Пламен Ранчев: Късно е вече за закон за царските имоти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пламен Ранчев: Късно е вече за закон за царските имоти

Преди седмица Софийският градски съд (СГС) като първа инстанция осъди Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза да предадат на държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) двореца "Врана" и парка към него, който те владеят. Столичната община също е осъдена да предаде на МРРБ владението на онази част от парка, която царските наследници й дариха през 2001 г. непосредствено след като имотът им бе реституиран от кмета Стефан Софиянски.

Пламен Ранчев: Късно е вече за закон за царските имоти

Председателят на комисията за царските имоти в 40-ото Народно събрание пред "Капитал"

69253 прочитания

Преди седмица Софийският градски съд (СГС) като първа инстанция осъди Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза да предадат на държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) двореца "Врана" и парка към него, който те владеят. Столичната община също е осъдена да предаде на МРРБ владението на онази част от парка, която царските наследници й дариха през 2001 г. непосредствено след като имотът им бе реституиран от кмета Стефан Софиянски.

© Юлия Лазарова


Закон за царските имоти не беше приет, когато му беше времето, защото от НДСВ се противопоставиха категорично на това. А причината е много проста – с приемането му те щяха да признаят, че всичките им предишни действия са били незаконни. Сега за такъв закон вече е много късно. Това е оценката на адвокат Пламен Ранчев за ситуацията с т.нар. царски имоти. Ранчев е един от малцината, които владеят фактите по казуса и е доказал, че не се поддава на натиск по темата.

През 2006 г. като народен представител от БСП в 40-ото Народно събрание той беше избран за председател на 14-членната Временна парламентарна комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници. Комисията бе сформирана на квотен принцип, а политическата задача, която негласно й бе поставена, на пръв поглед изглеждаше нерешима. От една страна, тя трябваше да отговори на обществените очаквания за търсене на истината и справедливо решение на царските имоти - след като почти всички политически партии активно употребиха тази тема в предизборната битка. От друга страна, различни лобита упражниха масиран натиск върху комисията да бъде благосклонна към интересите на Сакскобургготски, тъй като от това зависела съдбата на тройната коалиция. Въпреки натиска комисията подходи професионално и свърши огромна работа по изясняване на статута и документацията за всеки имот поотделно, както и за изготвяне на становище за принципните въпроси по законността на реституцията. Заслугата на Пламен Ранчев за това е много голяма.

Единственото отстъпление бе, че докладът на комисията завърши без обща оценка за законността на царската реституция, но на практика всички нейни членове освен депутатите от НДСВ подкрепиха становището, че предаването на царските имоти в полза на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок е извършено без законово основание. Докладът на комисията, приет с решение на парламента, днес може да бъде открит на сайта на Народното събрание само като част от стенограмата на пленарното заседание на парламента, с което бе приет. Недостъпни по електронен път са стенограмите от заседанията на комисията и впечатляващият масив от документи, събран от нея.

Пламен Ранчев познава пълната документация, с която разполага държавата по този казус, всички правни аргументи, изказвани в този продължителен дебат, включително и политическата интрига, която го движи задкулисно. Потърсихме го, след като миналата седмица Софийският градски съд обяви решение като първа инстанция, че дворецът и паркът "Врана" са незаконно върнати на наследниците на Борис III.

Г-н Ранчев, по делата за царските имоти всички съдилища постановяват еднозначни решения. Въпреки това всеки път, когато излезе такова решение, съдът бива заклеймяван от заинтересованите и техните адвокати, че е позволил да бъде употребен политически.

Съдебните решения по казусите с т. нар. царски имоти са напълно предвидими. Съдът прие това, което и парламентарната комисия констатира в доклада си през 2006 г. - че решение №12 на Конституционния съд от 1998 г., с което е отменен законът за одържавяването на "царските имоти" от 1947 г., няма реститутивен ефект, т.е. то не възстановява имоти, а само обявява, че законът противоречи на конституцията. Само законодателят обаче може с нов закон да преуреди материята, която е била отменена от КС.

Това, че царската реституция е невъзможна без закон, се коментира от много години. Знае се, че дори на Симеон Сакскобургготски, още докато беше премиер, е представяно становище в този смисъл от експерти в Министерския съвет. Това бе записано дори и в решението за мораториума върху разпореждането с царските имоти от 2009 г. Защо тази идея остана нереализирана?

Истината е, че през 2006 г. от НДСВ категорично се противопоставиха да се изготви закон за царските имоти, каквито предложения е имало и по-рано. Обяснението за това е много просто – приемането на закон означаваше автоматично да се признае, че всичко, което властите са предприемали от 2000 г. до този момент по отношение на тези имоти, е незаконно, включително и по време на цялото управление на НДСВ, когато на Симеон Сакскобургтотски са върнати повечето от имотите. Да се признаят за незаконосъобразни и действията на царските адвокати. За всички беше ясно, че Сакскобургготски няма реална представа дали адвокатите и съветниците му действат правилно или не, но те го убеждаваха, че всичко е напълно законно. Същите послания бяха отправяни и към обществото – съмненията в законното провеждане на царската реституция бяха обявявани за злонамерена политическа атака и нищо повече. Да се смени така рязко тезата по такъв обществено чувствителен въпрос би било политическо харакири.

А законът можеше да бъде приет много бързо, защото щеше да има не повече от два-три текста. Аз още тогава го предложих на Симеон в личен разговор, като му обясних, че само така ще отпадне съмнението, че се върши нещо подмолно, което си беше и така. Той възприе идеята, но после неговите хора го разубедиха.

И ето че сега тази късогледа тактика отново се прилага. Случаят "Врана" наистина има специфики, но принципните проблеми около реституцията остават, а същите хора, които навремето върнаха имотите по този незаконен начин, сега обвиняват съда.

Чух тезата на адвокат Ели Христова, че Фердинанд е построил "Врана", след като първо си купил земята в лично качество, че той достатъчно се е афиширал като собственик, затова в случая нотариалният акт, който е издаден по-късно (през 1928 г.) на името на интендантството, нямал отношение към този спор. Става въпрос за един нищожен нотариален акт, който не е подписан от нотариус, но именно той е представен на кмета Стефан Софиянски през 2001 г. от адвоката на Симеон Асен Ошанов и е посочен като основание в заповедта на Софиянски за деактуване на "Врана". Нещо повече – след това Симеон си вади констативен нотариален акт за собственост на "Врана" също на база на този негоден нотариален акт. Намерили са нотариус, който да го направи. Всичко това е незаконно и сочи на явни данни за престъпление, но прокуратурата дезавуира предварителната проверка.

Преди седмица Софийският градски съд (СГС) като първа инстанция осъди Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза да предадат на държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) двореца "Врана" и парка към него, който те владеят. Столичната община също е осъдена да предаде на МРРБ владението на онази част от парка, която царските наследници й дариха през 2001 г. непосредствено след като имотът им бе реституиран от кмета Стефан Софиянски.
Фотограф: Юлия Лазарова

Да, има доста документи, че Фердинанд е купувал терени в землището на "Врана" – някои са на негово име, други са купувани от частни лица, които после са му ги прехвърляли, за да не се разбере, че купувачът всъщност е той, и да му вдигат цената. "Врана" е построена без никаква документация върху тези земи, които са обединени основно около бивш чифлик. Само че, ако Симеон Сакскобургготски и сестра му претендират, че действат като наследници на Фердинанд, тогава трябваше да призоват и останалите наследници на дядо си – децата на леля им Надежда. Но те са побързали да си извадят нотариални актове само на себе си.

За да се разбере тази история, трябва да се знае как се е стигнало дотук – това, което всъщност прави съдът, като изследва документите за собственост. През есента на 1918 г. Фердинанд абдикира, приет е закон за съдене на виновниците за националната катастрофа, който предвижда и конфискация на имуществото им. Борис като наследник на короната, но не и на имуществото на баща си, защото Фердинанд е жив, е бил силно притеснен какво ще му бъде оставено от баща му и дали то няма да бъде конфискувано от правителството на Александър Стамболийски, който е прокарал този закон. Затова се вслушва в съветите на проф. Величко Стоенчев и проф. Йосиф Фаденхехт, корифеи по вещно право от онова време, които му дават идея да прехвърли всички имоти, които към онзи момент не са били узаконени, на Интендантството на царя, създадено да обслужва короната като държавна институция. Така или иначе по онова време имуществото на Фердинанд не може да бъде прехвърляно, защото е под възбраната на закона, а на Борис му е обяснено, че така всичко ще се запази в неговия патримониум като цар и за неговите наследници, както и че няма да дели с никого. Така започва една кампания по нотариално прехвърляне на почти всички имоти на името на интендантството като собственик. Тъй като повечето от тях до момента не са били уредени документално, по този начин те се узаконяват - ловните хижи "Ситняково" и "Саръгьол", които са построени без каквито и да е документи върху общински терени, "Царска Бистрица" и др.

Единственият имот, който действително е частна собственост на Борис, е къщата в с. Баня, но там теренът е купуван много по-късно на името на Борис и застроен след това.

Всички съдебни инстанции, които са се произнасяли по казуса с "царските имоти", еднозначно приемат, че интендантството е държавна институция, която упражнява правата на собственост от името на короната. Но това продължава да се оспорва от адвокатите на Симеон.

Интендантството е държавна институция, юридическо лице с отделен бюджет, финансиран от държавния бюджет. Не бива да се забравя, че по смисъла на Търновската конституция монархът не е просто личност, а институция, която олицетворява държавата. А интендантството на цивилната листа е на практика администрация, която подпомага дейността на монарха. От държавните бюджети от онези години става ясно, че интендантството е управлявало не само парите по цивилната листа на царя (които някои наричат заплатата на царя), но и много други средства от бюджета – за собствената си администрация, за поддръжка на имотите, за охрана, прислуга и за куп още други разходи.

На никого по това време не е хрумвало, че монархията ще престане да съществува, както става след референдума през 1946 г., и династията ще остане отделена от институцията. Монархът живее с мисълта за вечност и да възвеличи тази вечност в своите наследници. И още едно нещо не са допускали - че доста по-възрастният Фердинанд ще надживее доста по-младия Борис, а с това и наследяването ще бъде тотално обърнато. Фердинанд умира почти 11 години след Борис, което означава, че Борис няма как да наследи баща си и следователно не може да предаде това наследство на своите наследници. Както разбирам, това е причината по това дело да се твърди, че Борис III е придобил "Врана" по давност, като е отнел фактическото владение от баща си Фердинанд след абдикацията. Намирам за много спорна тезата, че един монарх може да придобива имоти по давност в държавата, която управлява.

Какво трябва да направи оттук нататък държавата?

Държавата в момента не може нищо да направи. След като има заведени дела, само съдът може да каже кое на кого е по право. Ако сега се тръгне към приемане на закон, след като съдилищата еднозначно се произнасят в полза на държавата, това ще означава практическа отмяна на съдебни решения. Скандално прозвучаха и опитите отпреди няколко месеца да се тръгне към споразумение с наследниците на Борис.

Аз съм поддържал, че единственият юридически способ, който ще създаде трайни правооотношения в тази материя, е приемането на закон, но това трябваше да стане, преди да бъдат заведени делата. Нека не забравяме, че първото беше заведено от Симеон и сестра му, които по съдебен ред предявиха претенции за имението "Кричим", след като пловдивският областен управител отказа да им го върне.

Право на отговор на Симеон Сакскобургготски по темата получавал ли е пари от държавата по време на изгнанието си вижте тук.

В този контекст трябва да се има предвид и нещо друго. Когато царското семейство е екстрадирано през 1946 г., на тях им е дадено правото да вземат определено имущество, пари, злато и ценности. Същевременно, има решение на МС от 1947 г. да им бъде изплатено и обезщетение от 5 млн. златни лева за имотите, които са им отнети със закона. Защото целта на този закон е да се обявят за държавна собственост всички имущества, които след време може да се открият тук или по света, включително банкови сметки, трезори и т.н. Това решение на МС бе получено от комисията по царските имоти през 2006 г. заедно с много други документи, които събирахме от всички институции. Не можехме да разберем обаче дали тези пари са били изплатени, аз поисках информация от БНБ, но оттам отказаха да ни я дадат. Затова и този въпрос не е коментиран в доклада. Имам основание да смятам, че тези пари са били изплатени, защото финансовите взаимоотношения на Симеон и държавата не са приключили дотук, а са продължили и по време на изгнанието му.

Моите частни проучвания показват, че българските власти са продължили да обслужват него и фамилията след екстрадирането, включително и с издръжка, която е била плащана от една секретна извънбюджетна сметка към МФ до 1989 г. Знае се даже кой е носил куфарчето с доларите през последните години, за да не остават документални следи. Последният, който е правил тези "доставки" и е поддържал контакти с царя, е бил висш дипломат и офицер от разузнаването.

Реално погледнато, върнатите имоти му носят само разходи. В комисията получихме информация, че от името на Симеон са правени опити да се вземат кредити срещу ипотека на някои от тях, но неуспешно. Никой няма да тръгне да купува такива имоти при реалната опасност впоследствие държавата да се окаже собственик.

Освен това след 2009 г. има и мораториум върху тях.

Царят стана безинтересен, след като му се разпадна партията, и тогава ГЕРБ заиграха популистки. Решението за мораториум, което внесе Яне Янев, е безумно като юридически акт, но Народното събрание го гласува. България ще бъде осъдена в Страсбург за този мораториум, който е и излишен, след като има дела. Мораториум върху собствеността е недопустим в държава, в чиято конституция пише, че частната собственост е неприкосновена. Той обаче изигра друга роля – спря изсичането на горите в Рила. По делото за връщане на горите държавата трябва да иска и обезщетение за времето, през които той ги е експлоатирал и е печелел от тях. И може да се окаже, че след прихващането за неговите претенции той ще има да дава доста пари.

Не е тайна, че навремето бяхте обект на силен натиск от среди в собствената ви партия да придадете друг облик на доклада за царските имоти.

