Правителството прие пътна карта с мерки заради еврото

Подготовката за нова оценка на активите на банките, този път водена от Европейската централна банка (ЕЦБ), ще започне най-късно през октомври. Крайният срок за обявяване на резултатите е юли 2019 г. Предвид така дадения диапазон от време най-вероятно проверките ще са по данни за сектора от 2018 г.

Сроковете са разписани в одобрения от правителството план за действие, включващ конкретни мерки и срокове за изпълнение, които са в отговор на заявката на България за присъединяване към валутния механизъм ERM II и към Банковия съюз. Нагласата на българските управляващи беше присъединяването да е факт до следващия юли. Но ако тогава приключилите банкови проверки наложат нови действия, влизането явно ще се забави.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Документът е изготвен от Министерството на финансите и описва малко по-подробно какво трябва да бъде направено и кои са отговорните институции по шестте ангажимента, които България пое пред европейските си партньори на 12 юли тази година като предварително условие за т.нар. чакалня на еврозоната. Тогава страната се ангажира да направи реформи за укрепване на финансовия сектор, по-добра работа на институциите, както и да започне подготовката по влизане в тясно сътрудничество с ЕЦБ (начинът държавите извън еврозоната да участват в банковия съюз).

Ангажиментите за банковия съюз

Голяма част от мерките в плана на правителството са свързани именно с установяването на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Те предвиждат куп промени в нормативната база, които трябва да са направени до края на тази година и са свързани с правомощията на ЕЦБ. След влизането в банковия съюз решенията на европейския регулатор стават обвързващи за БНБ, като тя по принцип трябва да следва всички инструкции, насоки и мерки спрямо банките, върху които ЕЦБ е поела надзора, както и общите насоки за останалите кредитни институции.



Пак заради банковия съюз правителството одобри и "Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г.". То трябва да се ратифицира и от парламента. Зад това споразумение стои изискването, след като стане част от банковия съюз България да преведе в Единния фонд за преструктуриране натрупаното в националния Фонд за преструктуриране на банките (410 млн. лв. към юни), както и бъдещите вноски на кредитните институции. За 2018 г. вноската на финансовите институции в националния фонд е определена на почти 122 млн. лв.

Европейският фонд е част от Единния механизъм за преструктуриране (SRM) на ЕС, който цели да осигури организирано преструктуриране на неплатежоспособните банки в страните, които са приели банковия съюз. Той беше създаден в отговор на кризата в Гърция. В момента, в който България установи тясно сътрудничество с ЕЦБ, правилата на функциониране на механизма ще започнат да действат и за българските банки.

Останалите мерки

От плана за действие става ясно, че България е кандидатствала с два проекта по Програмата за подкрепа на структурни реформи на ЕС – за подобряване на управлението на държавните предприятия и за улесняване на процедурата по несъстоятелност в страната (одобрен). Програмата на ЕС е създадена с цел да подпомогне държавите членки в разработването и провеждането на институционални, административни и структурни реформи, като бюджетът й до 2020 г.е 142.8 млн. евро. За следващия програмен период (до 2027 г.) ЕК предложи да бъде създаден Фонд от 2.16 млрд. евро в помощ на страни, полагащи видими усилия за приемане на еврото.

Конкретно за подобряване на процедурата по обявяване в несъстоятелност в България, планът на правителството предвижда до април следващата година да има разработен модел "на ефективна електронна система за събиране и публикуване на данни за процедурите по несъстоятелност и стабилизация". Месец по-късно – да е разработена пътна карта за изпълнение на препоръките относно рамката по несъстоятелност и за внедряване на модела за събиране и публикуване на данни.

За изготвяне на по-добра рамка за управление на държавните предприятия България е потърсила съдействие и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От плана за действие се разбира, че към октомври тази година ще има проучвателна мисия на организацията в България с цел разработване на предварителен доклад за рамката на държавните предприятия, като се очаква тя да завърши два месеца по-късно с първи доклад за състоянието на държавните предприятия. Тук като отговорник са посочени всички министерства и общините. Междувременно България кандидатства за членство в ОИСР, като все още чака точна дата за старт на преговорите за присъединяване към международната организация на развитите икономики.