През лятото темата за замърсяването на въздуха в София не е на дневен ред поради климатичните особености и липсата на битово отопление с твърди горива. Само след два-три месеца обаче наднорменото запрашаване отново ще е факт, тъй като от миналата зима насам не са предприети никакви нови мерки за неговото ограничаване.
Вместо това Столичната община е решила да изгради собствена система за мониторинг на качеството на въздуха, която на практика ще дублира работата на действащите и сега подобни мрежи. За целта на 15 август е била обявена обществена поръчка с бюджет от над 560 хил. лева. Средствата са осигурени по проект "Ефективно използване на новите технологии за чист атмосферен въздух (AIRTHINGS), финансиран от Програма "Балкани – Средиземно море" (2014-2020) на ЕС.
Оферти за участие в търга ще се приемат до 24 септември, а срокът за изпълнение е 1 септември 2019 г.
Защо е нужно
Освен националната система за контрол на качеството на въздуха, която се управлява от Изпълнителната агенция по околна среда, има и две, създадени от граждански инициативи мрежи. Такива са например airtube.info и airbg.info, които обединяват данните от множество независими станции за измерване на нивата на опасните фини прахови частици. Също така Столичната община има система, която предупреждава за опасност от високи нива на замърсяване на въздуха 48 часа по-рано, която бе разработена от Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките по поръчка на общината.
Въпреки това желанието на София да има собствена система за мониторинг на атмосферния въздух не е лишено от логика. Елица Панайотова, която е координатор на проекта "Зелена София", обясни за "Капитал", че сензорите на ИАОС са малко и не покриват добре територията на града, за да се създаде точна и цялостна картина. Частните мрежи пък използват разнородни сензори, не подлежат на контрол и данните им не могат да бъдат приемани за официални.
Балкански проект
От декември 2017 г. София е водещ партньор в проекта AIRTHINGS, който предвижда използването на съвременните технологии и тенденции за мониторинг на атмосферния въздух. Основната цел на проекта е да изгради локални мрежи от сензори за наблюдение и измерване на качеството на атмосферния въздух. Партньори в него са общини, университети и НПО организации, представляващи градовете София, Солун, Никозия, Тирана и Охрид. Общият брой на измервателните уреди, които ще бъдат разположени в различните населени места е 100, но доставката, инсталацията и пускането им в експлоатация няма да е централизирано, а ще се прави от всяка община или участваща институция по отделно.
В допълнение към сензорите, в рамките на проекта, ще бъде разработена и поддържана Open Data System, която да визуализира и съхранява всички данни за качеството на атмосферния въздух. Те ще могат да се ползват от външни разработчици за създаване на различни видове приложения и услуги. "Очаква се тези интелигентни приложения да ангажират гражданите, като предоставят нови, иновативни начини за принос към устойчив растеж и опазване на околната среда с акцент върху намаляването на замърсяването на въздуха и изменението на климата", обясняват от Столичната община.
Какво включва системата
В София системата ще се състои от 22 станции за измерване на качеството на въздуха, които ще следят за най-разпространените замърсители на въздуха - прахови частици, CO, NO2, SO2, температура, влажност и налягане. Всяка станция ще изпраща информация за показателите към система, която ще бъде изградена на принципа на отворените данни и ще използва облачни технологии и машинно самообучение (Machine Learning). Дали това ще помогне за ограничаване на замърсяването не е съвсем ясно, но поне се предвижда интерфейсът на системата да може да предоставя визуализация и нотификации за смартфони и таблети - все неща, които е сега са налични.
През лятото темата за замърсяването на въздуха в София не е на дневен ред поради климатичните особености и липсата на битово отопление с твърди горива. Само след два-три месеца обаче наднорменото запрашаване отново ще е факт, тъй като от миналата зима насам не са предприети никакви нови мерки за неговото ограничаване.
Вместо това Столичната община е решила да изгради собствена система за мониторинг на качеството на въздуха, която на практика ще дублира работата на действащите и сега подобни мрежи. За целта на 15 август е била обявена обществена поръчка с бюджет от над 560 хил. лева. Средствата са осигурени по проект "Ефективно използване на новите технологии за чист атмосферен въздух (AIRTHINGS), финансиран от Програма "Балкани – Средиземно море" (2014-2020) на ЕС.
2 коментара
- мрежата на доброволците е една, има няколко интерейса, а не са две мрежи, както се твърди;
- използва се само един модел станция, само една конфигурация на датчици;
- Столична Община оповестява мнението си за бъдещи замърсявания, но това не е система;
- тази нова мрежа от само 22 станции, която СО се кани да изгради, пак няма да бъде официална - по закон само станциите на ИАОС могат;
- Ако следите темата, очакваме вече повече от месец БАН да предостави на СО механизъм, според който данните на гражданските станции ще са напълно съпоставими с официалните;
- Датчиците на огромната мрежа на доброволците е с едни и същи датчици и хардуер, като цяло, както и с обща база данни;
“Капитал”, питайте който и да е доброволец от мрежата - щеше да ви корегира, за да не се стига до съдържание подобно на настоящото.
А какво чакаха досега?! И какви мерки ще вземат - ако въобще вземат - на базата на измерванията на новата мрежа?!