Когато вече стана ясно какъв е вариантът на първоначалния доклад, имаше много силен натиск от страна на Сергей Станишев и хора около него персонално върху мен с настояване да го променя. И това не беше тайна – след всички посещения на част от състава на комисията в Министерския съвет на съвещания при Станишев с представителите на тройната коалиция. Нямахме никаква работа да ходим там изобщо. Много журналисти питаха – добре, де, защо ходите, какво обсъждате. Истината е, че ни привикваха да ни убеждават да променим доклада. Аз да си променя доклада.

Интервюто взе Мирела Веселинова

В 40-ото Народно събрание адвокат Пламен Ранчев беше председател на временната парламентарна комисия за установяване на истината на царските имоти и успя да доведе работата й докрай въпреки огромния натиск върху комисията и персонално върху него
Фотограф: Красимир Юскеселиев
Закон за царските имоти не беше приет, когато му беше времето, защото от НДСВ се противопоставиха категорично на това. А причината е много проста – с приемането му те щяха да признаят, че всичките им предишни действия са били незаконни. Сега за такъв закон вече е много късно. Това е оценката на адвокат Пламен Ранчев за ситуацията с т.нар. царски имоти. Ранчев е един от малцината, които владеят фактите по казуса и е доказал, че не се поддава на натиск по темата.

През 2006 г. като народен представител от БСП в 40-ото Народно събрание той беше избран за председател на 14-членната Временна парламентарна комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници. Комисията бе сформирана на квотен принцип, а политическата задача, която негласно й бе поставена, на пръв поглед изглеждаше нерешима. От една страна, тя трябваше да отговори на обществените очаквания за търсене на истината и справедливо решение на царските имоти - след като почти всички политически партии активно употребиха тази тема в предизборната битка. От друга страна, различни лобита упражниха масиран натиск върху комисията да бъде благосклонна към интересите на Сакскобургготски, тъй като от това зависела съдбата на тройната коалиция. Въпреки натиска комисията подходи професионално и свърши огромна работа по изясняване на статута и документацията за всеки имот поотделно, както и за изготвяне на становище за принципните въпроси по законността на реституцията. Заслугата на Пламен Ранчев за това е много голяма.

Единственото отстъпление бе, че докладът на комисията завърши без обща оценка за законността на царската реституция, но на практика всички нейни членове освен депутатите от НДСВ подкрепиха становището, че предаването на царските имоти в полза на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок е извършено без законово основание. Докладът на комисията, приет с решение на парламента, днес може да бъде открит на сайта на Народното събрание само като част от стенограмата на пленарното заседание на парламента, с което бе приет. Недостъпни по електронен път са стенограмите от заседанията на комисията и впечатляващият масив от документи, събран от нея.

Пламен Ранчев познава пълната документация, с която разполага държавата по този казус, всички правни аргументи, изказвани в този продължителен дебат, включително и политическата интрига, която го движи задкулисно. Потърсихме го, след като миналата седмица Софийският градски съд обяви решение като първа инстанция, че дворецът и паркът "Врана" са незаконно върнати на наследниците на Борис III.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Най-после всичко ми стана ясно около "царските имоти". Ай, гиди, мадридска лисицо!

  • 2
    mariq_kovacheva avatar :-|
    Мария Ковачева

    Симеон може би затова каза в едно интервю при Кеворкян,че няма да има претенций към държавата а после какво излезе?

  • 3
    ivan_v avatar :-|
    ivan_v

    Благодаря за изчерпателния материал, наистина беше започнало да ми омръзва дъвченето на темата от хора незапознати с фактологията!

  • 4
    venche.1955 avatar :-|
    Невена Балканска

    И за това ли злорадствате!?: "...1918 г. Фердинанд абдикира, приет е закон за съдене на виновниците за националната катастрофа, който предвижда и конфискация на имуществото им. Борис като наследник на короната, но не и на имуществото на баща си, защото Фердинанд е жив, е бил силно притеснен какво ще му бъде оставено от баща му и дали то няма да бъде конфискувано от правителството на Александър Стамболийски,.."-

  • 5
    venche.1955 avatar :-|
    Невена Балканска

    Нагъл комунист-"Интендантството е държавна институция, юридическо лице с отделен бюджет, финансиран от държавния бюджет"-но няма никаква следа за финансиране-не можаха да покажат нито един документ , че е финансирано.Самото интенданство -кградата е към ЛИЧНИТЕ имоти!

  • 6
    venche.1955 avatar :-P
    Невена Балканска

    "Монархът живее с мисълта за вечност" -напротив, Фердинанд е посъветвал принц Кирил да учи агрономство, защото иначе ще мете улиците на Париж , както руските аристократи


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK