Чуждите инвестиции в България намаляват 10 пъти през последното десетилетие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чуждите инвестиции в България намаляват 10 пъти през последното десетилетие

През 2017 г. най-много чуждестранни средства привлича индустриалното производство

Чуждите инвестиции в България намаляват 10 пъти през последното десетилетие

Според експерти добро ниво на капиталовложенията е 10% от БВП, а през 2017 г. то е 1.9%, показва анализ на БСК

14395 прочитания

През 2017 г. най-много чуждестранни средства привлича индустриалното производство

© Цветелина Белутова


Инвестициите в България достигат близо 19 млрд. лв. през 2017 г., като от тях 1.9 млрд. лв. са чужди, а останалите са местни. За сравнение, десетилетие по-рано общият обем на капиталовложенията е бил 18 млрд. лв., от които едва 258 млн. лв. са дело на българския предприемач. Това става ясно от анализ, представен от Българската стопанска камара (БСК). "Наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България", счита председателят на камарата Радосвет Радев. Зам.-председателят на БСК Камен Колев отбелязва, че общият обем на чуждите инвестиции е толкова незначителен, че не оказва ефект върху икономиката.

Икономисти обаче считат, че инвестициите в България днес са далеч по-устойчиви и допринасят повече в дългосрочен план за развитието на икономиката спрямо тези от периода около 2007 г., макар и да са по-малко като обем. Докато тогава голяма част от капиталовложенията отиваха в недвижими имоти и финансово посредничество, през 2017 г. най-много средства привлича индустриалното производство.

Колко да бъдат

Понижението на чуждите инвестиции е видимо не само в абсолютните стойности, но и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната - от 27.9% през 2007 г. до 1.9% миналата година. Двете числа обаче са крайности. Според експерти добро, лесно усвоимо от страната ниво на чужди инвестиции е около 10% от БВП, което е около 5 млрд. лв. според данните от миналата година. Повече биха потискали местния бизнес с прекомерна конкуренция, а по-малко омаловажава приноса им към икономиката.

Твърде малко

Първоначалните данни за 2018 г. не са обнадеждаващи. Към средата на годината чуждите инвестиции в страната са 246 млн. лв. при двойно по-голям обем през същия период на 2017 г. Числата обаче ще бъдат ревизирани от БНБ през следващата година, вероятно в посока нагоре. Въпреки това вероятността да достигнат целта от 5 млрд. лв. през 2018 г. е минимална.

Ниското ниво на чуждестранен инвеститорски интерес от БСК онагледяват и чрез сравнение с емигрантските пари. Според данните сумата на паричните преводи от емигранти достига 2.25 млрд. лв. през 2017 г., като така надвишават чуждите инвестиции с близо 400 млн. лв.

Според статистиката на Световната банка страната изостава и спрямо други държави от региона. Така например сръбската икономика, която е сравнима с българската по размер, привлича близо два пъти повече чужди инвестиции, което се равнява на 6.9% от БВП на Сърбия. В Румъния делът е по-малък (2.3% от БВП), но в абсолютна стойност сумата се равнява на 4.95 млрд. долара през 2017 г. при 1.66 млрд. в България.

Пречките пред инвеститори

Инвестициите, като цялостен индикатор за бизнес климата в една държава, са зависими от множество фактори, повечето от които се повтарят от години. Експертите на БСК обръщат внимание на недостига на квалифицирани кадри, лошата инфраструктура, корупцията. Свързването към комунални услуги като електричество и водоснабдяване пък изисква много време, усилия и средства, основно заради бавните процедури на местно ниво.

Процедурите по несъстоятелност също са повод за резерви - от БСК посочват, че процесът на обявяване на фалит отнема средно над 3.5 години. През това време активите не носят доход, а инвеститорите не могат да си върнат парите, което увеличава риска, свързан с първоначалното вложение.

Какво може да се направи

Предвид липсата на квалифицирани кадри част от мерките, които представителите на работодателите предлагат, са очаквани. А именно - подобряването на образованието и квалификацията на работещите в страната, както и улеснен внос на работници от чужбина. Други предложения са насочени към смекчаване на регулациите за бизнеса, подобряване на правосъдието и стабилност на нормативната среда.

Радосвет Радев отбелязва, че мерките не е нужно да са стимули, а по-скоро с насока към улеснение на инвеститорите. Той дава пример със сертификатите за ускорено административно обслужване. Към момента те се издават основно на големи фирми, които обаче нямат нужда от тях предвид ресурсите, с които разполагат. Достъпът до сертификати на малки и средни фирми може да се улесни.

Инвестициите в България достигат близо 19 млрд. лв. през 2017 г., като от тях 1.9 млрд. лв. са чужди, а останалите са местни. За сравнение, десетилетие по-рано общият обем на капиталовложенията е бил 18 млрд. лв., от които едва 258 млн. лв. са дело на българския предприемач. Това става ясно от анализ, представен от Българската стопанска камара (БСК). "Наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България", счита председателят на камарата Радосвет Радев. Зам.-председателят на БСК Камен Колев отбелязва, че общият обем на чуждите инвестиции е толкова незначителен, че не оказва ефект върху икономиката.

Икономисти обаче считат, че инвестициите в България днес са далеч по-устойчиви и допринасят повече в дългосрочен план за развитието на икономиката спрямо тези от периода около 2007 г., макар и да са по-малко като обем. Докато тогава голяма част от капиталовложенията отиваха в недвижими имоти и финансово посредничество, през 2017 г. най-много средства привлича индустриалното производство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    кой каквото сам си направи...

  • 2
    crusible avatar :-|
    crusible

    Голям праз, нали сме стабилни!

  • 3
    ggggggggggg avatar :-|
    ggggggggggg

    То това с инвестициите не е много свързано с политиката конкретно тук, но има много какво да се направи.

    Незабавно трябва да се заработи по проект за привличане на чуждестранни работници, с приоритет българи, славяни, християни, азиатски немюсюлмани. Така ще дадем служители на фирмите, които биха искали да инвестират.

    Спешни, безболезнени за корупционния елит реформи за намаляване на процедурите, които бавят инвеститорите. Изброени са по-горе.

    Ако направим всичко това, не можем да очакваме нива, по-добри от тези на Сърбия. Достатъчно позитивно е, че инвестициите си остават константни, макар и благодарение на родни инвеститори. Растежът на местните инвестиции може да е пренебрегван, но също е и позитивен факт.

  • 4
    hifi_hifi avatar :-|
    hifi_hifi

    а забелязвате ли, че българските инвестиции се увеличават... стиге сме чакали само на чужди. Има вече доста сериозни български фирми, които работят много добре

  • 5
    iavorski avatar :-|
    iavorski

    До коментар [#4] от "ywk50370410":

    Те "чуждестранните" преди пак са си били български. Офшорка тук, офшорка там инвестират в България пари с неясен произход.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK