Когато парите от София не стигат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато парите от София не стигат

Еврофондовете ще стават по-оскъдни и по-насочени, а парите от правителството няма да покрият всички нужди на общините. Те ще трябва да правят и други инвестиции, ако искат да се развиват

Когато парите от София не стигат

Докато чакат истинска децентрализация и повече местни приходи, общините в България имат и друга опция за развитие: целеви заеми

58650 прочитания

Еврофондовете ще стават по-оскъдни и по-насочени, а парите от правителството няма да покрият всички нужди на общините. Те ще трябва да правят и други инвестиции, ако искат да се развиват

© Shutterstock


Общините в България нямат достатъчно пари. Това е факт, който проверяваме емпирично всеки ден - чрез дупките по пътищата и проблемите с канализацията. Едва 17% от общинската мрежа се характеризира с добро състояние на пътните настилки, 47% се определя като лоша, а 15% е без трайна пътна настилка. Според експертни проучвания разходите за поддръжка на пътната инфраструктура за периода 2017 - 2022 г. се оценяват на около 300 млн. лв., а разходите за рехабилитация на около 2.8 млрд. лв. При ВиК сектора нещата стоят дори по-трагично. Инвестиционните общински потребности за периода 2014 - 2023 г. се оценяват на около 12 млрд. лв.

Еврофондовете покриват доста малка част от тези потребности и ще стават все по-малко и по-насочени, което ще значи, че до тях ще имат достъп все по-малко общини, за все по-малко дейности. Друг вариант за финансиране биха били собствените средства, но приходите на българските общини са силно централизирани. Вариантът, за който все още малко общини говорят и мислят, е финансиране на инвестиционни разходи с дълг. Това звучи кощунствено в епохата на масовата истерия по задлъжнялостта, но нека прегледаме как стоят нещата.

Зависими от държавата

Данъчните приходи на общините в България са много ниски. Средните стойности на показателя дял на местните спрямо общите данъци в Европейския съюз се оценяват на около 25%. Показателят за България е около 3%. За разлика от другите държави в ЕС в бюджетите на местните власти в България не присъстват споделени данъци и нямат възможности за налагане на т.нар. данъчни надбавки.

Автор: Капитал

Това ги оставя зависими от трансферите от държавата. Приходите от субсидии доминират в общинските бюджети, като средно за страната заемат около 60% от общинските постъпления. Трансферите имат предимно целеви характер, като само 10% от тях се разходват според потребностите и по решение на общините. Капиталовата субсидия през последните години заема между 5 и 15% от трансферите за общините, а средствата, постъпващи по тази линия в бюджетите, категорично не са достатъчни за покриване на нарастващите потребности.

Това прави особено важни т.нар. извънредни капиталови трансфери. Точно такъв пример имахме в началото на месеца, когато по неясен критерий бяха разпределени отново над 100 млн. лв. на общини. Община Банско например получава допълнителен трансфер от 1 млн. лв. Общината е в добро финансово състояние, с добри нива на собствените приходи и достъп до дълговия пазар. Неясни остават критериите, по които получава толкова високо допълнително финансиране. Преглед на постановленията на Министерския съвет за 2017 г. показва, че 132 общини са получили такива допълнителни трансфери в размер на 243 млн. лв.

Ако не става с трансфер, може с дълг

Ползването на директен трансфер от държавата е подмамващо и е "безплатен" ресурс за кмета (но не и за всички останали данъкоплатци). То обаче е несигурен механизъм за развитието на една община - зависи от "милостта" на правителството и лишава от самостоятелност местната власт. Също така е силно недостатъчно. За да има истинско развитие на общините, а не кърпене "на парче", те (също както и всяка нормална фирма) неизбежно ще трябва да използват привлечени ресурси.

Размерът на дълговото финансиране на общините в България в абсолютна стойност расте през последните години (виж графиката). Общинският дълг съставлява около 4% от публичния дълг и около 1% от БВП. Разглеждайки дълга по общини обаче, констатираме, че в края на 2017 г. 82 общини (31% от всички) не ползват дълг, 89 общини са с остатъчен дълг до 1 млн. лв, а дългът на Столична община заема 50% от целия местен дълг.

Останалите общини с по-съществен размер дълг са Бургас, Несебър, Поморие, Созопол, Варна, Пловдив, Сливен. Все големи общини или общини с развита местна икономика, с добри нива на собствени приходи и относителна независимост от държавните трансфери. По-голямата част от тях имат банкови заеми, както и облигационни емисии. До облигационния пазар обаче достъп имат оскъден брой общини. По-голямата част разчитат основно на общински заеми.

Има много пречки пред общините да излизат на дълговия пазар - ограничена данъчна база, ниски собствени приходи и съществена зависимост от държавните трансфери. Законът за публичните финанси ограничава годишните плащания по дълга до 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години. Добавяйки и максималния матуритет на заемите, които традиционно одобряват банките (10 г.), малките и средните общини имат достъп до сравнително ниски по размер инвестиционни кредити.

Има и начини дори финансово слаби български общини да стигнат до такъв тип финансиране. Една от възможностите е груповото финансиране (pool financing), което се прилага успешно в Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Франция, Холандия. В Швеция и Франция например популярни сред местните и регионални власти са агенциите Kommuninvest и Agence France Localе.

Допълнителен надзор

Местните власти членуват на доброволен принцип в агенциите, а в Швеция агенцията обединява над 95% от общините. Агенциите подобряват условията за дългово финансиране в местния сектор, а тяхното стъпване на пазара е свързано с предлагането на много изгодни лихвени условия. Погледнато в по-дългосрочен план, при създадената конкуренция, банките постепенно намаляват цените на дълговото финансиране за общините, но като цяло условията на агенциите остават по-добри за по-голямата част от местните власти.

Въз основа на изготвени прогнози и бизнес планове за бъдещо търсене на ресурс от общините, агенциите емитират голяма по размер облигационна емисия. Поради високия рейтинг на дружеството набраният ресурс е евтин и с дългосрочен матуритет. Общините, които са членове на агенцията, подават искане за заем с цел финансиране на инвестиционната си програма. Съществен плюс е дългосрочнността на кредитите, които агенциите предлагат - във Франция те достигат до 20-25 години.

14.5 млн. лв дълг може да поеме по сегашните законови разпоредби община с бюджет от около 13 млн. лв. (вземаме за пример малка морска община). Това значи годишни вноски от около 1.8 млн. лв. по обслужване на дълга. Тези 14.5 млн. лв биха били седем пъти повече от настоящите средства, с които общината разполага, за да прави инвестиции. Това са пари, с които могат да се оправят не само улиците, но и ключова инфраструктура, като например местната автогара.

Агенцията не разглежда и не оценява проект по проект, а одобрява заемите на основа на кредитната способност на общините, а целта е финансиране на най-разнообразни проекти. Всяка агенция има правила и точкова система, според която даден член на организацията може да ползва заемен ресурс. Разходите по обслужване на дълга и остатъчния дълг се определят индивидуално за всяка община. Агенциите ползват определени скали за оценка и община не може да получи заем, докато не покрие необходимите изисквания.

Това, което различава работата на агенциите от банките, е строгата система за контрол. Агенциите правят ежедневен мониторинг на портфолиото си, правят наблюдение на специфични общини и преразглеждат два пъти годишно финансовото състояние и кредитоспособност на своите членове. Общините трябва да отговарят на определени финансови критерии за да получат членство, а при одобрение на заем се прави допълнителен социално-икономически анализ. При влошаване на финансовото състояние на някоя от общините членството може да бъде отнето. С други думи, агенциите действат като допълнителен надзорен орган за местните власти и подпомагат осигуряването на стабилност в местния сектор. Те индикират при констатирани финансови проблеми и стимулират общините за поддържане на добра фискална дисциплина и висока кредитоспособност.

Създаването на такава агенция обаче изисква време и акумулиране на усилията на централната и местната власт. В държави с ниска степен на децентрализация е необходима значителна предварителна подготовка на местните власти и съществена подкрепа за подобряване на фискалната дисциплина и повишаване на кредитоспособността.

Може и в зелено

Зелените облигационни емисии набиращи популярност през последните години също предполагат достъп до евтин и дългосрочен дългов ресурс. Основната разлика със стандартните облигационни емисии е целевото разходване на средствата – финансират се единствено инвестиции, свързани с опазването на околната среда. Поради специфичната цел на финансирането интересът на инвеститорите към изкупуването на този тип емисии е по-голям. Типичните инвестиции, които местните власти правят със средствата от тези емисии, са във водния и енергийния сектор, рециклиране на отпадъци и борба със замърсяванията, както и инвестиции, свързани с климатичните промени. Все неща, от които повечето български общини имат силна нужда и малко възможности.

Добър пример за зелена емисия е емисията на Париж. Първата зелена облигационна емисия на френската столица е направена през месец ноември 2015г. и е в размер на 300 мил. евро. Срочността на заема е 15.5 години, а годишния купон е в размер на 1.75%. Кредитният рейтинг на Париж е AA. Емисията се радва на висок интерес, а инвеститори са застрахователни и пенсионни дружества (51%) и асет мениджъри (49%).

Защо обаче дълг?

Дълговото финансиране може да помогне за намаляване на оперативните разходи на общините. Те правят значителни текущи разходи за ремонт на остаряла и амортизирана инфраструктура. Често тези разходи могат да бъдат по-високи от разходите по обслужване на дълга. От друга страна, забавените инвестиции могат да повлияят негативно върху развитието на местната икономика, а това влияние има директно въздействие върху живота на местното население.

По въпроса за надзора законът регламентира максималния размер на годишните разходи за обслужване на дълга, а цели три институции се грижат дисциплината да се спазва - Министерството на финансите, Агенцията за държавен финансов контрол и Сметната палата. На публични обсъждания жителите могат да получат информация защо се поема дълг, с каква цел и съответно да се внесат възражения и предложения. В практиката в България рядко се наблюдава община, която не изплаща своите дългови задължения. Предвид липсата на процедура за фалит на местни власти у нас община не може да бъде обявена в несъстоятелност, а в случай на финансови трудности дългът се предоговаря и изплаща с удължен погасителен план.

Дългът винаги ще бъде по-рисков инструмент за развитие, но не бива да се изключва. Единственото условие е средствата да отиват по предназначение и вложението им да е в наистина ефективни и нужни местни инвестиции. Но това са същите условия, които и сега би трябвало да управляват решенията на кметовете. Ако не, хората все пак имат най-добрия начин на контрол - гласуването.

* Авторът е финансист с дългогодишен опит в сферата на местните финанси

Общините в България нямат достатъчно пари. Това е факт, който проверяваме емпирично всеки ден - чрез дупките по пътищата и проблемите с канализацията. Едва 17% от общинската мрежа се характеризира с добро състояние на пътните настилки, 47% се определя като лоша, а 15% е без трайна пътна настилка. Според експертни проучвания разходите за поддръжка на пътната инфраструктура за периода 2017 - 2022 г. се оценяват на около 300 млн. лв., а разходите за рехабилитация на около 2.8 млрд. лв. При ВиК сектора нещата стоят дори по-трагично. Инвестиционните общински потребности за периода 2014 - 2023 г. се оценяват на около 12 млрд. лв.

Еврофондовете покриват доста малка част от тези потребности и ще стават все по-малко и по-насочени, което ще значи, че до тях ще имат достъп все по-малко общини, за все по-малко дейности. Друг вариант за финансиране биха били собствените средства, но приходите на българските общини са силно централизирани. Вариантът, за който все още малко общини говорят и мислят, е финансиране на инвестиционни разходи с дълг. Това звучи кощунствено в епохата на масовата истерия по задлъжнялостта, но нека прегледаме как стоят нещата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Нещо не разбрах логиката ...
    Ако приходите ми (от данъци и такси) са малки (а тези по проекти - несигурни) ... как ще върна дълга? Освен, ако не направя предприятие, което започва да носи приходи и се изплаща като инвестиция?
    Да, има тук-там примери, в които е изгодно - например, давам по 200000 за осветление, инвестирам 1-2 млн в нови (енергоспестяващи) лампи, сметката ми пада до 100000 и дългът се изплаща.
    Но си остава основния проблем. С пари откъде да се прави нова инфраструктура, да се влага в образование, здраве, да се правят социални разходи и т.н.?

  • 2
    nikeair avatar :-|
    NicK

    До коментар [#1] от "Никола Йорданов":
    Логиката е проста - инвестиции в общинска инфраструктура и градска среда, финансирани с дългосрочни и ниско-лихвени кредити сега, ще донесат допълнителни приходи от общински данъци по-късно. Подобренията може да доведат до допълнителни частни инвестиции, плюс подобреното качество за живот в града.
    Всичко това, разбира се е при условие на целенасочени и ефективни инвестиции, а не пре-разпределение/кражба на средства и товарене на данъкоплатците и с кредити отгоре...

  • 3
    ruark avatar :-|
    ruark

    Tова е статия за насърчаване на дълга на общините и е сигурно платена от банките. Община взима дълг от 2 милиона на лихва 4 % за направа на булдюри, асвалт, лампи, смяна на кофи за боклук и павиране. тоест инвестиции в инфраструктура. Обаче тя не изкарва чрез тази инфраструктура пари за да върне дълг. Местните такси се вдигат и народа обеднява още повече...... Ако общината е пред фалит то правителстовто ще върне парите и кметове и ръководство ще се уволнят и нещата са пак същите, тоест до следващото задлъжняване. Печалбата е за банките и фирмите строящи инфраструктура по лондонски цени.
    По разумно било общините да инвестират пари в предприятия и инфраструктура свързани с тях за да могът да им носят доходи или във фондове с постоянни дивиденти и да се направи така че по богатите общини да се самоиздържат и 50 % от средствата от данъци и такси да остават в тях. На тях трябва да им е забранно да задлъжняват или ако задлъжняват да задлъжняват например до 20 % от всичките им постояни приходи. Ако една община има приходи от 2 милиона лева например то задлъжняването може да бъде до 400000 лева например. Средствата предвидени за тези общини от републиканският бюджет да отиват за издръжка на по бедни общини. Крайно време е както държавата така и общините да инвестират във фондове и предприятия за да изкарват пари. В германия и др. държави да не кажа всички общини имат дялови участия в предприятия и големи концерни, от които изкарват пари за да укрепват бюджетите си......
    Разликата от тяхното задлъжняване и задлъжняването на бг общини е че те има какво да продадът тоест част от дяловите си участия в концерните ако няма накъде повече да обслужват дълг а бг общините нямат.......
    Общината трябва да се научи да изкарва пари не от данъци и такси а от икономически дейности и да ги стопанисва добре все едно е частна фирма. В една богата община също има много бедни. тази община трябва да се грижи за нейните граждани социално. Да им предлага курсове за квалификация и дори да ги субсидира с парични средства. Но за да може това да се случи тя трябва да изкарва пари а не да задлъжнява заради инфраструктура.
    Сравнявам с частно лице. Частно лице взима 10000 лева пари от банка на заем да си оправи инфраструктурата. Прави си една що годе хубава фасада на къщата и парите свършват. Да обаче неговите доходи не са се покачили и после той почва да връща пари на банката и да изнемогва, даже може да се стигне и до фалит. Ако обаче тази фасада спомага за настаняването на хора в къщата му, при условие че и стаите под наем са на ниво, трябва да се види какво е съотношението на увеличаването на дохода му спрямо натоварването с разходите за обсл. на дълга. Тоест дали тази инвестиция си заслужава въобще да се направи. Така е и с общината. Общината взима дълг прави нови проекти което е ок, обаче дали тя може да си ги позволи, дали тези инвестиции в инфраструктура ще донесът приходи или може да се получи обратният ефект. Дали гражданите имат изгода от това. Направа на инфраструктура е при всички случаи добре за гражданите но на каква цена и в какъв мащаб......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK