С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
5 28 авг 2018, 14:50, 10982 прочитания

Чуждите инвестиции в България намаляват 10 пъти през последното десетилетие

Според експерти добро ниво на капиталовложенията е 10% от БВП, а през 2017 г. то е 1.9%, показва анализ на БСК

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Инвестициите в България достигат близо 19 млрд. лв. през 2017 г., като от тях 1.9 млрд. лв. са чужди, а останалите са местни. За сравнение, десетилетие по-рано общият обем на капиталовложенията е бил 18 млрд. лв., от които едва 258 млн. лв. са дело на българския предприемач. Това става ясно от анализ, представен от Българската стопанска камара (БСК). "Наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България", счита председателят на камарата Радосвет Радев. Зам.-председателят на БСК Камен Колев отбелязва, че общият обем на чуждите инвестиции е толкова незначителен, че не оказва ефект върху икономиката.

Икономисти обаче считат, че инвестициите в България днес са далеч по-устойчиви и допринасят повече в дългосрочен план за развитието на икономиката спрямо тези от периода около 2007 г., макар и да са по-малко като обем. Докато тогава голяма част от капиталовложенията отиваха в недвижими имоти и финансово посредничество, през 2017 г. най-много средства привлича индустриалното производство.



Колко да бъдат

Понижението на чуждите инвестиции е видимо не само в абсолютните стойности, но и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната - от 27.9% през 2007 г. до 1.9% миналата година. Двете числа обаче са крайности. Според експерти добро, лесно усвоимо от страната ниво на чужди инвестиции е около 10% от БВП, което е около 5 млрд. лв. според данните от миналата година. Повече биха потискали местния бизнес с прекомерна конкуренция, а по-малко омаловажава приноса им към икономиката.

Твърде малко



Първоначалните данни за 2018 г. не са обнадеждаващи. Към средата на годината чуждите инвестиции в страната са 246 млн. лв. при двойно по-голям обем през същия период на 2017 г. Числата обаче ще бъдат ревизирани от БНБ през следващата година, вероятно в посока нагоре. Въпреки това вероятността да достигнат целта от 5 млрд. лв. през 2018 г. е минимална.

Ниското ниво на чуждестранен инвеститорски интерес от БСК онагледяват и чрез сравнение с емигрантските пари. Според данните сумата на паричните преводи от емигранти достига 2.25 млрд. лв. през 2017 г., като така надвишават чуждите инвестиции с близо 400 млн. лв.

Според статистиката на Световната банка страната изостава и спрямо други държави от региона. Така например сръбската икономика, която е сравнима с българската по размер, привлича близо два пъти повече чужди инвестиции, което се равнява на 6.9% от БВП на Сърбия. В Румъния делът е по-малък (2.3% от БВП), но в абсолютна стойност сумата се равнява на 4.95 млрд. долара през 2017 г. при 1.66 млрд. в България.


Пречките пред инвеститори

Инвестициите, като цялостен индикатор за бизнес климата в една държава, са зависими от множество фактори, повечето от които се повтарят от години. Експертите на БСК обръщат внимание на недостига на квалифицирани кадри, лошата инфраструктура, корупцията. Свързването към комунални услуги като електричество и водоснабдяване пък изисква много време, усилия и средства, основно заради бавните процедури на местно ниво.

Процедурите по несъстоятелност също са повод за резерви - от БСК посочват, че процесът на обявяване на фалит отнема средно над 3.5 години. През това време активите не носят доход, а инвеститорите не могат да си върнат парите, което увеличава риска, свързан с първоначалното вложение.

Какво може да се направи

Предвид липсата на квалифицирани кадри част от мерките, които представителите на работодателите предлагат, са очаквани. А именно - подобряването на образованието и квалификацията на работещите в страната, както и улеснен внос на работници от чужбина. Други предложения са насочени към смекчаване на регулациите за бизнеса, подобряване на правосъдието и стабилност на нормативната среда.

Радосвет Радев отбелязва, че мерките не е нужно да са стимули, а по-скоро с насока към улеснение на инвеститорите. Той дава пример със сертификатите за ускорено административно обслужване. Към момента те се издават основно на големи фирми, които обаче нямат нужда от тях предвид ресурсите, с които разполагат. Достъпът до сертификати на малки и средни фирми може да се улесни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1934 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 2323 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Китайска делегация е посетила площадката на АЕЦ "Белене"

Представители на Китайската национална ядрена корпорация са се запознали с наличното оборудване и изградените съоръжения

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма