично прегряване към момента са видими само в Румъния, но предпоставките са налице във всички държави от региона. Според проучването на компанията около 40% от фирмите в българската индустрия паузират планове за увеличение на производството заради недостиг на работници. За сравнение, средният дял в ЕС е малко над 20%.

Един плюс

Фактор за растежа през второто тримесечие са и инвестициите, които нарастват с 4.4% на годишна база, според експресните данни на НСИ. Темпът обаче е по-слаб спрямо отчетените 7% през първите месеци на 2018 г. Забавянето вероятно идва от частния сектор, тъй като капиталовите разходи на правителството тази година се активизираха покрай наближаващия край на програмния период за еврофондовете.

От друга страна, бизнес индексите на националната статистика показват, че активността в строителството, което през първото тримесечие изигра ключова роля в увеличението на инвестициите, отслабва през периода април-юни. Фактор за това може да е влошената метеорологична обстановка в страната през юни. Фирменото кредитиране обаче леко се ускорява от април, а жилищните заеми продължават да поддържат висок темп на растеж.

и един минус

Растящото вътрешно търсене е видимо и в данните за вноса, който се увеличава с 4.6% на годишна база като компонент на БВП. Търговският баланс на страната обаче остава отрицателен, а темпът на растеж на износа продължава да се забавя. Към края на полугодието продажбите на български стоки в чужбина нарастват едва с 1.6%, основно заради експорта към страните от ЕС. Според последните прогнози на международните институции българският нетен износ ще продължи да допринася отрицателно за растежа през следващите две години. Сриването на лирата в Турция може да ускори този процес, предвид значимостта на страната за България като четвъртия най-голям експортен пазар.

А и като цяло забавянето на растежа в Европа се очаква да продължи. Търговските мерки на президента на САЩ Доналд Тръмп създават чувство за неувереност сред инвеститорите. Анализатори предупреждават, че догодина в ЕС предстоят избори за Европейски парламент, нов състав на Европейската комисия, смяна на ръководството на ЕЦБ, а заедно с това се очаква и повишение на лихвите. В унисон с европейската икономика нагласите са за забавяне на растежа и в България, а прогнозите вече започват да се ревизират надолу за 2018 г., с което прозорецът за инвестиции и планове за търговска експанзия на компаниите също се затваря.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Темата накратко

- Българската икономика забавя темпа си до 3.4% през второто тримесечие в унисон с Европа.

- Потреблението е основният двигател, но ускорението на инфлацията го поставя под риск, а пазарът на труда губи инерция.

- Очакванията са икономическият растеж да остане под прогнозите за годината.

Страховете от забавяне на европейската икономика получиха повторно потвърждение през седмицата. Ръстът на БВП на държавите от съюза през второто тримесечие е по-слаб от отчетения през първото, макар че остава над очакванията на анализаторите. На фона на опасенията от растяща инфлация предстоящите политически рокади в европейските институции и търговското напрежение по света, шансът икономическият растеж на Стария континент отново да се ускори в краткосрочен план е малък.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Процесът е доста очеваден. При излизането ни от кризата икономиката се движеше от износа. Той отиваше директно в прозиводството, в нови инвестиции за увеличаване на капацитета и още повече износ.

    След изчерпването на трудовите ресурси парите все повече се ориентираха към бюджетите за заплати. БВП се повишава чрез потребление, но голяма част от стоките се внасят. Така че ефектът не е пълен и БВП намалява. Пазар не е достигнат, защото има доста накъде да се повишават заплатите при ниското споделяне на печалба. Но растжът ще намалява, защото има по-малко капитал, който може да се ползва за увеличаване на производството.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK