С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 17 авг 2018, 11:31, 37995 прочитания

Колко са лекарите милионери

Съсловието е зле платено и работи на поне две места

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Средната заплата в здравния сектор е 1000 лева.

- Ножицата в заплащането между различните медицински специалности е огромна.

- Здравното министерство определя заплатите на директорите на държавни болници.
Приписват на германския канцлер Хелмут Кол репликата, че не е лекар, за да си позволи да кара Mercedes. Дали медиците в България могат да карат скъпи коли и колко от тях могат да си го позволят е въпрос, който съсловието си задава през последната седмица, след като бяха публикувани декларациите за имущественото състояние на директорите на държавни и частни болници. От тях излезе "новината", че проф. д-р Генчо Начев, кардиохирург, директор на университетската болница "Св. Екатерина" в столицата, който оперира в нея и в кардиохирургиите в Пловдив и в Бургас, е вероятно най-богатият болничен директор, със семейна собственост от над 6 милиона лева във влогове и инвестиционни фондове плюс движимо и недвижимо имущество. Съдейки по спестяванията на много от неговите колеги - директори на болници, те също са далече от клишето за лошо платените български лекари. Тези доходи са нещо безспорно хубаво - отговорността на лекарите и уменията, които те имат, заслужават високо заплащане. В конкретния случай източникът на тези пари е работа и това може да се докаже от отчетите към здравната каса и счетоводството на болницата. Въпросът е обаче дали всички лекари получават възнаграждение, отговарящо на отговорността и уменията им, или системата работи както трябва само за малка каста здравни аристократи, които участват в разпределянето на парите.

Как се формират заплатите на лекарите


На практика огромна част от лекарите в България трудно могат да си позволят нов Mercedes. Причината е, че заплатите им, които идват основно от здравната каса, са изключително ниски и затова повечето са принудени да работят на поне две места. Заплатите на директорите на държавни болници се определят от здравното министерство, на частните - от самите собственици, и има много случаи, в които те са по-ниски от тези на завеждащите най-големите и тежки отделения.

От какво печелят лекарите? Краткият отговор е – от работа. В статистиката на здравната каса почти всички специалисти работят поне на две места – в болница, в друга болница или в частен кабинет. Причината не е желанието за денонощен труд, а ниските заплати.

Според последния колективен трудов договор в системата от 2016 г. началните основни месечни заплати на директори на болници и завеждащи клиника са 1000 лв. Началник на отделение трябва да получава минимум 910 лв., а сестрите са със заплата, не по-ниска от 700 лв. Работещите болници са 322 към края на 2017 г. с 52 744 легла и във всяка болница има отделна система на заплащане.



Основният източник на доходи на медиците са клиничните пътеки – инструментът, с който здравната каса плаща за извършен труд. В част от болниците в големите градове, както и в частните клиники, има доплащане за избор на екип и лекуващ лекар, както и за по-добри битови условия, медицински изделия, лекарства и др. Това обаче съвсем не е така във всички градове. В областната болница в Сливен например за 2 години има един избор на екип.

В голяма част от клиниките директорът е играещ треньор - обикновено, освен че администрира, той оперира и преглежда.

В края на всеки месец директорът разпределя получените средства от НЗОК и от доплащане за заплати на персонала, като този фонд формира между 60 и 90% от приходите на болниците.

Другият източник на приходи за лекарите и клиниките е участието в клинични проучвания. То е източник на приход за цялата болница, тъй като клиниките получават допълнителни средства за пациентите - участници в проучването. Например, ако изследване със скенер, платено от НЗОК, струва 200 лв., за изследване на участник в клинично проучване болницата иска 1000 лв.

Частната практика е основен източник на допълнителни приходи за лекарите. В България по данни на НСИ към 2016 г. практикуват 29 539 лекари и 8011 дентални лекари.

Ако общопрактикуващите лекари са около 11 хил., останалите им колеги са лекари специалисти и имат право да работят в болничната и извънболничната помощ. Част от лекарите работят в две, а понякога по договор и в три болници. Това важи с особена сила за дефицитни специалности – патология, анестезиология, педиатрия, реанимация и др.

Съвсем истински случай е учудването на известен хирург от "Пирогов", чийто таван на заплата след дългогодишна практика бил 1200 лв., когато започнал работа в частна клиника, за две седмици получил 4500 лв. и отишъл да попита дали няма грешка.

Цената на платените частни прегледи варира между 25 и 100 лв., като до горната граница стигат единствено именити професори. Така един преглед струва по-малко от луксозна прическа във фризьорски салон в столицата.

Има и още една малка възможност за приходи и тя е от преподавателска дейност и четене на лекции по различни форуми. Лекарите в университетските болници са и преподаватели и така получават още една заплата. Четенето на лекции по конгреси и обучения е привилегия, която се полага само на известни лекари и като цяло се случва рядко през годината.

Своеобразен "приход" е това, че фармацевтичните компании подпомагат лекарите да си платят таксите за участие в конгреси – нещо, което по принцип би трябвало да правят работодателите им, тъй като това е професия, в която информацията остарява за няколко месеца. През миналата година по данни на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании те са подпомогнали лекари и техните научни дружества със сумата от общо 28 млн. лв. за такси и участие в научни симпозиуми.

Кой колко получава обаче зависи основно от договорените с НЗОК средства за лечение в съответната специалност. Така, ако средната заплата в сектора е под 1000 лв., има специалности като кардиохирургия, хирургия, неврохирургия, в които заплащането е в пъти по-високо, и специалности, които едва свързват двата края, като патология, анестезиология, неонатология, педиатрия и др.

Директорите на болници са декларирали имуществото си, което обаче има обяснения извън сегашната им длъжност. Проф. Генчо Начев например е известен клиницист, който почти непрекъснато оперира, семейството на сегашния управител на здравната каса, а преди директор на университетска болница д-р Дечо Дечев разполага с наследствени имоти, а съпругата му е известен зъболекар. Председателят на сдружението на частните болници и собственик на частна клиника д-р Николай Болтаджиев дълги години е практикувал във Франция. Обяснение има и за старите коли, и за апартаментите на болничните директори. Понеже се декларира за първи път и понеже здравеопазването съвсем не е безплатно, имуществото предизвиква такъв интерес.

Голямото изкривяване

Едно от подозренията около декларациите за имуществото на лекарите беше, че те са едва ли не от "нерегламентирани доходи". При управлението на болниците, както и при управлението на всяко друго държавно (а и не само) имущество със сигурност има случаи на корупция. За имуществото в имотните декларации обаче много по-вероятно има напълно легално обяснение.

"Около публикуването на декларациите се създаде грешното внушение, че част от болниците са закъсали, а директорите им са богати. Аз познавам повечето директори - част от имотното състояние се дължи не само на приходи от специалността – имат наследствени имоти, имат фирми, съпругите им също работят и това е така в целия сектор. Много е трудно да станеш милионер с работа като лекар – повечето колеги работят на няколко места и всичко това е взето от почивката им", коментира д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Според него средната работна заплата на лекарите в държавните болници е около 2000 лв., младите лекари получават 1000 лв., скъпоплатените специалисти са единици.

"Със сигурност начинът, по който здравната каса заплаща медицински дейности, доведе до това изкривяване – някои изключително бедни роднини, а други, които благодарение на скъпите пътеки печелят повече – не казвам незаслужено, целта не е да намалим техните заплати, а по-бедните да ги догонят", казва д-р Маджаров.

Преди седмица новият управител на здравната каса д-р Дечо Дечев коментира пред "Капитал", че ножицата в заплащането си личи по дефицита на лекари в част от специалностите и че смята да въведе международна система за оценка на сложността на лечението, която да нормализира заплащането и да намали разликата между една и друга специалност.

"Декларациите на директорите, някои от които са изключително щедри, няма как да говорят много за сектора, тъй като липсва прозрачност при заплащането в бранша. Не е ясно как се остойностява трудът, колко от парите отиват за самия пациент, лекарства и консумативи, колко за издръжка на болницата", допълва Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.

"Преразпределението на средства в болниците не е равномерно и по правило определени специалисти обират каймака за сметка на други. Това е огромна несправедливост, крайно време е да се регулират заплатите. В Австрия всяка година се договарят и е ясно и прозрачно за цялото общество колко получава лекар с една, с две специалности", смята д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.
А те взимат ли подкупи

Според д-р Хасърджиев през директорите на болници минават огромни суми обществен ресурс.

"Става въпрос за обществени поръчки, лекарства и какво ли не - съвсем нормално е да е заострено мнението на обществото какво се случва там", казва Хасърджиев.

В случая с държавните болници обаче заплатите се формират по договор със здравното министерство, което е включило вътре клаузи за добро управление и удържа от заплатите на директорите, ако болниците имат просрочени задължения или пък са си позволили неизгодни обществени поръчки.

В края на миналата година прокуратурата провери до един всички договори на държавните болници за нередности и за източване на средства от здравната каса. Дела има в две от клиниките – Враца и Ловеч, тъй като обвинението смята, че са сключени неизгодни договори с частни структури. За никоя друга клиника обаче не се доказа неправомерно взимане на средства от пациенти или фирми.

Здравното министерство пък въведе стандарт за управление, чрез който министърът лично разрешава всяка обществена поръчка и въобще всяко плащане на държавните болници.

За медицинските изделия, които се ползват в болниците, от години има обявен ценоразпис на видно място и пациентите могат да видят дали имплантът се заплаща от касата, или да си избират друг.

На теория директорите на държавни болници няма как да придобият неправомерни доходи, без в това да е замесено здравното министерство, и то на най-високо ниво.

Така че лекари милионери очевидно има, но те са голямо изключение. Огромната част са мотивирани да вършат работата си не от доброто заплащане, а от усещането си за мисия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще превъоръжи пехотата 5 Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 сеп 2019, 2168 прочитания

Топ обявите за работа на Karieri.bg Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT, сектора, търговията, човешките ресурси

20 сеп 2019, 719 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 12086 прочитания

20 сеп 2019, 5665 прочитания

20 сеп 2019, 3061 прочитания

20 сеп 2019, 2163 прочитания

20 сеп 2019, 1995 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Инвестиции по комшийски

Турските фабрики тук напоследък се множат. Никой от дошлите не говори за бягство, но събитията съвпадат по време

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев