Кой иска да стане посланик
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой иска да стане посланик

При последното обсъждане на имената, предложени за посланици, Румен Радев е имал много възражения

Кой иска да стане посланик

Президентът Румен Радев и министърът на външните работи Екатерина Захариева водят тежки разговори за дипломатическите назначения

Елена Старидолска
70366 прочитания

При последното обсъждане на имената, предложени за посланици, Румен Радев е имал много възражения

© Надежда Чипева


Темата накратко

- Правителството е подготвило списък с десетки предложения за посланици

- В първия вариант фигурираше и министърът на правосъдието Цецка Цачева

- Румен Радев и Екатерина Захариева обаче не могат да постигнат съгласие

Ако се съди по списъка с разместванията на българските посланици, които Министерството на външните работи предлага на президента за съгласуване, в екипа на Екатерина Захариева ще настъпи пълна промяна, Бойко Борисов ще търси нов министър на правосъдието, а Корнелия Нинова ще се отърве от мощния гръб на вътрешната опозиция в БСП.

Румен Радев обаче е на път да провали някои от тези планове. Одобрението на списъците с посланици е едно от малкото преки правомощия на държавния глава да постави управляващите в позиция да се съобразяват и с него. Разговорите около имената на дипломатите текат от десетина дни, но неуспешно за Екатерина Захариева. А това е само началото на процеса по назначаването на посланиците. Едва след като президентът и Министерството на външните работи си стиснат ръцете с разпределенията по държави, правителството ще одобри списъка и формално от "Дондуков" 2 ще издадат укази.

Според няколко източника на "Капитал" процедурата се бави, защото Захариева и Радев не могат да постигнат съгласие. Отношенията между президента и кабинета и без това са нервни, но недоверието се засилило, след като министърът представила кратък списък с предложения за дипломатически назначения, а президентът по свои канали получил имената на няколко десетки души, които се готвят да отидат на задгранична работа до средата на 2019 г. Според два източника точката на кипене е достигната при спора кой да присъства на откриването на годишната сесия на ООН в Ню Йорк. Засега одобрени позиции за дипломатически рокади няма, но има някои предложения, които са били категорично отхвърлени от "Дондуков" 2. Последната среща с Екатерина Захариева беше в сряда, продължила е над два часа и тя си тръгнала видимо ядосана от сградата.

Президентът може да намери юридически аргументи, за да откаже някои назначения. Открито писмо в този дух му изпратиха преди седмици от Българското дипломатическо дружество - организация на вече пенсионирани дипломати. С него се настоява държавният глава да бъде внимателен в процедурата, защото някои от посланиците ще бъдат изпратени на нов мандат, без да се завърнат в страната, както изисква Законът за дипломатическата служба. Други пък щели да се "ротират на място" т.е. да сменят офисите си в една и съща държава, каквото право нямат.

Радев обаче има един съществен проблем - не може да предложи хора за по-важните позиции, а би искал да има и своя "квота" сред посланиците. Но дори и да имаше, няма как да стане без договорка с правителството затова пазарлъкът най-вероятно ще продължи.

По-интересните имена

Една от най-големите новини в първия вариант на списъка на Екатерина Захариева според поне три различни източника беше, че Цецка Цачева ще стане посланик в Черна гора. Ако назначението се случи, мястото на правосъден министър ще се освободи, а заедно с него се очакваха и още размествания в правителството. Това щеше да позволи както да се неутрализират някои вътрешни напрежения, така и да се отиграе ситуацията с очакваните протести в началото на следващия месец. В сряда обаче Цачева не е била сред обсъжданите имена.

Цецка Цачева е сред обсъжданите имена за посланик в Черна гора, но (засега) не е предложена на президента за съгласуване
Фотограф: Надежда Чипева

Министърът на правосъдието натрупа много негативи през последните месеци - като се започне със закона за КПКОНПИ, който предизвика скандали и трябваше да бъде спешно поправен седмици след като беше приет, мине се през бягството на затворниците и се стигне до кризата с Търговския регистър. Последният гаф само потвърждава вече взетото решение Цачева да заеме дипломатическа служба. Досегашният посланик в Черна гора - бившият правосъден министър от БСП Младен Червеняков, се завръща в България.

Заради посланическите рокади екипът на външния министър трябваше да претърпи промяна, но и за това няма одобрение. Двама от четиримата зам.-министри са предложени за посланици - Юрий Щерк във Франция, а Тодор Стоянов в Италия. Постоянният секретар на министерството Елена Шекерлетова фигурира в списъка на Захариева като кандидатура за посолството в Берлин. За Германия обаче има спор между външното министерство и президентството, защото по неофициална информация Радев е обещал на посланик Ради Найденов още един мандат там. Найденов беше министър на външните работи в служебното правителство на Огнян Герджиков. Проблемът е, че според закона за дипломатическата служба той трябва да се върне за две години в България. Възможно е да се намери някакво компромисно решение и Найденов да оглави в крайна сметка посолството в Швейцария. Меглена Плугчиева би трябвало да си вземе окончателно довиждане с властите в Берн. Веднъж вече го направи, защото беше подведена, че ще стане посланик в Москва, но след като в Русия отиде секретарят по външна политика на Румен Радев Атанас Кръстин, тя беше върната. Това обаче не може да стане за повече от година. Плугчиева е в списъка за Загреб, а според други източници е вариант и за Черна гора.

Мястото в Загреб е вакантно, след като досегашният посланик Таня Димитрова стана генерален консул в Милано. За този тип назначения няма нужда от мнението на президента. Така и посланикът в Баку Мая Христова замина за Ню Йорк като генерален консул. Най-вероятно това са случаите, за които намекват в писмото си от Българското дипломатическо дружество. Генерални консули станаха и бившият директор на разузнаването Драгомир Димитров в Мюнхен, и бившият директор на НСО Ангел Антонов в Санкт Петербург.

От Рим посланик Марин Райков очаква да замине за Лондон с обяснението, че като на бивш премиер, за да спази закона между мандатите да е две години на работа в България, трябва да му се предложи същата позиция, а тя е хм... заета в момента от друг. Ако президентът приеме подобно тълкувание, това би обрекло дипломата на доживотно "изгнание" в чужбина. От столицата на Великобритания в България се връща Константин Димитров. Най-вероятно той ще стане зам.-министър на външните работи, какъвто беше в правителството на Иван Костов от 1998 до 2001 г., а после и през 2009 г. при министър Николай Младенов.

Бившият главен секретар на БСП Димитър Дъбов (в центъра) е в основата на опозицията на Корнелия Нинова и тя би имала полза от дипломатическото му назначение
Фотограф: Велко Ангелов

Казахстан окончателно се превръща в дестинация, където се изпращат хора, за които е добре да изкарат един санитарен период по-далеч от България. След бившия главен прокурор Никола Филчев и съпругата на някогашния депутат от СДС (и бивш шеф на комисията по хазарта по времето на НДСВ) Георги Петров, известен с нелицеприятен прякор, сега за Астана е предложен бившият главен секретар на БСП Димитър Дъбов. Корнелия Нинова би трябвало да е много доволна, защото, ако някой може да "изкара" гласовете, нужни на вътрешнопартийната опозиция, за да я смени като председател, това е той. По неофициална информация обаче назначението на Дъбов изобщо не е сигурно.

Президентът най-вероятно ще възрази и срещу т.нар. "ротации на място". Под тази формулировка се предполага, че се крие намерението на министерството да предложи посланикът в НАТО Иван Найденов да се смени с посланика в ЕС Димитър Цанчев, като и двамата са базирани в Брюксел.

Метин Казак, с протекциите на ДПС, би искал да остане в посолството в Катар, но това може да продължи най-много до края на 2019 г., тъй като четиригодишният му мандат изтича през 2018 г., а може да бъде удължен по изключение само с година. В Саудитска Арабия би трябвало да отиде бившият депутат от СДС Димитър Абаджиев, който е посланик в Словения. Той е предложен отдавна, но се очакваше финансиране на откриването на мисията на България там, което вече е осигурено. Абаджиев би трябвало да довърши оставащите две години от мандата си, тъй като замина в Любляна през 2016 г. За там амбиции има бившият депутат от НДСВ, а сега представител на България в ОССЕ във Виена Светослав Спасов.

В първата половина на 2019 г. изтича и мандатът на Надежда Нейнски в Турция. За мястото й се твърди, че премиерът Бойко Борисов харесва сегашния представител в Париж (и негов бивш външнополитически съветник) Ангел Чолаков, но обсъждането с "Дондуков" 2 още не е започнало.

В режим "изчакване"

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Списъкът с предложенията се съгласува тези дни, въпреки че първите имена от него са били известни два-три месеца преди началото на председателството на Съвета на ЕС. После то е забавило процедурата, а сега тя се усложни допълнително заради спора за Общото събрание на ООН. Според източници от двете страни на бул. "Дондуков" в София държавният глава останал неприятно изненадан от решението на правителството тази година за откриването на годишната сесия в Ню Йорк на 23 септември да пътува премиерът Бойко Борисов вместо президента. Това ще се случи за пръв път от 2010 г. досега. През 2017 г. в САЩ беше президентът Румен Радев. Премиерът не е бил зад океана от 2012 г., през 2014 г. за последно беше там като лидер на опозицията. "Международният форум е елегантен начин да организираш и двустранни разговори в САЩ", твърдят дипломати.

Вместо в Ню Йорк Румен Радев ще бъде в Букурещ, където на 17 и 18 септември ще има среща на върха на инициативата "Три морета" (повече в карето). В президентството са напрегнати, защото една от деликатните теми, по които може да се наложи да вземат отношение, е доставките на втечнен природен газ от САЩ. В този панел модератор е посланик Ричард Морнингстар, председател на Световния енергиен център и член на борда на директорите на Атлантическия съвет. В първия ден на срещата, за когато са планирани изказванията на държавните глави, водещ ще е ген. Джеймс Джоунс, бивш съветник по националната сигурност на президента Барак Обама. Секретарите по външна политика на президента Румен Радев все още навлизат в работата, след като Атанас Кръстин стана посланик в Москва. Новият титуляр Димитър Арнаудов е бил посланик в Албания, а на другия секретар - Николай Милков, силната страна са отношенията с НАТО и военната сигурност. Доскоро той беше секретар по председателството на Съвета на ЕС.

Какво е инициативата "Три морета"

Това е форум на 12 държави, които граничат със Средиземно море, Черно море и Балтийско море. Всички те са членове на ЕС, но само Австрия не е била част от социалистическия блок. В инициативата участват Вишеградската група (Чехия, Словакия, Унгария, Полша), прибалтийските държави (Литва, Латвия, Естония) и Австрия, България, Румъния, Хърватия и Словения. Целта е да задълбочат връзките си в търговията, инфраструктурата и енергетиката. Първата среща на върха беше през 2016 г. в Дубровник, втората - през юли 2017 г. във Варшава. От българска страна нивото на представителство винаги е било президент. Активна роля в организирането на разговорите играе неправителствената организация от САЩ Атлантически съвет, като има и съпътстващи бизнес форуми. Тази година той е организиран от румънската търговско-промишлена палата.

През 2017 г. на срещата на върха присъства американският президент Доналд Тръмп, а основната му тема беше улесняването на доставките на втечнен природен газ от САЩ за Европа като част от намаляване на зависимостта от Русия. Подкрепата за "Три морета" е записана и в актуализираната стратегия за национална сигурност на България, която беше приета през декември от Министерския съвет и одобрена от Народното събрание през март. В документа правителството беше определило инициативата като "свързана с изграждането на енергийна инфраструктура по коридор север - юг", но парламентът я редактира като "свързана с изграждането на енергийна, транспортна и телекомуникационна инфраструктура по коридор север - юг".

Темата накратко

- Правителството е подготвило списък с десетки предложения за посланици

- В първия вариант фигурираше и министърът на правосъдието Цецка Цачева

- Румен Радев и Екатерина Захариева обаче не могат да постигнат съгласие

Ако се съди по списъка с разместванията на българските посланици, които Министерството на външните работи предлага на президента за съгласуване, в екипа на Екатерина Захариева ще настъпи пълна промяна, Бойко Борисов ще търси нов министър на правосъдието, а Корнелия Нинова ще се отърве от мощния гръб на вътрешната опозиция в БСП.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    owen avatar :-|
    owen

    или важат правилата, или не. въпросът е някой застава ли зад правилата, или всички страни се стремят да ги нарушат, и накрая ще е на принципа аз на тебе, ти на мене.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK