Защо е нужно

Освен националната система за контрол на качеството на въздуха, която се управлява от Изпълнителната агенция по околна среда, има и две, създадени от граждански инициативи мрежи. Такива са например airtube.info и airbg.info, които обединяват данните от множество независими станции за измерване на нивата на опасните фини прахови частици. Също така Столичната община има система, която предупреждава за опасност от високи нива на замърсяване на въздуха 48 часа по-рано, която бе разработена от Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките по поръчка на общината.

Въпреки това желанието на София да има собствена система за мониторинг на атмосферния въздух не е лишено от логика. Елица Панайотова, която е координатор на проекта "Зелена София", обясни за "Капитал", че сензорите на ИАОС са малко и не покриват добре територията на града, за да се създаде точна и цялостна картина. Частните мрежи пък използват разнородни сензори, не подлежат на контрол и данните им не могат да бъдат приемани за официални.

Балкански проект

От декември 2017 г. София е водещ партньор в проекта AIRTHINGS, който предвижда използването на съвременните технологии и тенденции за мониторинг на атмосферния въздух. Основната цел на проекта е да изгради локални мрежи от сензори за наблюдение и измерване на качеството на атмосферния въздух. Партньори в него са общини, университети и НПО организации, представляващи градовете София, Солун, Никозия, Тирана и Охрид. Общият брой на измервателните уреди, които ще бъдат разположени в различните населени места е 100, но доставката, инсталацията и пускането им в експлоатация няма да е централизирано, а ще се прави от всяка община или участваща институция по отделно.

В допълнение към сензорите, в рамките на проекта, ще бъде разработена и поддържана Open Data System, която да визуализира и съхранява всички данни за качеството на атмосферния въздух. Те ще могат да се ползват от външни разработчици за създаване на различни видове приложения и услуги. "Очаква се тези интелигентни приложения да ангажират гражданите, като предоставят нови, иновативни начини за принос към устойчив растеж и опазване на околната среда с акцент върху намаляването на замърсяването на въздуха и изменението на климата", обясняват от Столичната община.

Какво включва системата

В София системата ще се състои от 22 станции за измерване на качеството на въздуха, които ще следят за най-разпространените замърсители на въздуха - прахови частици, CO, NO2, SO2, температура, влажност и налягане. Всяка станция ще изпраща информация за показателите към система, която ще бъде изградена на принципа на отворените данни и ще използва облачни технологии и машинно самообучение (Machine Learning). Дали това ще помогне за ограничаване на замърсяването не е съвсем ясно, но поне се предвижда интерфейсът на системата да може да предоставя визуализация и нотификации за смартфони и таблети - все неща, които е сега са налични.