Донеси ми главата на регулаторa
Политически игри и корпоративно лобиране превърнаха фалита на "Олимпик" в скандал и доведоха до оставка на Ралица Агайн от КФН
Екип на Капитал
- В опит да тушират напрежението около фалиралия застраховател "Олимпик" управляващите поискаха и получиха оставката на Ралица Агайн от КФН.
- Въпреки че основната отговорност за надзора на компанията е на кипърския регулатор, българският се оказа заложник на политически и корпоративни игри.
- Това действие подкопава независимостта на КФН и връзва ръцете на наследника на Агайн за изчистване на проблемите в автомобилното застраховане.
- Засега няма решение за 200 хил. клиенти на "Олимпик", чиито задължителни полици "Гражданска отговорност" бяха прекратени.
Стратегията на лидера на опозиционната БСП Корнелия Нинова в последните месеци е проста. Всяка тема, която има потенциал да се превърне в скандал, трябва да се използва за извличане на дивиденти.
Стратегията на политическото дълголетие на Бойко Борисов е не по-малко проста и древна в същността си. Когато избухне каквото и да е недоволство, трябва или да се запуши с пари, или да се търкулне нечия глава на жадната за възмездие тълпа. Или и двете. Но по възможност още преди (сама или водена от Корнелия Нинова) да е излязла по улиците с факли.
Сблъсъкът на тези две стихии за седмица превърна един на вид далечен и ограничен застрахователен проблем в бедствие, което коства поста на ресорния заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Ралица Агайн. Поводът е фалитът на кипърския застраховател "Олимпик", чийто основен бизнес е с полици "Гражданска отговорност" в България. Но според източници на "Капитал" ураганът е достигнал максимална сила и благодарение на още два фактора - търканията в самия регулатор между Агайн и председателя Карина Караиванова и лобиране от няколко местни застрахователи, влизали в конфликт с надзора и чиито лицензи са били на крачка от отнемане.
Апостол Апостолов, председател на КФН 2003-2009, във Facebook
Изненадващата лятна буря
Пристъпването към ликвидация на "Олимпик" от кипърските власти на 10 август остави близо 200 хил. негови български клиенти без задължителната "Гражданска отговорност" и те трябваше скоростно да платят за нова полица. Това произведе основно три неща:
- недоволство по социалните мрежи
- свикано по искане на БСП на извънредно парламентарно заседание да обсъди проблема (както и кризата с неработещия Търговски регистър).
И макар насред летните отпуски това да не изглеждаше като рецепта за голям проблем, властта реши да потуши бурята в зародиш. Това произведе други три неща:
- проверка на прокуратурата и ДАНС в КФН
- обещания да се мисли за някаква помощ за пострадалите.
Резултатът от политическото връхлитане в застраховането засега не доведе до никаква съществена промяна за клиентите на "Олимпик". Техните искания бяха в голямата част неизпълними и противоречащи на законите или пък опиращи до спасяване от всички данъкоплатци. Затова и вместо с пари те явно трябва да се задоволят с поднесената им глава на регулатора. А това не е достатъчно нито за тях, нито за опозицията, която иска държавата да възмезди потърпевшите и тя да си търси после правата от Кипър. А и още оставки.
Ударната намеса в работата на КФН обаче, особено при доста рехавите аргументи за поисканата оставка, не само не решава нищо, а и залага нови цъкащи бомби. Оттук нататък, който и да наследи на поста Агайн, доста ще се замисли, преди да предприеме твърда надзорна мярка спрямо някой от големите в автозастраховането. И дори и тя да е обоснована и наложителна, вероятно новият надзорник ще трябва директно да я подпише заедно с оставката си.
Според източници на "Капитал" поисканата оставка в понеделник е била предшествана от неделна среща при премиера Бойко Борисов, където са присъствали представители на някои от най-големите в "Гражданска отговорност", включително и считаният за реален собственик на "Лев инс" Алексей Петров. Агайн не е получила подкрепа и от Караиванова поради обтегнатите отношения между двете, като според запознати раздорът им се корени в започнатите, но непридвижените процедури по отнемане на лицензите на "ДаллБогг: живот и здраве" и "Лев инс" (виж втория текст).
Истерията "Олимпик"
За да се стигне дотук, казусът "Олимпик" получи доста солидно политическо и медийно раздуване. За целта той дори се сдоби със започващото да става все по-клиширано сравнение с КТБ. Естествено нито мащабът, нито щетите дори бегло доближават фалита на банката преди четири години. Макар да са засегнати внушителните 197 хил. души, за повечето от тях загубите са в рамките на до 100 лева, а едва за около 29 хил. достигат до максимум 200 лв. А общата щета за всички се оценява от КФН на 9.35 млн. лв. На фона на изплатените 3.6 млрд. лв. от Фонда за гарантиране на влоговете на клиентите на КТБ и още над 1 млрд. лв., търсени от 7000 големи и негарантирани вложители.
Регулаторната вина в двата казуса също трудно може да се съпостави. Докато БНБ е безспорно основен регулатор за КТБ, то "Олимпик", която оперира в България чрез единния си европейски паспорт, е под надзора на лицензиралия я кипърски регулатор, а КФН има ограничени функции. Освен това и за КТБ имаше доста повече червени лампички, включително и медийни разследвания, очертаващи тревожните обеми на свързани кредити, които в голяма степен отнемаха възможността на БНБ да твърди, че е изненадана. Макар темата "Олимпик" от години да е дискутирана в бранша, тя нямаше чак такава публичност и сега КФН доста по-лесно може да се оправдава. Не че това звучи особено правдоподобно и при агресивния ръст, докарал кипърската компания до четвърта по пазарен дял в сегмента на "Гражданска отговорност", тя би трябвало да е предизвикала вниманието на регулатора. Още повече че бизнесът й в България надхвърля в десетки пъти този на местния й пазар. И въпреки ограничените преки надзорни функции КФН има достатъчно начини да комуникира притесненията си и да повдигне въпроса към кипърския надзор. Според Агайн обаче "Олимпик" е бил по-скоро от изрядните на пазара, и спрямо него е имало изключително малко жалби.
Така като основно сходство остават ниските цени на полиците, които аналогично на високите лихви на КТБ привличат клиенти. При задължителна застраховка, от която не сключилият я, а пострадалият от него чака плащане, логично минимализирането на разхода става основен двигател за избор. Особено ако се съчетае и с ниските доходи в страната. Това е и причина за хроничния проблем за целия сектор - заради социално неприемливото вдигане на цените и острата конкуренция от години премийните приходи по "Гражданска отговорност" не покриват поетите рискове адекватно и всички застрахователи губят от нея, като покриват с печалба от "Каско" и други полици - нещо, констатирано наскоро и черно на бяло в анализ на КФН. Малко преди гръмването на "Олимпик", с натрупването на няколко фактора (въпросният анализ и съдебно решение, разширяващо кръга на лицата с право на обезщетение при причинена смърт) повечето големи играчи вдигнаха цените, което генерира допълнително недоволство сред клиентите на "Олимпик". Дори и то обаче не успя да предизвика по-масови протести.
Изгубени в мълчанието
Ако има нещо, за което българската комисия безспорно носи вина, то е недостатъчната комуникация по темата. След приемането на оставката й пред bTV Агайн обясни пропуските с комуникационната стратегия на комисията, което е извън нейните правомощия. А това даде излаз и на тлеещите конфликти в самия регулатор, който реагира на интервюто на довчерашния си колега с опровержение, че не ги е уведомявала за рисковете около "Олимпик". "Недоумяваме за каква липса на комуникационна стратегия и грижа за потребителите говори г-жа Агайн, след като в разгара на кризата от 1 до 15 август 2018 г. тя беше в платен годишен отпуск и практически доста далеч от обстановката, в която работеше КФН", се казва в съобщението на сайта на комисията.
Голяма част от хаоса дойде именно от повсеместното неразбиране какво, как и от кого може да се очаква като плащане и какво, защо и колко е гарантирано или не от различните български или кипърски институции. Затова и много от исканията на клиентите опираха до невъзможното. Например "да се продължи валидността на полиците" просто няма как да се направи, след като "Олимпик" вече не съществува и няма кой да плаща по причинени щети.
Реално от това, че фалира кипърски, а не български застраховател за повечето клиенти няма разлика. Така или иначе, те не могат да получат премийните си вноски (частично или изцяло) по друг начин освен през процедурите по ликвидация и несъстоятелност. А при констатирания капиталов недостиг не е много вероятно да има съществени суми, достатъчни да се удовлетворят кредиторите в голяма степен.
Другарски съд
Въпреки че извънредното парламентарно заседание на 21 август беше брандирано като търсене на решение за потърпевшите от казуса "Олимпик", реално то мина повече под мотото на посочване на виновник. За такава управляващите от предишния ден нарочиха Ралица Агайн с твърдения, че надзорът е пропуснал да обърне внимание на агресивно ниските цени на "Олимпик" приживе и не е бил готов с адекватна реакция при смъртта му. Самата тя отхвърли от парламентарната трибуна обвиненията и обяви, че мотивите за оставката й са емоционални и морални, в знак на съпричастност към българските граждани, претърпели щети от фалита на "Олимпик". Според нея обаче регулаторът не е допуснал никакви пропуски в надзора на чуждата компания и "няма правомощие на КФН, което да съществува и да не е упражнено".
Като крайно обаче така и не беше произведено никакво конкретно решение, а само беше възложено на правителство да мисли как може да помогне на ощетените клиенти, а на КФН да представи доклад за свършеното. И двете със срок до 7 септември.
По-големият проблем
Въпреки че нормално политическият фокус е повече върху хилядите клиенти, реално така и не се стигна до обсъждане на други потенциални проблеми. А такива има. Според източник от сектора реално най-големите потърпевши със суми за общо десетки милиони може да са именно другите застрахователи. Причината е многото натрупани неплатени регресни искове към "Олимпик" за щети от минали години, които още са в съда. Според него компанията както и други на пазара, е имала практика да бави плащания, възползвайки се от тромавото движение на делата.
Най-типичната формула изглежда така: клиент на друг застраховател с полица "Каско" е претърпял щета от клиент на "Олимпик" с полица "Гражданска отговорност". При това положение застрахователят изплаща на своя клиент обезщетение и регресно си търси възстановяване на сумата от "Олимпик", което обаче тя обжалва. След фалита на кипърското дружество обаче шансът тези суми да се съберат намалява и местните застрахователи може да трябва да ги отпишат с цената на загуби.
И още по-големият проблем
Но истинският слон в сектора няма толкова общо с "Олимпик" и се казва "Зелена карта". Това е международната система, която позволява на шофьори със застраховка в една страна да пътуват във всички членки, като при причинени щети взаимоотношенията се уреждат посредством бюрата на системата във всяка страна. В края на миналата година два български застрахователя бяха поименно посочени в писмо от Съвета на бюрата "Зелена карта", че ползват различни неприемливи похвати да минимализират, отлагат или напълно откажат плащания на обезщетения. Това са "ДаллБогг: живот и здраве" и "Лев инс", които сумарно имат около ⅓ от пазара с близо 750 хил. застраховани автомобила. Те бяха поставени под мониторинг и от тях се искаше да поддържат завишена гаранция от 5 млн. евро, от които да могат да се удовлетворяват предявени към тях искания.
В началото на тази година най-голямата опасност - цялата страна да бъде поставена под мониторинг, което щеше да засегне всички застрахователи, беше избегната. "ДаллБогг" след изчистване на претенциите беше извадена от мониторинг, но "Лев инс" с близо четвърт от целия пазар остана. И към момента по неофициална информация към нея има около 2700 неплатени претенции от чужбина. Според източници на "Капитал" в различни моменти Ралица Агайн е внасяла за разглеждане решения за отнемане на лицензите и на двата застрахователя. За "Лев инс" то е било съвсем скоро - през юли, като тогава в отсъствие на председателя Карина Караиванова е взето решение за по-мекото предложение на Агайн - само да се назначи одитор в компанията.
Сега според застрахователи преразпределянето на клиентите на "Олимпик" ще осигури свеж премиен приход, който може временно да даде глътка въздух на по-големите играчи в сектора на губещата "Гражданска отговорност" и особено на компаниите, където тя е водеща в портфейлите. Според оценки на застрахователи "ДаллБогг" сега привлича голяма част от клиентите на "Олимпик".
Така че, който и да е наследник на Ралица Агайн, той вероятно ще трябва да навлиза светкавично в тематиката. Временно функциите ще се изпълняват от члена на КФН Владимир Савов. Вероятно за поста има немалко подготвени специалисти в страната, но предишният опит на председателя на КФН Карина Караиванова да прокара по-скоро експертни кандидатури за другите два зам.-председателски поста (инвестиционния и осигурителния надзор) беше бламиран и тя бе принудена да приеме политически назначения. Сега вероятно подобна съдба чака и застрахователния надзор, но предвид депутатската ваканция и процедурата за избор с изслушване, това едва ли ще се случи преди края на септември.
А освен риска от още една политическа фигура, която допълнително да подкопае независимостта на регулатора, по-голямата опасност е, че вече всяко негово решение е минирано от призрака на оставката на Агайн. След бурята около "Олимпик" пипането с твърда ръка в сектора, дори да е оправдано и необходимо, ще носи риск същата съдба да сполети и новия зам.-председател. А без качествен надзор рано или късно ще се сдобием със съвсем български "Олимпик". Или, ако предпочитате - със застрахователно КТБ.
По данни към края на май "Лев инс" е най-голямата общозастрахователна компания в България с 13.4% пазарен дял. За 2017 г. тя има 205 млн. лв. премиен приход, като приключва годината с минимална печалба от 351 хил. лв. Нейната доминация обаче е още по-отчетлива при полицата "Гражданска отговорност", където с близо 150 млн. лв. премиен приход тя държи 23.1% дял по данни от статистиката на КФН, които обаче не включват клона на "Олимпик".
Заедно с "ДаллБогг: живот и здраве" преди година "Лев инс" бе посочена в сигнал до премиера Бойко Борисов, че бави или не плаща по щети в чужбина, причинени от катастрофи със застраховани от нея автомобили. Проблемът бе толкова ескалирал, че заплашваше България с изключване от системата "Зелена карта".
Като реакция на тази опасност през март местното бюро "Зелена карта" въведе нови прагове за задължителните депозити на застрахователите спрямо пазарния им дял. Така за "Лев инс" гаранцията бе вдигната на 5 млн. евро, което трябваше да успокои контрагентите зад граница, че е наличен достатъчно ресурс за посрещане на претенциите.
Няколко месеца по-късно стана ясно, че посочените компании сериозно работят по туширане на проблема и е постигнато подобрение, но въпреки това за "Лев инс" идващите искания за плащане на щети от чужбина са продължили да притесняват регулатора. По неофициална информация на "Капитал" причината е, че ако броят на гаранционните искания към местното бюро "Зелена карта" от началото на годината са около 3 хил., то към "Лев инс" са над 2500 на стойност 9 млн. евро.
Заради неизпълнени принудителни мерки на КФН компанията да разплаща в законови срокове обезщетения от чужбина и страната, през юли Ралица Агайн е внесла за обсъждане решение, което е сложило на масата две възможности, като едната от тях е била отнемане на лиценза. Тъй като обаче едната мярка е била обжалвана, а другата е съдържала юридически пропуски, се е пристъпило към по-мекото решение - назначаването на извънреден одит за полугодието, който да установи има ли ликвидни проблеми в дружеството. Карина Караиванова се е измъкнала от поемането на отговорност за решението на казуса с "Лев инс", като си е пуснала отпуск в деня, в който то е трябвало да бъде взето.
Към днешна дата няма яснота колко са висящите гаранционни искове към застрахователя от чужбина. На изпратените въпроси от "Лев инс" не дадоха конкретен отговор, но пък настояха, че "във всеки един момент възникват щети, които се плащат" и че "има случаи, в които заради некоректно отношение на кореспонденти сме влизали в търговски спорове. Като в тези случаи са предявявани гаранционни искания".
"Одитът е назначен за изясняване на възникнали търговски спорове с некоректни кореспонденти, за което сме сезирали компетентните органи на съответните държави и Съвета на бюрата. В тази връзка одитът се осъществява за изчистването на спорните казуси", добавят още от компанията.
Те твърдят, че при усвояване на средства от гаранцията, тя се попълва своевременно. На въпрос какви са показателите за платежоспособност в момента, от компанията отговориха, че "Лев Инс" е едно от най-капитализираните дружества и отговаря на всички изисквания по директивата "Платежоспособност".
Дали това действително е така ще стане ясно от заключението на извънредния одитор "Захаринова и партньори" и "Ековис Одит България", а по непотвърдена информация през следващата седмица "Лев инс" ще трябва да довнесе около 4 млн. лв. по депозита си към местното бюро "Зелена карта", което, ако не бъде спазено навреме, е повод за реакция от страна на КФН.
Кипърският застраховател "Олимпик" предлагаше застраховки, предимно "Гражданска отговорност", и то основно на българския пазар през клона си, възползвайки се от правото на свободно предоставяне на услуги в ЕС. От 2009 г. досега бе достигнал близо 10% пазарен дял в автомобилните застраховки у нас. В миналото той е имал български собственици, но преди две години е продаден и последно се контролира от Диего Гонзалес Алонсо - гражданин на Испания.
Проблемите с компанията излязоха наяве през май, когато регулаторът в Никозия отне лиценза на "Олимпик", а КФН й забрани на сключва нови застраховки и да се разпорежда с активите си. Тогава "Капитал" подробно описа случая, като посочи, че засяга 275 хил. шофьори. Впоследствие неплатежоспособността на компанията се потвърди, като стана ясно, че тя се е опитвала да я прикрие с две сделки - покупка на бразилски застраховател, заведен в баланса като актив за 150 млн. евро, и сделка с облигации на свързана компания за 24 млн. евро. Те не са били признати от кипърския регулатор, а "Олимпик" не е изпълнил предписанията за рекапитализация. Така миналата седмица полиците му станаха невалидни и близо 200 хил. шофьори в България пострадаха от това. До края на миналата седмица едва около ⅓ от клиентите на "Олимпик" бяха сключили нови договори.
По информация на КФН щетата е за 9.4 млн. лв., като по-сериозни са последствията за 29 хил. души, които са платили застраховката си накуп и търпят загуби от 100 до 200 лв. Останалите клиенти са плащали на вноски и загубите им са съвсем малки. Стана ясно и че "Олимпик" е правил отчисления от продадените застраховки за около 2 млн. лв. в Гаранционния фонд на българските застрахователи, който обаче няма нормативно основание да прави плащания по линия на чуждото дружество, тъй като по закон това е отговорност на кипърския гаранционен фонд.
На теория общият минус, който "Олимпик" може да причини, е с около 40 млн. лв. по-голям, тъй като на тази сума се оценяват вече настъпилите щети по стари застраховки, или на теория - очакваните искове по продадените през последните години полици.
