Кой спря Търговския регистър

Повече от 10 дни работата на десетки хиляди компании е нарушена от срива в системата на Агенцията по вписвания. Опасенията са, че загубите от хаоса ще бъдат сериозни.

"Временно е преустановен достъпът до Търговския регистър [...], докато бъдат отстранени техническите причини, за които Агенцията по вписванията информира на 10 август. Министърът на правосъдието е уведомен и незабавно е сезирал прокуратурата, ДАНС и МВР." Това съобщение се появяваше в продължение на седем дни на екраните на десетките хиляди хора - собственици и управляващи на фирми, банкови служители, адвокати, нотариуси и много други, които всеки ден работят с една от най-важните база данни в България. Цената на хаоса, който се създаде от изчезването на регистъра, в момента не може да бъде измерена, още повече че не се знае колко ще продължава. Една от основните системи, през която работи българският бизнес, спря. В продължение на седмица държавата отказваше каквато и да било информация и това допълнително засили паниката сред всички засегнати. А когато властта все пак проговори, се оказа, че засега никой няма да понесе отговорност за случилото се.

Неофициално представители да държавата твърдят, че огромна част от вината е на фирмата, която отговаря за поддръжката на регистъра - "Лирекс". От самата компания не коментират нищо по същество. Дори и вината да е наистина при тях, отговорността за този катастрофичен провал се носи изцяло от Агенцията по вписванията, която я е наела, контролирала и купувала техниката.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

В първите дни на кризата мълчанието на държавата засилваше усещането на хаос. Първите коментари след това пък навеждат на мисълта, че стремежът е да се избегне отговорността за провала.

Какво се случи?

Най-краткият отговор е: случи се немислимото. Според експерти няма друг такъв прецедент да изчезне целият търговски регистър за толкова продължителен период и да няма никаква сигурност какво може да бъде възстановено и кога.



Става дума за цялата база данни за търговците в България и за юридическите лица с нестопанска цел, която трябва да е на разположение и във връзка с европейски ангажименти на държавата. Това е като да изчезне самоличността на един гражданин – той става никой. Може да си купи сирене, но не може да изтегли пари от банковата си сметка или да ги внесе, не може да се легитимира като шофьор, не може да подаде каквото и да е заявление до администрацията, да заведе дело, да встъпи в брак и т. н.

Същото важи в много по-голяма степен и за фирмите, чиито представители, по сполучливия израз на експерт, не държат непрекъснато в задния си джоб удостоверение за актуално състояние с прясна дата. Ежедневните проблеми за бизнеса от изчезването на регистъра може само неизчерпателно да се изброяват, защото проявленията им на практика са безброй. Към момента не е възможно да се регистрира нова фирма, нито да се впишат промени в действащите. Това, от една страна, блокира целия оборот, защото, ако не можеш да се легитимираш, не можеш да сключваш и сделки, а това е задължително поне за сделките пред нотариус и желателно за другите с оглед избягване на излишен риск. Управителят на едно дружество не може да предприеме действия пред администрацията, банките, съдебната власт, съдебни изпълнители, нотариуси и други, без да се легитимира.

Това дава широко поле за измами, защото, ако да речем фирмата е сменила управителя си, но не е вписала това обстоятелство, досегашният управител може напълно законно да извършва всякакви действия - например с традиционните партньори на дружеството, които му имат доверие. Бизнесът не може да тегли пари от собствените си сметки в банката – било за разплащане за доставки, за заплати и осигуровки, нито да захранва сметки, а ненавременните плащания водят до лихви, обезщетения, пропуснати ползи и т.н.

С аналогични проблеми се сблъскват организации и сдружения от неправителствения сектор, които не могат да впишат промени в управителните си органи.

Неприятните последствия се засилват и заради ясното изявление на властите, че не са в състояние да кажат докога ще продължи това. Към всичко това се прибавя и почти единодушното мнение на юристите, че за тези главоболия държавата не може да бъде осъдена на обезщетение за вреди, а те със сигурност са реални и в момента. Твърдението на властите, че става въпрос за техническа повреда на сървъри превръща всичко във форсмажорни обстоятелства, които не се обезщетяват.

Защо се случи

Отговора на този въпрос трябва да дадат институциите, до момента те мълчат. Икономистът и компютърен експерт Иво Мирчев коментира: "Едва ли някога ще узнаем каква е истинската причина седмица да не функционира Търговският регистър, почти сигурно ще бъде направен опит за замитане на всички следи, въпреки че вероятността да бъде възстановена напълно информацията в него е минимална." За съжаление това е преобладаващото мнение. Потвърждават го всички действия на властите досега.

Към момента никой в държавата не е в състояние да каже докога ще продължи сривът на регистъра и кога ще бъдат възстановени всичките му функционалности. Според съобщение от самата агенция от сряда това няма да стане поне още седмица, но без да се сочи краен срок. Засега поетапно се възстановяват само опции за електронни справки - първоначално по ЕИК, а ден по-късно - и по името на физическо или юридическо лице. Справки на хартия не се издават. Фотограф: Надежда Чипева

Поради липсата на адекватна информация се появяват различни спекулации, но дори и тук експертите по регистърно право и от IT сектора са единодушни – или става въпрос за умишлен саботаж, или за изключително опасна некадърност. Както обикновено, тези два фактора на българска почва много удачно се комбинират в една непробиваема сплав.

На брифинга си в сряда шефката на Агенцията по вписвания Зорница Даскалова отрече всички коментирани публично причини за срива – не било вярно, че агенцията не разполага с адекватна техника, напротив, закупени са нови сървъри и други устройства, инсталирани са и се ползват. Не е вярно, че информацията не е архивирана, напротив, бекъпи са правени не на едно, а на две места паралелно – в центъра в "Младост" и в центъра в Шумен. Не е вярно, че има загубени данни, всичко е налице. Няма никаква опасност за злоупотреби по време на възстановителните работи сега, защото до главата на всеки експерт, който работи по възстановяването, стоят хора от ГДБОП и ДАНС. Но на въпрос "добре, защо тогава се случи този чудовищен срив, с който агенцията не може да се справи" Даскалова заяви: Не ме питайте за технически подробности, не мога да ви отговоря, преди да приключи проверката. Как тогава е сигурна, че няма загубена информация? Така уверявали експертите. Защо не доведе експерт да потвърди това? Не може, те работят, хората от службите ги следят, а и сега нямат право да говорят.

Всъщност, ако има нещо стъписващо в цялата история, това са многото и все правдоподобни обяснения защо се стигна дотук - и в хипотезата за умисъла, и в твърденията за липса на всякаква смислена политика в областта на електронното управление.

"Ситуацията със срива на Търговския регистър е безпрецедентна криза на националната сигурност. Ако зад тази криза стои умисъл, той е бил насочен към манипулиране на едни или други данни. Сега въпросът е дали е имало такава манипулация и доколко занапред тя ще бъде предотвратена. Мотив има - става дума за огромни пари и интереси, особено в навечерието на проверките от ЕЦБ и ЕК по отношение на нашите банки, застрахователи, пенсионни дружества и държавни фирми заради засиленото сътрудничество по пътя към еврозоната. Очевидно и възможност е имало" - това заяви бившият правосъден министър Христо Иванов, сега лидер на партия "Да, България". Според IT експерти пък най-сполучливият начин да се изчистят данни от регистъра е, като се манипулира бекъп механизмът и след това се симулира техническа повреда, а твърде много са хората, които биха искали да премахнат едно или друго оттам.

От друга страна, не по-малко логично и сериозно звучат коментарите на експерти по киберсигурност и електронно управление, според които проблемът е системен и това е трябвало да се очаква. Най-общо техните опасения са, че няма нито един орган, който да прилага единна политика в тази област, всяко ведомство само си решава какви стандарти да въведе, какви хора да назначи, какви обществени поръчки да обяви, а последното всъщност е решаващо. Системите зависят една от друга – това е идеята на електронното управление. Но вместо да се подхожда системно - да се проектират системите правилно и да се поддържат устойчиво, се върви само към увеличаване на функционалността чрез въвеждане на все нови и нови електронни услуги. И, разбира се, все нови и нови обществени поръчки.

Отделно няма никаква политика по отношение на IT експертите, които не могат да бъдат задържани със заплата от по 2000 лв.

Мнозина припомниха, че системата на Агенцията по вписванията отдавна дава сигнали, че не издържа. Но вместо да се взимат мерки, от години единственият стремеж е да се гради мегаагенция, към която се закачат все нови и нови регистри - имотен регистър, БУЛСТАТ, регистър на имуществените отношения на съпрузите (РИАС), системата ИКАР и т.н. Само преди седмици беше отложено с две години приобщаването на Централния регистър за особените залози и въпреки твърденията, че това няма нищо общо с претоварената система на агенцията, вече е трудно да се повярва, защото сигнали имаше отдавна.

Какви са адекватните мерки и дали правителството ще ги предприеме

Справедливостта изисква да се каже, че адекватните мерки се определят едва след като се идентифицира проблемът, което означава, че е нужно повече време. Но пък, от друга страна, явното нежелание на властите дори да признаят проблема ражда силен скептицизъм.

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви в сряда, че до 10 дни правителството ще приеме решение за изграждане на единно електронно държавно хранилище на данните от всички регистри, за да се предотврати нов такъв случай. Междувременно Държавната агенция за електронно управление е започнала цялостен одит на всички електронни системи, макар че експерти препоръчват този одит да е независим.

Сериозният проблем обаче е, че до момента никой във властта не калкулира отражението на този скандал върху икономиката. Никой не споменава имиджовите поражения за страната, която има европейски ангажимент да поддържа актуални данни в публичен регистър на търговските дружества, включително и за системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри. Не се коментира отражението върху амбициите на държавата за Шенген и ЕЦБ. И за това какъв знак за националната сигурност е злепоставянето на една такава база данни.

Кой ще поеме отговорността?

"Въпросът за моята оставка не е предмет на разговор в момента. В такава критична ситуация съм нужна тук, за да координирам." Това заяви шефката на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова пред журналисти в сряда след едноседмичната пълна омерта на всички институции по проблема. Малко преди това вицепремиерът Томислав Дончев обяви пред бТВ, че въпросът за вината и отговорността трябва да се решава от прокуратурата и МВР, включително когато става въпрос за некомпетентност и немарливост. И до момента "Капитал" не получи отговор от вицепремиера дали това означава, че изпълнителната власт на съответните нива няма да предприеме действия за идентифициране на виновните за проявената некомпетентност и/или немарливост и за търсене на административна и дисциплинарна отговорност от тях, при положение че именно административната и дисциплинарната отговорност са инструмент в ръцете на изпълнителната власт като оперативно средство да се решават управленски проблеми. Некадърността не е престъпление по българското право.

Едва в четвъртък дойдоха сигналите, че властта най-после може би е разбрала, че такъв голям скандал не може да се замаже с аргумента, че "никой не е застрахован от подобно нещо" - теза, която употребиха и Томислав Дончев и на Зорница Даскалова.

Фирмата, която поддържа регистъра - "Лирекс БГ", извършва тази дейност от 2012 г. с едногодишни договори за по 90 000 лв. годишно (повече за "Лирекс" виж тук). Със сигурност тя носи голяма част от вината, а продължителното ѝ мълчание и неубедителният опит да даде някакво публично обяснение в сряда са доста показателни. Но това не изключва отговорността за възложителя - държавната институция, чиято задача е да осъществява контрола върху изпълнението на задълженията.

И тук стигаме до проблема с начина, по който стават назначенията на подобни позиции в институциите. Те (по принцип често, а в конкретния случай - със сигурност) не зависят от експертизата и проявения професионализъм, а от корпоративната структура на властта. Зорница Даскалова не е усърден експерт, трупал опит с години в системата на регистърното производство, за да стигне до този пост. Тя е поредната удостоена за директор персона, без властите да се чувстват длъжни дори да сочат мотиви. Но изглежда непоклатима. Последният мандат даде много примери как премиерът Борисов с лекота вади изкупителни жертви за далеч по-малки проблеми и поръчва уволнението им. Дори парламентарният шеф Димитър Главчев стана негова мишена, а през юли по лично нареждане на премиера зам.-министър на земеделието и трима чиновници станаха курбан заради недоволството от чумата по дребния добитък. Нейното CV, както и фактът, че цяла седмица никой от властта не посмя да посочи името на шефката на регистъра, са достатъчно доказателство, че тя е от квотата на неофициалния, но най-важен коалиционен партньор на ГЕРБ - схемата, олицетворявана от Делян Пеевски. Дори и в случая да няма конспиративен сценарий, провалът с Търговския регистър е много нагледно доказателство какво се случва, когато единственият критерии за назначаване на висока позиция е сляпата лоялност към паралелната държава.

Как беше назначена Зорница Даскалова В контекста на сегашната драма с Търговския регистър парадоксално звучи, че през май м.г. правосъдната министърка Цецка Цачева освободи предишната директорка на АВ Елена Маркова с мотив "констатирани нарушения от организационен характер" след ревизия за две години назад. (Маркова беше назначена за директор на АВ през март 2015 г. от квотата на Реформаторския блок.) Новината не бе съобщена официално от правителството, а изтече през медиите, което позволи на Цачева да не конкретизира какви са нарушенията. Само две седмици по-късно за директор на агенцията вече бе назначена Зорница Даскалова. Назначението й също не бе официално обявено, за него стана известно покрай други събития. Цачева не намери за необходимо публично да обяви мотивите си да назначи Даскалова на този пост дори след като в медиите бяха публикувани недвусмислени факти, които сочат, че Даскалова е свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски по няколко линии. Тя е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1998 г., има специализация "Международни отношения" и магистратура по "Счетоводство и контрол" от УНСС, пише в официалната ѝ биография. Става член на КЗК през 2011 - 2016 г. и там се превръща в "любимия комисар на Пеевски" – на нея се пада да докладва повече от половината от преписките, свързани пряко или косвено с "бизнесмена" и депутат. А фирмите, в които участва преди и след това, водят към Делян Пеевски и бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Името ѝ излиза и в публикувания списък на депозантите в КТБ.